Седемнадесет столетия под знака на Кръста
Честито Всемирно въздвижение на
Светия, Честен, Славен и Животворящ
Кръст Господен!
Благословена юбилейната 1700-годишнина
от намирането на Светия Кръст Христов!
Благодатно навлизане в
18-тото столетие от прославлението на Кръста!
„И кога Аз бъда издигнат от земята
всички ще привлека към Себе Си.“
(Йоан 12:32)
Обични братя и сестри в Разпнатия и Възкръснал
Господ наш Иисус Христос,
Радвайте се!
Днес, когато празнуваме Всемирното въздвижение на Светия Кръст Господен, честваме и седемнадесет столетия от неговото намиране, което църковното предание отнася към днешната дата в 326 година и свързва с благочестивото усърдие на светата равноапостолна императрица Елена и първосветителското служение на свети Макарий Йерусалимски. Църквата отново въздига Кръста пред лицето на целия свят, не като паметник на смъртта, а като знамение на Живота; не като оръдие на поражението, а като трофей на Победата; не като възхвала на страданието, а като откровение на онази Любов, която преминава през страданието, побеждава смъртта и отваря пред човека вечността. „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18).
Още Старият Завет предобразява тази велика тайна. Дървото на живота стои сред рая в Едем; Исаак възлиза, носейки дървата за жертвата; Моисей простира ръце и Израил надделява; дървото подслажда горчивите води на Мера; медната змия е въздигната в пустинята, за да живее погледналият към нея. Всички тези предобрази очакват своето изпълнение и то идва на Голгота. Там, където човешката жестокост издига оръдие за унижение, Божията любов открива престола на милостта. Там, където светът вижда осъден между осъдени, вярата съзерцава Царя на славата. Там, където човекът забива гвоздеи, Бог разтваря ръце. И тези разтворени ръце остават великата икона на Божието отношение към човека: прегръдка, която не отхвърля никого, но зове всекиго към покаяние, помирение и живот.
Свети Атанасий Велики вижда в разпрострените върху Кръста ръце на Христа събирането на древния Божи народ и на народите, призовани измежду езичниците, в единството на Самия Спасител. С едната ръка Той привлича Израиля, с другата привлича народите, а в Себе Си помирява разделените („За въплъщението на Словото“, 25, 3–4). Свети Иоан Златоуст съзерцава носения от Господа Кръст като трофей над тиранията на смъртта („Беседи върху Евангелието според Йоан“, 85, 1). А свети Кирил Йерусалимски свързва изповядването на Кръста с увереността във Възкресението („Огласителни слова“, 13, 4). Затова Църквата нарича Кръста “Честен, Славен и Животворящ” – не защото инструментът на страданието сам по себе си е свят, а защото върху него въплътеният Божий Син доброволно отдаде Себе Си за живота на света.
Кръстът не може да бъде откъснат от Възкресението, нито Голгота да бъде превърната в последна спирка на християнската надежда. Разпнатият е и Възкръсналият; Положеният в гроба е и Възнеслият се в слава на небесния Си престол; Победителят на смъртта изпраща от Отца Духа Светий – Утешителя и събира в Църквата призованите към нов живот. Ние очакваме Неговото Второ и славно пришествие, възкресението на мъртвите, праведния Съд и живота на бъдещия век. Това не е обещание, че земният ни път ще бъде без рани, а увереност, че нито раните, нито гробът притежават последната дума. Христовият Кръст не повелява на страдащия да остане безпомощен под властта на злото; той му открива, че и от най-дълбоката човешка бездна има път към Възкръсналия.
С особено благоговение днес всички християни обръщаме сърцата си към Светия град Йерусалим, към Голгота и Живоносния Господен гроб, към Сионската горница и светите места на нашето спасение из цялата Света Земя. С почит и междуправославна обич приветстваме светата Йерусалимска Патриаршия, Негово Божествено Блаженство Йерусалимския и на цяла Палестина патриарх Теофил III, Светогробското братство, духовенството и верния народ на Майката на всички Църкви, светата Сионска църква. Тук апостолското свидетелство ни връща към първата християнска общност и към Апостолския събор, предстояван от свети апостол Яков, брат Господен по плът. Оттук продължава да ни наставлява съборното съзнание, че църковното решение не е самовластно налагане на човешка воля, а отговорно търсене на истината в Светия Дух (Деян. 15:28). Нека Господ укрепява пазителите на светините и дарува мир на всички жители на все така кръвопролитната Света Земя, защото земята, осветена от стъпките на Иисуса Христа, не бива да остава земя и на непрестанни човешки сълзи.
В тази юбилейна радост това скромно Приветствено благовестие го отправям като присъединено добавление към общоцърковното Патриаршеско и синодално послание на Българската православна църква – Българска Патриаршия по повод 1700-годишнината от намирането на Честния и Животворящ Кръст Господен. Нека всеобщото празнуване се превърне и в обща отговорност да живеем онова, което изповядваме! С молитвена надежда православните българи с голямо очакване посрещаме и обявеното за 25 – 29 септември 2026 г. Мирно посещение на Българския патриарх Даниил в диоцеза на Патриаршията на Йерусалим и Светата Земя. Дано поклонението пред Кръста и Живоносния гроб, братската среща и евхаристийното съслужение принесат действителен плод за възстановяването на нараненото общение в днешния православен свят, измъчван от разделения, подозрения и противопоставяния! Нека това бъде принос към мира, който не прикрива раните, а започва да ги изцелява – така, както единствено Йерусалимският патриарх Кирил на Църквата на Сион не подписа достопечалната българска схизма и това поддържаше и единството, и единението в и на българския народ в св. Православие!
Дано пребиваването на Българския първойерарх в диоцеза на Майката на всички Църкви вдъхнови и укрепи служението му за истинско, сърдечно и въплътено в конкретни дела единение във Вярата и доверието между архиереи, свещенослужители, монашестващи, църковнослужители и миряни. Единение, в което има място за открит диалог с публично взаимно изслушване, за покаяние, за прошка, за поправяне на причинената несправедливост и възстановяване на всяко едно накърнено достойнство на всеки пълноправен член на Българската поместна църква! Единение, което не изисква от наранения да нарече раната си благодеяние, нито от съвестта да замълчи, за да изглеждаме сама привидно единни. Защото истинският мир не се изгражда върху премълчаната неправда, а върху истината, понесена с любов, и любовта, засвидетелствана с правда. Христос не ни призовава към еднаквост на всички човешки дарби и мисли, а към единство на вярата и общение в Неговата любов.
Дано от това вътрешно църковно помирение, на което Йерусалим и Светата Земя на Евангелието на Господа провокират, да произлезе благотворен плод и за цялото ни общество! Нека България и българите, у дома и навсякъде по света, бъдем сред другите православни народи образец на мъдрост, любов, надежда и вяра, не чрез самохвалството на произхода, а чрез достоверността на живота! Почти дванадесетвековният път на съборно признатата ни църковна самостойност ни задължава не само да пазим наследството, но и да принасяме плодове, достойни за него. Нека древността ни не бъде извинение за неподвижност, нито възобновлението в Духа да се превръща в забрава на корените! Да бъдем верни на Христа означава да умеем да разпознаваме днешния страдащ човек и да му послужим с цялата мъдрост, която сме наследили, и с цялата отговорност, която настоящето изисква.
И на българска земя тази кръстна памет има свое скъпо светилище. В сърцето на Родопите се намира Кръстова гора с манастира „Света Троица“, където се почита частица от Светия Кръст и към който се стичат поклонници с молитва, благодарност и надежда. Кръстовидният облик на местността, храмовете, дванадесетте апостолски параклиса, аязмото и пътеките между тях се събират пред духовния ни взор като образ на земя, отворена към небето и към четирите посоки на света. В сърцевината на този молитвен живот е съборният храм „Покров на Пресвета Богородица“, осветен в Деня на Независимостта на 22 септември 1995 г. от приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений в присъствието на О’Бозе блаженопочившия Светейши Български патриарх Максим и пълния състав от синодалните архиереи. С благодарна почит споменаваме достолепното първосветителско служение на патриарх Максим, най-дълго първосветителствалия Български патриарх, и всички духовници, строители, дарители и незнайни труженици, послужили за възраждането на тази света обител още от времето на Цар Борис III Обединител.
За мнозина Кръстова гора е станала място на обръщане към Вярата, на завръщане към молитвата и на надежда, възродена сред изпитанията. За мен тя също пази и един съкровен миг, който не принадлежи единствено на отминалото време. На Кръстовден през 1998 г. именно там окончателно се обрекох да приема монашеството, след едно същинско и неповторимо чудо-знамение, случило се пред моя духовен старец, епископ Иларион, който тогава възглави празничнана св. Литургия. Споделям това с благодарност и трепет, защото има мигове на Божие посещение, които човешкото слово не може да изчерпи. Те остават не просто спомен за получен дар, а дълг да отговориш на даруваното с целия си живот. И когато днес отново се обръщам към Светия Кръст, в сърцето ми звучи и онова обещание: да принадлежа на Христа и чрез Него да служа на човека.
Нека от тези родопски висини молитвата ни обгръща целите Балкани, да достига до Егейско море и Света Гора Атон, до Черно море, до старопланинските върхове Шипка и Ботев, до всеки наш град, село и дом. Не пределите на земния поглед при ясното време, а просторът на любовта определя докъде може да достигне едно молещо се сърце. Нека Кръстова гора бъде за нас не само място, към което отиваме, за да получим утеха, но и място, от което се завръщаме по-готови да утешаваме; не само светилище, в което оставяме своите прошения, но и духовно огнище, от което отнасяме светлина за чуждата скръб! Защото поклонението не завършва, когато напуснем обителта. То продължава в начина, по който след това посрещаме човека.
Тази среща има своя най-дълбок извор в светата Евхаристия, отслужена достославно и тази година от Пловдивския митрополит Николай. Поклонението пред Кръста ни води към общението с Разпнатия и Възкръсналия в Неговите свети Тяло и Кръв, а общението с Него ни връща към ближния като към брат, за когото Христос също е отдал Себе Си. Не можем да пристъпваме към една Чаша, а да желаем унижението на другия; да приемаме дара на помирението, а да отглеждаме вражда; да благодарим за Божието милосърдие, а да отказваме човешка милост. Кръстът и Чашата ни учат на една и съща жертвоготовна любов, която не задържа живота за себе си, а го споделя. В тази любов Църквата се разпознава не само по светините, които съхранява, но и по човеците, които не оставя сами. Кръстова гора и в тази юбилейна годишнина споделя в св. Причастие Вярата, Насеждата и Любовта.
Това свидетелство е особено необходимо днес. Носим света в дланта си, а понякога не познаваме човека до себе си. За миг изпращаме мисъл и образ през океани и континенти, а трудно прекосяваме няколкото крачки до самотния, наскърбения или забравения. Новите технологии могат да разширяват човешките възможности, но не ни освобождават от отговорността да бъдем човечни. Нито скоростта на общуването сама по себе си е близост, нито изобилието от сведения е мъдрост. Затова молитвата ни не е срещу човешкото знание и неговото развитие, а за тяхното освещаване чрез съвест, разум и любов, така че напредъкът да служи на човешкото достойнство, а не човекът да бъде принасян в жертва на напредъка.
Нашите общества и днес са разпъвани от войни и насилие, от бедност сред богатство, от самота сред непрестанна комуникация, от лъжа, превърната в средство за господство, от страх, превърнат в начин на управление, от човешко достойнство, сведено до данни, полезност, влияние или печалба. Пред всичко това Кръстът поставя пред съвестта ни въпроса: къде е човекът? Къде е детето, което се бои; майката или бащата, които не знаят как ще изхранят дома си; болният, който не бива чут; възрастният, когото са забравили; преследваният, за когото никой не желае да се застъпи?! От Голгота получаваме мярката на отговора: това е човекът, за когото Бог разтвори ръцете Си и го прегърна в обятията на прободените Си ребра и до туптящото Си Иисусово сърце. Следователно никой няма право да обявява неговата съдба за незначителна.
Затова Кръстът не може да бъде знаме на омразата, оправдание на насилието, украшение на властта, която унижава човека, или амулет на религиозното самодоволство. Върху него Христос не отмъсти на разпъващите Го, а се помоли за тях: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). Не слезе, за да наложи силата Си като победа над враговете, а остана, за да открие победата на Любовта над самата вражда. Така Кръстът разобличава всяка власт, която нарича жестокостта сила; всяка политика, която превръща човека в средство; всяка икономика, която забравя бедния; всяка религиозност, която говори за Бога, но е изгубила милостта на верността и добродетелността. Християнската жертвоготовност означава свободно да дадеш от себе си и самия себе си за другия, а не да обявиш чуждото страдание за удобно или необходимо.
Нека тогава почитта ни към Кръста стане разпознаваема в делата ни! Да нахраним гладния, да посетим самотния, да защитим несправедливо обвинения, да възвърнем надеждата на обезсърчения, да заплатим честно положения труд, да поискаме прошка там, където сме наранили, и да поправим онова, което сме разрушили! Да не благославяме примирението със злото, а да укрепяваме търпението, което не губи смелостта за добро! Да не изискваме от ближния непрестанно да носи своя кръст, докато ние отказваме да понесем и най-малка част от неговата тежест! „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2)! Тук започва онази обществена промяна, която не се изчерпва с обещания, защото вече е станала човешка постъпка.
В тази знаменателна годишнина нека въздигнем Кръста не само върху куполите, знамената и гърдите си, но най-напред в собствените си сърца! Нека неговата вертикала ни напомня, че сме призвани към Бога, а неговата хоризонтала ни отвежда към ближния; нека в тяхното средоточие съзерцаваме Христа, в Когото любовта към Отца и любовта към човека са неразделни! Света Елена е търсила Кръста под натрупаната земя; нашата съвест е призвана да го преоткрива под натрупаните страх, гордост, корист, ожесточение, властолюбие. Не е достатъчно да знаем къде е намерено Честното дърво, ако не желаем да разберем какво то изисква от нас. Истинското въздвижение в човешкия живот е въздигането на любовта над себелюбието, на правдата над удобството и на милостта над отмъщението. Нали?!
Нека в този подвиг да ни укрепява Светият Дух, Господ и Животворящ, Духът на истината и Утешителят, Който не оставя Църквата без живот и човека без Божие призоваване! Силата на Кръста не е безлична мощ, която можем да присвоим, а дар на Бога, Който ни преобразява за общение с Него и помежду ни. Нека благодатта на Духа изцелява ожесточеното в нас, просвещава помраченото, събужда заспалата съвест и укрепява немощната воля, особено пък на властимеющите – духовни и светски! Нека ни дарува непоколебимост без безсърдечие, смелост без жестокост, смирение без малодушие и свобода без презрение към другия! Нека Неговите плодове – любовта, радостта, мирът, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието, станат видими в живота ни (Гал. 5:22–23), за да бъде нашето християнство не само правилно назовано, но и живо засвидетелствано!
Господи Иисусе Христе, чрез силата на Твоя Честен и Животворящ Кръст бъди с всички страдащи, болни и самотни, с преследваните и онеправданите, с пленниците и бежанците, с децата и възрастните, с онези, които скърбят, и с онези, които вече нямат сили да изрекат скръбта си! Укрепи и възрадвай търсещите истина и справедливост, благослови миротворците и подкрепи всички, които вършат добро, дори когато никой не го вижда! Дарувай разум и съвест на управляващите, безпристрастие и смелост на правораздаващите, милост и отговорност на имащите, надежда и закрила на лишените! Помири враждуващите, събери разделените, върни доверието между отчуждените, особено в Твоята света Църква и не допускай Твоето свято Име да бъде превръщано в оправдание за човешка неправда! Амин!
Нека Господ превръща раните ни в състрадание, изпитанията ни в мъдрост, различията ни в повод за среща, силата ни в служение, знанието ни в отговорност, а свободата ни в способност да обичаме! Нека Христовият Кръст бъде въздигнат над народите не като знаме срещу човека, а като Божията разтворена прегръдка към целия човешки род! Нека бъде над нас и сред нас като знамение на мира, мерило на справедливостта, училище на жертвоготовността, разобличение на гордостта, прибежище на страдащите, надежда на отчаяните и сила на немощните. И нека по нашия живот да личи, че сме се поклонили пред Него: да остава по-малко самота там, където сме минали, повече надежда там, където сме говорили, и повече човечност там, където сме послужили!
Честит и благословен празник и на всички именици, които носят в своето име паметта и знамението на Светия Кръст! Нека носят името си с чест и радост, като призвание към Вяра, доблест, милосърдие и жертвоготовна любов! Нека домовете им бъдат огнища на мир, а присъствието им сред хората да носи доверие и утеха!
И когато животът ни изведе, по Божия воля или Божие допущение, колкото и пъти да се случва, на нашата собствена Голгота, нека никога не забравяме, че Голгота не е последната дума на Бога за човека! След Разпетия петък идва Пасха; гробът е отворен; смъртта е победена от Възкръсналия. Неправдата няма да остане без съд, любовта няма да бъде обезсмислена от раздялата и историята няма да бъде оставена на произвола на злото. Над човешкото отчаяние звучи Господнето обещание: „Ето, всичко ново творя“ (Откр. 21:5). Затова и днес, седемнадесет столетия след намирането на Честния Кръст, с цялата Църква изповядваме: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим!“ Алилуия!
Силата на Честния, Славен и Животворящ Кръст Господен да бъде с всички нас! Честит и благословен Кръстовден! Нека Кръстът се въздига, светът се освещава, а в сърцата ни да пребъдват любовта на Отца, благодатта на Господа Иисуса Христа и общението в Светия Дух, сега и винаги, и във вечните векове!
† Дионисий Стобийски
София
14 септември 2026 г.