Председателят на проруската ПП „АБВ“ Румен Петков, проруски пропагандист, поддръжник на руските интереси в България, който присъства на позорното и провокативно богослужение в Руския Храм Свети Николай в София, след края на Литургията в свой пост във Фейсбук обиди протестиращите пред подворието граждани – българи и украинци, наричайки ги „нравствени и духовни нищожества“.
По-късно вечерта, същият Румен Петков, допълва, манипулирайки и внушавайки, че действията на протестиращите са равностойни на действията на болшевиките и комунистите, които са затваряли храмове и са протестирали срещу богослуженията.
Това твърдение е крайно манипулативно и абсолютно невярно. Цинизъм е от устата на един човек, който не крие любовта си към СССР и Русия, да напада демократично протестиращи хора с наративи от тоталитарния атеистичен строй.
Явно за г-н Петков изобщо не са притеснителни изказванията на Митрополит Гавриил под формата проповед в гореспоменатия храм, където той заявява ясно и категорично, че „ние обичаме Русия“ и то във време, когато неговата любима Русия извършва множество престъпления срещу човечеството, за което ще отговаря пред международното наказателно правосъдие.
Г-н Петков говори за ДАНС. Не протестиращите, а всички, присъствали в храма на това антихуманно сборище трябва да бъдат проверени от ДАНС. Недопустимо е от центъра на София, столица на държава-членка на ЕС да се прокламира любов към агресора, който избива деца и жени.
Гражданите не протестират срещу извършването на богослужението, а срещу присъствието на Волоколамския Митрополит Антоний и отправените просби, молитви за Русия. Хубаво е г-н Петков да прави тази разлика. Разбира се, ако беше въцърковен християнин, той нямаше да се изрази по този начин.
Същият използва подобен език и наративи, характерни за руските пропагандисти, които използват религията за политически цели.
Човек, който използва просташки изрази и обиди срещу демократични хора, за да оправдае своето провокативно и проруско поведение, не може да дава съвети на когото и да било, особено на православни хритияни и демократично мислещи хора.
Важно е да се отбележи, че Румен Петков е много близък приятел на Пловдивския Митрополит Николай, Ловчанския Митрополит Гавриил, почетния консул на Русия в Пловдив Георги Гергов и на настоящия посланик на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова.
Припомняме, че в богослужението взеха участие освен Волоколамският Митрополит Антоний, също и Ловчанският Митрополит Гавриил и Мелнишкият Епископ Герасим, Главен скретар на Свещения Синод на Българската Православна Църква.
Ето какво написа Румен Петков на своята страница във Фейсбук без редакторска намеса:
Протестиращи застанаха пред Руската църква с неприлични лозунги и украински знамена. Бях там. В църквата бяхме доста повече хора, отколкото бяха отвън. В храма бяхме българи и руснаци, отвън бяха хора, заметнати с украински знамена. Измамата, че е блокирана църквата, е пошла точно колкото мамещите. Но да освиркваш свещеник е нещо, което е било типично за 50-те години на миналия век. Тези, които освиркват църквата, са нравствени и духовни нищожества.
Стана ясно, че болшевизмът в България е жив. С любезното, ежедневно слугуване на всички национални медии, се чуха откровени лъжи и интересни идеи, на които би завидял и Йосиф Висарионович.
ЛЪЖИ:
1. “Блокиран, обсаден, обкръжен храм”. Хората бяха достатъчно малко и се бяха поприкрили зад две хоризонтално опънати знамена. Друг е въпросът, че основните говорители бяха Глиги и Гроги.
2. “Службата в храма е била за победа на Русия във войната” – това може да го твърди само болен мозък, който е минавал далеч от България, нейното православие и свети княз Борис I.
3. “В църквата имаше хора, които се молят успешно да продължи убиването на жени и деца” – сквернословие на психично болен човек.
4. Вулгарно внушение, че “владиката Антоний идва, за да притиска Светия синод за определени позиции в дневния ред на църквите в Македония и Украйна”. Това само издава интелектуалното морално безсилие на левентите, които придзяпвяха пред църквата.
ИДЕИ:
1. “ДАНС да предприеме всички необходими мерки…” (точен цитат на “десницата”) – това отива на късните Георги Димитров и Васил Коларов, на ранния Вълко Червенков и на днешния им следовник Христо Бойкикев, пардон Иванов.
2. Депутатка предложи Народното Събрание да се занимае с църквата – това не стана 1944 година, явно може да стане днес.
Жалки и плачевни индивиди, които нямат друг инструмент за политическо оцеляване, хулят Църквата, катерят се по гърба на истината, от чиито гръб, логично, ще паднат. Понамирисва. Направо вони.
