Коментари на интервю с Българския Патриарх Даниил
Наскоро беше публикувано интервю с Патриарх Даниил, което бихме могли да определим като всичко друго, но не и информативно, поради многобройните неточности, споменати в него. Има едностранчива подкрепа за позициите на Руската Църква и за съжаление изобщо не се споменава руската инвазия, която се случва в Украйна повече от три години.
В публикуваното интервю Патриарх Даниил подчерта, че „Българската Православна Църква остава в общение с всички канонични православни църкви и не е прекъснала отношенията си с никоя от тях“, като допълнително уточнява, че „Българската Църква, заедно с десет други поместни православни църкви, не признава Православната Църква на Украйна под ръководството на Митрополит Епифаний, която получи автокефалия от Вселенската Патриаршия“.
Както разбираме, съществува съвместно съществуване с новата еклисиология (руска еклисиологична ерес – бел. прев.), пропагандирана от Руската Църква, която заобикаля много канони. Еклисиологично и според Свещените Канони, това необщение с автокефалната Църква на Украйна, което имат десетте църкви, няма никаква сила.
Втори канон на Антиохийския събор гласи, че „който не е в общение с причастяващите се, е непричастен“. Има едно общение в Христос, един общ Потир (чаша – бел. прев.), едно Тяло е Църквата.
Тъй като всички ние почитаме Вселенския Патриарх Вартоломей, ние сме в общение и с Киевския Архиепископ Епифаний, дори и да не сме съслужили с него. Ако те смятат духовенството на автокефалната Църква на Украйна за необщимо, тогава всички, които имат общение с тях, стават необщими (несъпричастяващи се – бел. прев.).
Същото важи и за тези, които имат общение с тези, които имат общение с непричастяващите се. Следователно, Църквата на България, както заявява Негово Блаженство (Патриарх Даниил – бел. прев.). Това е православната еклисиология и тези правила са точно определени от Свещените Канони. Останалите новосъвремнни богословски трикове са изобретения на Руската Църква, за да държат поместните църкви, като тази в България, под свое влияние.
Една от причините, може би най-важната, поради които десетте църкви все още се колебаят да признаят Украинската Църква, е страхът от раздора, който руснаците са готови да посеят във всяка Църква, която се осмели да го направи, имайки за пример наказание всичко, което са направили в древната Александрийска Патриаршия.
Без никакъв срам и без страх от Бога, те нахлуха, създавайки Екзархия (схизматична – бел. прев.) на територията на Александрийската Патриаршия, потъпквайки и нарушавайки десетки свети канони на Църквата.
Руската Църква е извършила самочинен акт. Без никакво решение на православен събор, тя доброволно е поела властта, която имат само православните събори. Тя е решила да накаже Александрийската Патриаршия и да действа като съдия на света, без това да е определено от какъвто и да е канон. Тя нахлу в каноничната територия на друга Църква, самочинно си е присвоила правото да прави всичко това.
Лесното нарушаване на толкова много сСвещени Канони от страна на Руската Църква разкрива нейното безразличие към каноничния ред, еклисиологията и единството на Православието. Но това също така предизвиква страх у всички останали църкви, които някак си знаят какво ги очаква, ако действат по подобен начин.
Друга дезинформация, произтичаща от интервюто, е, че се твърди, че храмовете, преминали под юрисдикцията на Украинската Църква, остават празни, което е далеч от реалното положение.
Храмовете са почти задушаващо пълни и това е напълно логично, тъй като къде другаде могат да намерят убежище хората, които страдат ежедневно от безмилостните бомбардировки на руснаците, освен при Бога? Много нови храмове се строят от автокефалната Църква на Украйна в отговор на разрушаването на много храмове от ракетите на „православните“ руснаци.
Негово Блаженство г-н Даниил не споменава всичко това. Той избягва да представи реалността, като насочва вниманието на слушателите на интервюто към отделни случаи на нападения срещу свещеници на Руската Църква в Украйна (УПЦ МП – бел. прев.). Те, разбира се, не могат да бъдат оправдани, но като смекчаващо обстоятелство те посочват възмущението на украинците срещу онези, които подкрепят убиващите децата им.
Но най-трагичното е, че Негово Блаженство г-н Даниил дори не спомена онези, които са наистина преследвани, онези, които спят по домовете си, които внезапно получават ракети и губят живота си просто така. Тези, които са загубили всичко и са се оказали бежанци в други страни. Тези, които скърбят за загубата на децата си. Тези, които прекарват нощите си в замръзнали убежища.
Никакво състрадание, никаква милост към страдащия народ. Това е, което един прост, разумен човек би очаквал от църковен деятел. В дните, когато той даваше интервюто си, разрушенията и опустошенията в Украйна от масивните ракетни атаки продължаваха. Но Негово Блаженство не намери нито дума да каже за това.
В чл. 5 на Светия Синод на Вселенската Патриаршия относно автокефалията на Украинската Църква от октомври 2018 г. се отправя апел „към всички замесени страни да избягват окупациите на църкви, монастири и друга собственост, както и всякакви актове на насилие и отмъщение, в името на мира и любовта Христова“.
За съжаление, и двете страни не са се придържали към това, от преследванията на украинските свещеници на автокефалната Църква на Украйна от регионите, „анексирани“ от руснаците, до инцидентите, споменати от Патриарха на България. Следователно, послушанието към Майката Църква (Вселенската Патриаршия – Бел. прев.) е винаги благотворно, както лесно можем да разберем.
И е трагично, че Негово Блаженство г-н Даниил свърза тези инциденти с приемането на духовници на автокефалната Украинска Църква в монастирите на Света гора Атон, които, както той заявява, „първоначално са били приети, но сега това е престанало да бъде така поради факта, че на Света гора са наясно с насилието и нарушенията, свързани с действията на тази Църква“.
Разбира се, твърдението на Патриарх Даниил няма абсолютно никаква връзка с реалността. Той хвърля кал върху духовността на Света гора, като заявява, че преследването на духовенството на Руската Църква в Украйна е довело до неприемането им в монастирите на Света гора.
Истината е, че в началото е имало някои монастири, които не са приемали духовенството и поклонниците на автокефалната Църква на Украйна, но през годините все повече монастири ги приемат, прилагайки словото Господне, което ни заповядва „който дойде при Мен, няма да го изгоня“.
Следователно, Патриархът на България г-н Даниил изопачава реалността, като вярно следва реториката на Руската Църква относно Света гора.
Но най-голямо впечатление прави общата позиция на Патриарх Даниил по украинския църковен въпрос, сякаш той не е запознат с историята на Църквата, на която е предстоятел.
Българската Църква беше в схизма (разкол) в продължение на 75 години.
През 1945 г. разколът е възстановен от Вселенската Патриаршия в името на единството и, разбира се, не всички епископи, свещеници и дякони са преръкоположени, въпреки че всички са били бивши разколници.
Ако наистина имаше желание за единство в Църквата, както заявява в интервюто, той би пристъпил към признаването на Украинската Църква с достойнство, защото това е свършен факт и това не може да бъде променено. Вместо това, Патриархът на България дори не е осъществил мирното посещение, което дължи на Вселенската Патриаршия след избирането си, като по този начин разкрива намеренията си вярно и едностранно да следва Руската Църква.
С голяма тъга наблюдаваме драматичните развития след руската инвазия в Украйна. Хиляди загинали руснаци и украинци, над един милион бежанци и безкрайна мизерия за много милиони обикновени украински – и руски – семейства, които губят децата си, участващи във войната.
Болката е непоносима, а бъдещето несигурно. Ние споделяме тази болка. Страдаме с тези, които страдат. И ние, като атонски монаси, знаем, че най-голямата помощ, която един монах може да предложи, е молитвата.
Защото чрез молитва божествената помощ ще дойде при мнозина, докато индивидуалната помощ предлага услуги на малцина, според силите на всеки. Затова и ние ежедневно отправяме обширни молитви към нашата майка, Пресвета Богородица, закрилницата и пазителката на Света гора и надеждата на всички хора, радостта на скърбящите, убежището и помощта на онеправданите, за да донесе тя дългоочаквания мир и утеха на душите на нещастните.
Да вдигнат своя кръст, гледайки напред и очаквайки Възкресението, което със сигурност ще дойде заедно с единството на Църквата.