На пръв поглед в днешното си слово Високопреосвещеният Пловдивски Митрополит Николай, както бе представено в казионните медии осъди руската агресия в Украйна, за което го приветствам и поздравявам. Но след като прочетох внимателно словото му бях потресен и възмутен от няколко неща, които са абсолютни лъжи и индиректни обвинения към Вселенския Патриарх Вартоломей и украинския народ за случаващото се в Украйна.
„Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни срещу други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха битка рамо до рамо за свободата на България, водят война помежду си“, заяви Митрополит Николай.
В този откъс се прозира руска пропаганда – руснаците и украинците не водят война помежду си, а руснаците воюват срещу украинците, които се отбранят от тях. Второ, Русия воюва в територията на независима Украйна. След това Митрополит Николай правилно допълва, че Русия е нападнала Украйна.
„На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението – Сирни Заговезни, всички православни трябва да си поискат прошка един от друг. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си поискат ли едни от други прошка?“, добави Митрополит Николай.
Владико, едно е християнската прошка, друго е избиването на невинни хора от един агресор, какъвто е Русия. Русия, ако не прекрати тази убийствена, незаконна и в пълно нарушение на международното право война, то тогава ще се наложи цивилизованията свят, обединен да я спре. В случая имаме отбраняваща се страна – Украйна и нападаща страна – Русия. За какво трябва да поиска прошка Украйна от Русия, за това, че иска да съществува ли, за това, че иска да бъде независима, демократична и европейска държава ли?
Украйна не е нападнала Русия в нейната територия и не избива руски деца и жени, а точно обратното. Вие по този начин поставяте знак за равенство между жертвата и престъпника. Това и богословски, и юридически е абсолютно недопустимо.
„Питам се през последните дни как се стигна до тук? Как се допусна Русия да започне братоубийствена война с Украйна, та всички останали православни славянски, а и не само славянски народи да се чувстваме така, сякаш войната се води директно в душите ни? Светските дела са работа на светските власти. Войната е дело на светски власти. Но се питам какво е можела да направи Православната църква, за да не се стига до такава братоубийствена война и какво може да направи сега, за да бъде тя спряна, а раните излекувани?“, заяви г-н Николай.
Първо заявявате, че „светските дела са работа на светските власти“, а след това си задавате въпроса: „Какво е могла да направи Православната Църква?“. Тук вие си противоречите. Да не говорим, че и коментирате делата на светските власти.
В действителност, случващото се е работа на държавите и международните организации, но въз основа само и единствено на международното право, а не на църковното право или богословието, с други думи – Църквата.
„Знаете, братя и сестри, че преди доста години в украинския диоцез на Руската православна църква започнаха тежнения за отделяне и обособяване на автокефалия. Има древно канонично правило, според което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при създаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е създадена Българската, така са създадени Сръбската и Румънската, така е създадена и самата Руска православна църква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се създали съответните съвременни държави. По същия начин сега очакваме Сръбската църква да даде автокефалия на Македонската църква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отказва. Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредица свои действия започна да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква обяви схизмата и прекрати евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а така също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното действие беше провъзгласяването на руска екзархия в Африка, в диоцеза на древната Александрийска патриаршия, създадена от самият апостол и евангелист Марк. Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и тръгна да отцепва част от нея, защото Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна църква. Няколко месеца след тези последни събития войната започна. Русия тръгна да отцепва част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или само аз си мисля, че когато започне да страда Св. Христова Църква светските несгоди и страдания следват като по поръчка?“, подчерта митрополитът.
Владико Николае, диоцезът на Руската Православна Църква никога не се е разпростирал на територията на Украйна, както преди 300, преди 200 години, така и днес.
Киевската Митрополия винаги е била част от диоцеза на Майката Църква – Веленската Патриаршия.
Диоцезът на Руската Църква е ясно и точно очертан в Грамотата ѝ за автокефалия от 1589 г., НЕ ТОМОС, предоставена от Вселенската Патриаршия. Границите ѝ съвпадат с тези на тогавашното Московско княжество плюс териториите на север от Москва. Историците и грамотните богослови знаят за какви граници говоря. През 1686 г. Майката Църква, поради физическата невъзможност за директно обгрижване на нейния диоцез в Украйна – Киевска Митрополия, предоставя правото на Руския Патрирх да ръкополага Киевския Митрополит, а Киевският Митрополит е задължен да продължи да споменава името първо на Вселенския Патриарх, след това и на Руския. Разбира се, Руската Църква наруша предоставено ѝ право и задължение.
Никога Майката Църква не е предоставяла Киевската Митрополия на Руската Църква. За това ви умолявам да спрете с руската пропоганда и каноничното невежество, че Украйна е била и е част от диоцеза на Руската Църква.
Правилно заявявате, че автокефалията се предоставя от Майката Църква. Но тук вече става ясно, че за вас Майката Църква не е една – Вселенската Патриаршия, а има няколко майки църкви. С други думи, всяка поместна Църква може да предоставя автокефалии. Разбира се, това е канонично недопустимо и по своята същност представлява протестанска еклисиологична ерес, проповядвана и пропагандирана от Москва.
Православната Църква е ЕДНА, както и Майката Църква е ЕДНА.
В началото правилно заявявате, че Църквите на България, Русия, Сърбия, Румъния и пр. са получили своята автокефалия от Майката Църква – Вселенската Патриаршия. Изразът „Константинополска Патриаршия“, който вие използвате е терминология, наложена от Руската Църква, която не признава каноничните права и привилегии на Вселенската Патриаршия, предоставени от Вселенските събори. Следователно не я признава и като вселенска.
Вие въвеждате в абсолютно заблуждение вашето паство, че горепосочените поместни Църкви са се отделили с благословението на Майката Църква. Това не е вярно, например българските архиереи от Вселенската Патриаршия абсолютно самочинно и противоканонично спряха да споменават името на Вселенския Патриарх и прекъснаха общението си с него. След това, абсолютно противоканонично се самоорганизираха и създадоха схизматичната Българска екзархия.
Всичко това не стана с благословението, както вие твърдите на Майката Църква. Поради това на Българската екзархия ѝ бе наложена схизма през 1872 г. от Константинополския събор и бе обвинена в ереста етнофилетизъм. Това са исторически и канонически факти, които независимо от вашето мнение продължават да съществуват в нашата действителност като такива. След това през 1945 г. Вселенската Патриаршия вдигна схизмата, защото тя има право да го направи.
Правилният каноничен термин е „Майка Църква“, а не „Църква-Майка“! Нямам намерение в това изложение да ви обяснявам разликата между двете понятия, тъй като това не е темата на тази статия.
В следващото изречение, вие вече пропагандирате руските лъжи и заблуди, заявявайки, че Сръбската Църква трябва да предостави автокефалия на т.нар. „Македонска Църква“, която е под схизма, наложена от нея и е редно това да го подчертаете. Схизмата над тази „Църква“ може да бъде вдигната само от този, който канонично ѝ е наложил. Диоцезът на Църквата в Република Северна Македония е предоставен на Сръбската Църква от Вселенската Патриаршия през 1922 г. На 17 юли 1967 г. т.нар. „Македонска Православна Църква“ се самопровъзгласява за автокефална на етническа основа без да има изискуемото юридическо правило за държава, субект на международното право. На 14 – 15 септември същата година Синодът на Сръбската Патриаршия я обявява за схизматична. Именно Сръбската Патриаршия трябва да вдигне схизмата, след това не Сръбската Църква, а Вселенската Патриаршия има право да ѝ предостави автокефалия.
След като използвате изрази като „древно канонично правило“ е редно да сте запознат, че Църквата в Република Северна Македония е под схизма, както посочих по-горе, наложена от Сръбската Църква. Но Сръбската Църква не е майка на Църквата в Република Северна Македония. Нейната Майка е Вселенската Патриаршия, която само и единствено тя може да ѝ предостави Томос за автокефалия. Това че, тя не се намира в нейния диоцез не означава, че не ѝ е Майка Църква.
Ако Сръбската Църква, както вие заявявате ѝ предостави „Томос за автокефалия“, то той би бил канонически нищожен и не би могъл да произведе никакво действия в Православната Църква.
Вашата теза е руска пропаганда, което показва, че изобщо не сте запознат с каноничното право на Православната Църква. Именно това твърди Руската Църква от години, за да унижи Майката Църква, на което вие явно ставате проводник.
След това допълвате „Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отказва. Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква“.
Църквата в Украйна никога не е очаквала да получи автокефалия от Руската Църква. Тя прави няколко опита през последните 100 години и всички те са с подаване на молби до Вселенската Патриаршия, а не до Руската Църква.
И така, Вселенската Патриаршия не е признала „едностранно“ Украинската Православна Църква, по-точно Православната Църква на Украйна, както е записано в нейния Томос.
Такива понятия не съществуват в каноничното право и еклисиология. Тялото Христово е ЕДНО. Майката Църква предоставя Томос за автокефалия, а не признава „едностранно“. Тя го прави от името на Тялото Христово, т.е. Православната Църква.
Не изказвайте лъжи като „Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква“. Майката Църква не е предоставила Томос за автокефалия на Православната Църква на Украйна, защото Руската Църква ѝ е отказала, а защото тя има право да го направи, второ – защото е редно да го направи, тъй като тази Църква отговаря на всички критерии за предоставянето ѝ след като е изпълнен юридическия критерий за държавност, субект на международното право. Украйна е независима държава от 1991 г.
Не знам дали Московската Патриаршия се е разсърдила, но правилно казвате след това, че нейните дейтвия започнаха да смущават православния свят.
Руската Църква не може едностранно без Събор да обявява схизма. Твърдението ви, че е наложила схизма е неправилно и канонически неиздържано.
Но тя наистина прекрати евхаристийното си общение първо с източника на своята благодат – Вселенската Патриаршия, след това с Александрийската Патриаршия, Кипърската Архиепископия и Атинската Архиепископия, тъй като предстоятелите на последните започнаха да споменават в своите Диптиси името на Киевския Митрополит Епифаний. Актът на споменаване на името му всъщност е самото признаване на автокефалията на Православната Църква на Украйна.
Приветствам това, че сте възмутен и не сте съгласен с антиканоничните действия на Руската Църква в Африка, които по своята същност са схизматични, както правилно заяви Митрополитът на Перистери Григорий Папатомас, професор по канонично право.
Руската Църква не е отцепила част от Александрийската Патриаршия, а присъдини към своята схизматична (разколническа) екзархия в Африка низвергнати от сан бивши клирици на Александрийската Патриаршия. Това многократно бе заявено от самата Александрийска Патриаршия, обратното е руско твърдение.
Именно с тези низвергнати от сан лица съслужиха бившите вече клирици Георги Максимов и Андрей Новиков. Бивши, защото Първоинстанционният Синодален съд на Александрийската Патриаршия ги низвергна от сан и ги върна в редиците на вярващите християни. Този акт бе потвърден от Александрийския Патриарх Теодор.
И вие мислите, че Русия след всичко това е започнала войната в Украйна, един вид като отмъщение.
Не съм си и представял, че бихте си го помислили. Именно това се опитваше да внуши Руската Църква на останалите поместни Църкви, че нейните действия са вследствие на действията на Вселенската Патриаршия в Украйна. С други думи, да се хвърли вината върху Майката Църква.
Уви, това не е истина, защото Руската Църква оспорва първенството на Вселенската Патриаршия от близо 300 години, второ, това е част от нейните планове за световно господство над Православието. Тези планове са 30 години. Просто използва повода с автокефалията на Украйна за да реализира своите планове. Това дори го отбеляза и проф. Григорий Папатомас:
Украинският църковен въпрос е само претекст, повод, но не и причина за антиканоничните действия на Руската Патриаршия. Тези действия имат повече от 30-годишна предистория и подготовка, заяви професорът по канонично право. Той подчерта:
„Целият този проблем идва от Устава на Руската Църква от 1988 г. и неговата промяна през 2000 г. В първия случай уставът е създаден преди паденето на СССР, а във втория случай – в по-нови време, където по-ясно са очертани плановете на Руската Патриаршия за антиканонична експанзия по целия свят“.
Именно в този ред на мисли, във вчерашното си интервю по CNN TÜRK, Вселенският Патриарх заяви, че добре е направил, че е предоставил автокефалия на Църквата на Украйна:
„Дадохме на независимата държава Украйна автокефална Църква. Колко много беше оценен този акт на нашата Патриаршия. При днешните условия виждаме, че нашата Патриаршия действа много рано и свършихме много добра работа. Руснаците се разстроиха, но това трябваше да се случи“.
С други думи, вие твърдите обратното на това, което заявиха Вселенският Патриарх и Митрополит Григорий Папатомас и подкрепяте руската теза за причинно-следствена връзка между събитията. Няма причина, а има повод за реализиране на руските църковни планове.
Изводите ви са абсолютно погрешни. Няма връзка между страданието на Христовата Църква и руската агресия в Украйна.
Един вид вие подкрепяте налудничевата теза на Митрополита на Морфу, че войната в Украйна е по Божия воля и е трябвало да се случи. Въпреки че той изтъква други причини, като разврат, масова греховност и пр.
Вие в случая заявявате, че след като Вселенската Патриаршия е предоставила Томос за автокефалия на Православната Църква на Украйна, тогава руснаците са се разстроили и са започнали да извършват редица действия, които са смутили православния свят. По този начин, Тялото Христово е започнало да страда, вследствие на което „светските несгоди и страдания следстват като по поръчка“. Един вид по Божия воля се е допуснало Русия да нападне Украйна, вследствие на действията на Вселенската Патриаршия по предоставянето на Томоса за автокефалия на Украйна.
Такъв вид изводи, до които вие сте стигнали са меко казано богохулни, цинични, обидни за Майката Църква и страдащия от кръвопролития украински народ, дори и налудничеви.
Все едно вие твърдите, че украинският народ, който е искал автокефалия от Майката Църква през последните 100 години и я е получил вече, е виновен за кръвопролитията в собствената си страна, извършвани от Русия, което е един вид наказание.
Такъв тип изводи са абсолютно недопустими.
„Очевидно чашата преля“, подчертава г-н Николай.
Владико, и вие ли като Митрополита на Морфу започнахте да говорите от името на Бога и да си нагласяте нещата така, както на вас са ви изгодни?
За какви грехове говорите? Човечеството живее в първородния грях, макар и изкупен от нашия Спасител Иисус Христос. Ние грешим и извършваме грехове ежесекундно. Това означава ли, че всяка една война е вследствие на това.
Според вашата логика, досега човечеството да е изчезнало от „натрупаните толкова грехове, че Бог вдигна ръце и допусна всичко това да се случи“, както самият вие заявявате.
Бог никога не вдига ръце от своите чеда. Бог е ЛЮБОВ. Бог не изоставя народа си. Именно това проповядва през последните дни в Украйна Киевският Митрополит Епифаний, за да повдигне духа на страдащото му паство, че Бог не ги е изоставил и им помага в тези изпитания. Бог обича всичките си чеда, независимо колко са грешни и колко по-малко грешни, защото само Той е без грях.
„[Православната Църква] не може да носи отговорност и не може да обслужва никой светски властник, не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и сега тези, които са го забравили, за съжаление, плащат и ще плащат сурова цена, докато не си го припомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да свидетелствам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно правило, започва да страда, докато не се поправи. Този принцип действа неумолимо и непоколебимо“, добавя митрополитът.
Много хубаво заявявате, че Църквата не може да бъде използвана от светските власти и че „не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели“.
Но Руската Църква, откакто е получила своята автокефалия от Вселенската Патриаршия е инструмент на властта в Русия – императорска, комунистическа и сегашната диктаторско-престъпна власт на Путин. Именно действията на Руската Църква в Украйна, Африка, Турция и на други места по света са изпълнение на плановете на Кремъл за господство над света. Разбира се, това са техни мечти, но неосъществими.
След това допълвате „Мога да свидетелствам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно правило, започва да страда, докато не се поправи. Този принцип действа неумолимо и непоколебимо“.
Няма да коментирам дали вие самият сте нарушил някое църковно правило и след това дали сте страдал, след като го заявявате от първо лице.
Но не искам и да си представям кого обвинявате в „такива прегрешения“, че ще плати висока цена.
Вместо категорично и недвусмислено да оборите мотивите на Русия за нейната непровокирана инвазия и агресия, вие оправдахте нейната война в Украйна, хвърляйки вината върху Вселенската Патриаршия и украинския народ.
Дано Бог, Украйна, украинският народ и Майката Църква, Вселенската Патриаршия ви простят за думите ви, защото никое оправдание на тази руска жестокост в Украйна не търпи прошка!
Следва пълният текст от днешното слово на Пловдивския Митрополит Николай:
Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,
Днес е 3-ти март. Преди 144 години на този ден, под знамената на победоносните полкове от земите на Москва и Киев започва възраждането на българската държавност. Руските и украинските войни, наред с румънски, финландски, грузински и войни от други народности, са водили тежки битки и са дали стотици хиляди жертви, за да освободят един народ, който са считали за братски, защото е православен. Водещата идея на войната от 1877-78 година е, че православно християнско войнство, православни християнски народи са освобождавали православен народ. За да получи той правото на свободно вероопределение и вероизповедание. Православно, християнско. Затова онази война е била победоносна, защото е била водена за вяра. Когато войната е спряла да е за вяра и се е превърнала в пазарлък за територии, тоест в геополитика, всичко приключило и то зле.
Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни срещу други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха битка рамо до рамо за свободата на България, водят война помежду си. Днес православни християни водят война срещу православни християни. Русия нападна Украйна. Това е толкова нередно, толкова Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, вярвам, всички други православни по целия свят. Това не е война за вяра. Това е геополитическа война, война от гордост. И понеже това не е просто война между две държави, между два народа, пък били те и в Европа, а именно война между православни братя, и понеже тази война се води от гордост и заради гордост, то тази война нанася такава огромна рана върху тялото на Православната църква,че само с усърдно молитвено призоваване на Божията помощ и на Божията милост можем да се надяваме щетата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.
Затова днес, в катедралния храм на престолния ни град Пловдив, донесохме Светият Кръст Господен, всички св. мощи на светци и всички чудотворни икони, прославили се с чудотворна изцелителна и оздравителна сила в нашата епархия, за да измолим от Господа, от Божията Майка Св. Богородица и от всички светии, да възстановят мира. Трябва ни всичката духовна сила, с която разполагаме, за да спрем това страдание, на което е подложено тялото Христово – Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. Да кажем: грешни сме, Господи, виновни сме, прекланяме се пред Волята Ти Господи, не позволявай да гинат повече хора.
В дните преди Великия пост, всички трябва да се смирим, да укротим страстите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото единствено се уповаваме. В дните на Великия пост в старо време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението – Сирни Заговезни, всички православни трябва да си поискат прошка един от друг. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си поискат ли едни от други прошка? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили да спрат войната и да си поискат прошка. Защото иначе няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, разрушение и смърт. Другото би било поругаване на Бога.
Питам се през последните дни как се стигна до тук? Как се допусна Русия да започне братоубийствена война с Украйна, та всички останали православни славянски, а и не само славянски народи да се чувстваме така, сякаш войната се води директно в душите ни? Светските дела са работа на светските власти. Войната е дело на светски власти. Но се питам какво е можела да направи Православната църква, за да не се стига до такава братоубийствена война и какво може да направи сега, за да бъде тя спряна, а раните излекувани?
Знаете, братя и сестри, че преди доста години в украинския диоцез на Руската православна църква започнаха тежнения за отделяне и обособяване на автокефалия. Има древно канонично правило, според което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при създаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е създадена Българската, така са създадени Сръбската и Румънската, така е създадена и самата Руска православна църква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се създали съответните съвременни държави. По същия начин сега очакваме Сръбската църква да даде автокефалия на Македонската църква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отказва.
Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредица свои действия започна да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква обяви схизмата и прекрати евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а така също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното действие беше провъзгласяването на руска екзархия в Африка, в диоцеза на древната Александрийска патриаршия, създадена от самият апостол и евангелист Марк. Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и тръгна да отцепва част от нея, защото Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна църква. Няколко месеца след тези последни събития войната започна. Русия тръгна да отцепва част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или само аз си мисля, че когато започне да страда Св. Христова Църква светските несгоди и страдания следват като по поръчка?
Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкова грехове, че Бог вдигна ръце и допусна всичко това да се случи, за да видят всички докъде могат да доведат гордостта и заслепението. А също така докъде може да доведе поставянето на църквата в зависимост от целите на светските управници и превръщането й в тяхна функция. Което е друг, огромен грях. Православната църква носи отговорност единствено пред Иисус Христос и трябва да свидетелства само и единствено Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой светски властник, не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и сега тези, които са го забравили, за съжаление, плащат и ще плащат сурова цена, докато не си го припомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да свидетелствам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно правило, започва да страда, докато не се поправи. Този принцип действа неумолимо и непоколебимо.
Но, да се върнем към днешния ден. Днес е 3-ти март. На този ден ние българите следва да сме изпълнени с благодарност към освободителите. Руси, украинци, румънци, финландци, грузинци и други. Да изпитваш благодарност към някого изисква да го уважаваш и да го слушаш. Не подобава на спасения да говори пред спасителя си, надявам се, ще се съгласите с това. Така, както подобава да изпитваме смирение и да слушаме, а не да даваме съвети на Спасителя Иисус Христос. Тоест, на деня 3-ти март на българския народ му подобава и му е отредено да благодари и да слуша.
Нека, обични мои братя и сестри, да дочакаме и изпитаме радостта от Светлото Христово Възкресение, да се молим усърдно и благодарим Богу за всичко и ще ви поканя отново за един специален благодарствен молебен. На 11-ти май. В деня, в който Православната църква чества Светите братя Кирил и Методий. Това е ден, в който ние, българите, също трябва да благодарим на Господа и на Светите братя, но същевременно е ден, в който вече имаме правото и да говорим. Защото, ако не беше Свети княз Борис-Михаил Покръстител, който разбра, оцени, запази и разви делото им, ако не бяха Светите Седмочисленици, ако не бяха българските църковни книжовници и просветители, то нямаше да го има и Свети Киприан Цамблак Български, митрополит Киевски, а по-късно и митрополит Московски и на цяла Русия и днес кой-знае, може би в Москва нямаше да бият православни камбани, а щяха да стануват наследниците на Тамерлан.
Надявам се всички да осмислят това, което казвам и да разберат, че ако ние, българите, искаме да бъдем зачитани, то ще трябва да приемем един очевиден факт. Той е, че величието на нашия народ не може да се основава на битките, които сме водили в миналото, а още по-малко на чуждите битки и на чуждите политически сметки. Ако нашият народ има някакво историческо значение и историческо величие, то е в това, че Бог е избрал именно българския народ да бъде онази божествена трансмисия, чрез която писмеността, а с нея Божието слово и православната вяра да бъдат отнесени до най-далечните краища на света на Изток. Русите, украинците, а и мнозина други днес са това, което са, благодарение на факта, че Бог е промислил ние да бъдем покръстени първи сред славянските народи и на нас е възложил мисията, която нашите предци са изпълнили с чест. Това е чест, която никой на света не може да ни отнеме и празник, който си заслужава да празнуваме. Празникът на България, който единствен е и празник на цялата вселенска православна църква, от която сме получили всичко, но и на която сме дали толкова много. И можем да дадем и още.
Сега ви призовавам още веднъж да се помолим на Бога и да изпросим от душа и сърце да дарува мир на православните народи, да ги изпълни със своята любов, да ги накара да свалят мечовете и да ги превърнат в плугове, да се прегърнат братски, да си простят и да се обединят в Христа.
Благодатта и мирът от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!