Един разказ за православната вяра, духовните корени, братската любов и свещеническото служение отвъд пределите на Родината
Има места, които не са просто част от географската карта, а живи свидетелства за историята, вярата и духовната памет на един народ. Такова място е древният град Одрин – град, в който и до днес тупти българското сърце, а камбанният звън на българските православни храмове напомня за поколенията наши предци, съхранили своята вяра, език и национално достойнство.
За мен, свещеник Ангел Георгиев от Старозагорска епархия, възможността да извършвам богослужения в българските православни храмове в град Одрин е не просто свещенически дълг, а висока духовна чест, благословение и дълбоко лично вълнение.
Това благодатно служение се осъществява с архипастирското благословение на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит д-р Киприан и Негово Високопреосвещенство Адрианополския митрополит Амфилохий – двама достойни архипастири, чието благословение е свидетелство за братската любов, духовното единство и вековната връзка между Българската и Константинополската православна църква.
Всеки път, когато прекрача прага на българския храм „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин, сърцето ми се изпълва с особено благоговение. Тук човек усеща не само тишината на Божия дом, но и молитвите на поколения българи, които са коленичили пред светия престол, търсейки Божията милост, закрила и утеха.
Когато застана пред светия престол и произнеса думите на Божествената света литургия на родния български език, изпитвам чувство, което трудно може да бъде описано с думи.
Защото в тези мигове не служа само за присъстващите в храма. Молитвено се докосвам до паметта на нашите предци, до тяхната непоколебима вяра и до онзи български дух, който времето и историческите превратности не са успели да заличат.
Особена радост и духовна подкрепа в това служение ми оказват двама млади и всеотдайни помощници – иподякон Борислав Петков от град Стара Загора и иподякон Калоян от град Харманли.
Със своето усърдие, благоговение и искрена любов към светата Православна църква те подпомагат богослуженията и допринасят за тяхното благолепие и тържественост.
За мен тяхното присъствие има особено значение. То е свидетелство, че младите хора могат да бъдат достойни продължители на православната традиция, да носят в сърцата си Христовата вяра и с радост да посвещават времето и силите си в служение на Бога.
Сърдечна благодарност изказвам и към Генералното консулство на Република България в град Одрин, в лицето на генералния консул г-жа Радослава Кафеджийска, за любезното съдействие, вниманието и подкрепата, оказвани при осъществяването на това духовно дело.
Това отношение е израз не само на институционална ангажираност, но и на уважение към българското духовно и историческо наследство, което продължава да живее отвъд пределите на нашата Родина.
Защото българските православни храмове в Одрин не са просто архитектурни паметници. Те са живи духовни огнища, в които продължава да гори пламъкът на българската православна вяра.
И когато в тях отново прозвучи молитвата на български език, когато се възнесе благоуханният тамян и се чуе свещеническото благословение „Мир на всички!“, човек разбира, че духовните граници на един народ не се измерват с километри.
Те се измерват с вярата, с паметта и с любовта.
Най-трогателни за мен остават онези мигове, когато след края на светата литургия виждам в очите на присъстващите радостта от общата молитва. Тогава осъзнавам още по-силно колко важно е да се съхранява духовната връзка между миналото и настоящето, между България и нейните исторически светини.
Вярвам, че всяка отслужена света литургия в Одрин е малка, но значима частица от едно голямо духовно дело – делото на съхраняването на православната вяра, българската памет и християнската любов.
Като свещеник не търся лична заслуга или признание. За мен най-голямата награда е възможността да служа на Бога, да възнасям молитви за здравето и спасението на хората и да бъда, макар и скромен, продължител на делото на онези достойни духовници, които преди нас са пазили православната вяра по тези земи.
Благодаря на Всемилостивия Бог, Който ме удостоява с тази благословена възможност.
Благодаря на двамата високопреосвещени митрополити – Киприан и Амфилохий – за архипастирското благословение и духовното доверие.
Благодаря на генералния консул г-жа Радослава Кафеджийска за доброто отношение и съдействието.
Благодаря на иподяконите Борислав Петков и Калоян за тяхната преданост, усърдие и братска подкрепа.
И най-вече благодаря на всички благочестиви християни, които с молитва и любов стават съпричастни към това свято дело.
Защото храмът е жив тогава, когато в него се възнася молитва. Народът е духовно силен тогава, когато помни своите корени. А вярата е жива тогава, когато се предава с любов от поколение на поколение.
Нека Всемилостивият Господ благослови това наше скромно служение, да укрепява духовните връзки между православните християни и да дарява мир, здраве и благоденствие на нашите два съседни народа.
Нека никога не угасва кандилото на православната вяра в българските храмове на Одрин!
И нека още дълги години под техните свещени сводове да звучи на родния ни език ангелската песен:
„Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Пълни са небето и земята с Твоята слава!“
Защото там, където има вяра, има надежда. Там, където има молитва, има любов. А там, където е Христос, няма чужда земя за човешкото сърце.
С молитва, благодарност и пастирска любов,
Свещеник Ангел Георгиев
Старозагорска епархия
Град Одрин, Република Турция
