EL – EN – KO – UA – RUS – SRB – IT – ES – PT – FR – GE – DE – AR – SQ – TR – RO – LT
ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД СВЕТАТА ПАСХА 2024
† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА
КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:
БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА
НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС ДА СА ВСИЧКИ ВАС
* * *
Честнейши събратя Иерарси и чеда в Господа възлюбени,
По благословението и благодатта на всещедрия Бог, изминали пътя на Светата и Велика Четиридесетница и преминали в съкрушение Седмицата на Страстите Господни, ето че ние се развеселихме с празника на светлото Негово Възкресение, чрез което се освободихме от тиранията на адовата смърт.
Славното Възкресение от мъртвите на Спасителя Христос е една среща на целокупния род смъртни човеци; предвкусване е на усъвършенстването на всичко и на завършването на Божественото Домостроителство в Небесното царство. В Църквата ние ставаме участници в неизразимото тайнство на Възкресението, бидейки осветени чрез църковните тайнства и преживяващи Пасхата Господня, „която ни разтваря райските врати”, не като спомняне на някакво отминало събитие, а като същина на църковния живот, като постоянно присъствие на Христос посред нас, което ни е по-сигурно дори от сигурността на самите нас в себе си. На Пасха православните вярващи откриват истинското си аз като битие в Христа, включват се в движението на всичко към Свършека на този свят „с неизказана и преславна радост” (1 Петр. 1:8) като „синове на светлината и синове на деня” (1 Сол. 5:5).
Основно свойство на православния живот е неговият пасхален туптеж. Философът неудачно нарича православната духовност „навъсена” и „есенна”. Уместно на Запад се възхвалява развитото чувство на православните за смисъла и житейската дълбина на възкресенческия опит, без обаче тази вяра да забравя, че пътят към Възкресението се изминава посредством Кръста. На православната духовност не ѝ е познат утопизмът на Възкресение без Кръст, нито песимизмът на Кръст без Възкресение. По тази причина в хода на православния живот злото няма последната дума, като вярата във Възкресението действа като двигател за борба срещу неговото наличие в света и последиците му, действа като преобразяваща сила. В православното самосъзнание няма място за договорки със злото посредством безразличие към хода на човешките неща. Напротив, приносът към преобразяването на човешката история има богословска и екзистенциална основа и се развива без опасност Църквата да се идентифицира със света. Православният вярващ осъзнава противопоставянето между светската действителност и есхатологичното съвършенство и не може да остане безучастен пред лицето на негативизма. По тази причина Православната църква никога не е разглеждала борбата за преобразяване на света като тривиален въпрос. Възкресенческата вяра е спасила Църквата както от интровертност и затвореност, така и от осветскостяване.
В Пасхата Христова за нас, православните, е съсредоточено цялото тайнство и същностно богатство на нашето благочестие. Уплахът на Мироносиците, когато „като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха“ (Марк. 16:5), сочи величината и същността на верския опит като преживяване от екзистенциално разтърсване. Уплахът сочи, че човек е изправен пред едно тайнство, което се задълбочава все повече с приближаването към него, съгласно казаното, че нашата вяра „не е пътуване от тайнство към знание, а от знание към тайнство“.
Отричането на тайнството ограничава екзистенциално човека, докато благоговението разтваря пред него небесните двери. Вярата във Възкресението е най-дълбокият и откровен израз на нашата свобода или по-скоро на нейното рождение като доброволно приемане на най-висшия божествен дар – обожествение по благодат. Православната църква като „преживяно Възкресение“ е мястото на „истинската свобода“, която за християнския живот е основа, път и цел. Христовото Възкресение е евангелие на свободата, даруване на свобода и гаранция за „всеобщата свобода“ във вечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух.
С тези чувства, честнейши събратя и възлюбени чеда, вдъхновени от нашето изпълненото с радост участие в „общия за всички ни празник“, получили светлина от неугасващата светлина, прославяйки Възкръсналия от мъртвите Христос, Който дарява живот на всички, и празнувайки този тържествен „избран и свят ден“, за всички страдащи братя ние се молим на „потъпкалия смъртта със смърт” Господ Бог на мира да умири света, да благослови усилията ни за всяко добро и Нему угодно дело, възклицавайки прерадостния химн: „Христос воскресе!“.
Фенер, Света Пасха, 2024 г.
† Константинополският
горещ молитствувател за всички вас
към Христа Възкръсналия
________
photo: Nicholas Papachristou