Две общоселски събрания за десетина дни във врачанското село Крушовица поискаха нормален енорийски живот в обновения си в началото на месец май храм “ Света Троица“. Жителите на най- голямото село в Мизийска община не могат да се помирят с мисълта, че след близо 12 години затворената църква тя бе ремонтирана, обновена и отворена за богослужения, молитви и църковни ритуали, а на практика това не се осъществява редовно.
И на двете събрания присъства поканения общински кмет Валя Берчева. И на двете събрания поканения енорийски свещеник Дилян Тенджерски не успя да дойде и да чуе жалещите се от неуредици свои пасоми, да отговори на въпросите им, да им даде разяснения, утеха и надежда.
Главният ктитор г-н Николай Николов, който също бе поканен, поради неотложни ангажименти не успя да присъства на тази среща в родното му село.
Вместо това хората, събрали се в пенсионерския клуб (на различна възраст) гласуваха дневен ред и на двете събрания, избраха водещ и протоколчик и своите решения ще изпратят на Врачанския Митрополит Григорий.
Миряните искат график за богослуженията, нормално (поне 100 лв.) месечно възнаграждение на клисаря Милчо Симеонов, който почиства храма и двора и го отваря поне на празници. Оказа се, че никой не знае кои са църковните настоятели.
Тъй като избори за такива не се проведоха в цялата страна в края на 2020 година поради пандемичната обстановка, църковни настоятелства бяха назначени служебно. Но в Крушовица състава на местното не е известно. Затова присъстващите около 40 вярващи проведоха избор за петима свои съграждани,облечени с тяхното доверие. Измежду девет кандидатури най- много гласове получиха трима млади хора – Ивалин Александров, Деси Цветанова и Панайот Илиев. Двама местни на зряла възраст ще помагат с мъдрост и опит – Валери Вълков и Милчо Симеонов. Събранието реши, че това е легитимното църковно настоятелство на храма.
Другата точка от дневния ред беше свързана с разпределението на сумите от църковни такси. (Във Врачанска епархия те не са актуализирани от 2009 година по решение на Епархийския съвет). „Отец Дилян не оставя никаква сума от тях в касата на храма“ – споделиха дошлите с надежда хора. Няма приход и от църковната земя, която не е предоставена на арендатори, защото фигурира като пасище.
Кметът на Община Мизия Валя Берчева обеща съдействие за евентуална замяна на имота или друга мярка, за да има някакви приходи в църковната каса от него. Тя се ангажира, както и досега, общинската власт да се грижи за почистването на двора на храма, като се включи лично, с доброволци в добротворческата дейност.
Местният кмет Илия Илиевски, който след повече от десетилетие перипетии около ремонта на храма прояви изключителни организационни качества и инициира всички дейности, прошения до църквата и различни институции,присъства на събранието като един от миряните, радеещ за “ възпитание в християнски морал и ценности“. Отец Дилян Тенджерски е арендатор на църковната земя на гр. Мизия в размер на 70 декара–сподели пред събралите се християни градоначалникът Валя Берчева.
Пред нас свещеникът оповести, че вследствие на решение на Врачанския Епархийски съвет една трета от приходите от църковните земи се внасят в митрополията.“Не съм в състояние да направя дори и примерен график за служенията в селата, които обгрижвам, защото винаги възникват непредвидени обстоятелства.Нямах възможност да присъствам на първото събрание“ – заяви отец Дилян
Повече информация за храма и ктитора
След като 15 години беше под ключ чрез серия от кметски заповеди, днес православният храм „Св. Троица“ в мизийското село Крушовица отвори врати за вярващите. Този щастлив за близо 1300- те му жители ден, стана възможен благодарение на упоритостта и организаторските умения на дългогодишния му кмет Илия Илиевски, успял да привлече средства за дарения за ремонта му, проточил се близо 20 години (повече инфо).
Главният ктитор e бизнесменът Николай Николов, собственик на правешката фирма Niki Rotor Aviation, който се просълзи от вълнение, разказвайки пред медиите с колко любов се е захванал с обновлението на храма в заключителната му част и с колко дълготърпение е очаквал този щастлив миг, в който храмът ще отвори отново врати в родното му село.
