Автор: Йордан Георгиев, главен редактор на Doxologia Infonews
Историческото посещение на Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей в пределите на Православната ни църква и съборната Патриаршеска Божествена Литургия в Рилската света обител се превърнаха в ярък лакмус за духовното състояние на нашето общество. Те извадиха на повърхността не просто политически страсти, а дълбока духовна неграмотност, разкол в сърцето и най-вече — стряскащо, всеядно фарисейство.
От едната страна на тази грозна монета застанаха онези, които можем без колебание да наречем „християно-талибани“, фарисеи и религиозни дегенерати, чиято дейност щедро се субсидира от Москва. Провокацията в Рилския монастир, при която самозван правокатор дръзна да извика „Анатема“ — без въобще да разбира сакралното значение на тази дума, кога се налага тя и защо — е връх на безумието. Това се случи в момента, в който Вселенският Патриарх Вартоломей произнесе името на Киевския Митрополит Епифаний в своите Диптиси, прочитайки ги пред богомолния народ по време на Патриаршеската съборна Литургия.
Този индивид е ясен продукт на една специфична, но за съжаление креслива прослойка сред вярващите у нас — конгломерат от бивши комунисти, ченгета от Държавна сигурност, преминали през различни секти и превърнали се в ревностни поклонници на Русия. Органите на НСО изведоха провокатора, но действията им в тази ситуация бяха напълно неадекватни. Този субект не просто трябваше да бъде отстранен, а незабавно предаден на полицията и задържан под стража, тъй като извърши явна словесна агресия и недопустима провокация срещу световен религиозен лидер в православно светилище. Православието не е анархия, а благоговение, каноничен ред и любов.
От другата страна на същата монета обаче се оказа едно не по-малко отблъшаващо явление: вълната от хвалебствени статии и тиради, породени от чиста проба конюнктурно подмазвачество, които наблюдаваме в последните дни. Изведнъж фейсбук пространството и медиите се наводниха от текстове на преподаватели, общественици и социални маняци, които се надпреварват да се умилкват около фигурата на Вселенския Патриарх. Стигна се до там, тези пребоядисани „защитници“ да излагат паметта на светиите, вадейки от контекста техни думи, за да доказват какво били казали навремето за Вселенския Патриарх Вартоломей, как той бил истинският избраник и прочие евтини аргументи.
Питам тези модерни фарисеи и подмазвачи: според вашата окаяна логика, ако някой старец преди години беше казал нещо лошо за Патриарх Вартоломей и впоследствие бе канонизиран за светия, вие пак ли щяхте да подкрепяте Негово Всесветейшество днес? Разбира се, че не! Защото вие сте лицемери. Вие не обичате нито Църквата, нито Вселенския Патриарх. Вие просто търсите неговото внимание и одобрение, защото в момента той е силният на деня!
Абсурдността на това лакейство е прогнила до основи. Истината е, че ако вие наистина обичахте Патриарх Вартоломей, щяхте безпрекословно да вярвате на Свещените Канони, на вековната традиция на Църквата и най-вече на Светата Троица. Тъкмо Предвечният Бог в Своя промисъл посочи и избра тогавашния Митрополит Старец на Халкидона (преди това Митрополит на Филаделфия) Вартоломей за 270-тия Архиепископ на Константинопол — Новия Рим и Вселенски Патриарх. На 2 ноември 1991 година той бе интронизиран на Вселенския престол по Божие допущение и воля, а не по силата на човешки угодничества.
След като Самият Христос стои зад Вселенския Патриарх Вартоломей, той няма нужда от вашата човешка защита, от патетични тиради и празни приказки! Ако всички тези подмазвачи вярваха истински в Христа с цялото си сърце, те щяха да имат непоколебимо доверие в Църквата и в нейния съборен избор — че именно Старецът на Халкидона Вартоломей трябваше да поеме тежкия кръст на Вселенското служение.
Аз, като православен християнин, който вярва в Христа с цялото си сърце и душа и има пълно доверие в Църквата и нейния избор, нямам нужда от човешки същества, които да ми казват кой е Вселенският Патриарх — дали е каноничен, или е „еретик“ и „слуга на дявола“, както крещят фанатиците. И двете страни в този изкуствен спор представляват едно и също пагубно явление. Тези, които го мразят, и тези, които външно го защитават и му се подмазват за лична изгода, се задвижват от един и същ източник — врагът на човешкия род, Дяволът. Всичко останало са празни приказки.
Обръщам се директно към вас, скъпи подмазвачи, които допреди 2, 3, 5 или 8 години обиждахте публично Вселенския Патриарх и го обвинявахте заради Украйна: как изведнъж, за една нощ, се събудихте негови най-ревностни защитници? Допреди една седмица същите вие пишехте статии как монастирите в Северна Гърция не били гръцки и как българските окупационни войски от Първата и Втората световна война просто били взели религиозните реликви оттам, за „да ги спасят“ от православните гърци. Що за безумие! Днес, водени от конюнктурата, пишете точно обратното. Защо не отидете и не кажете тези глупости право в лицето на Вселенския Патриарх? Не можете и няма да го направите, защото сте фарисеи — абсолютно същите като онези, които го оплюват от амвона на чужди геополитически интереси.
За съжаление, в България огромната част от християните са богословски неграмотни, невежи и необразовани. Дори преподавателите по богословие в нашите академични среди са под всякаква критика — наистина не всички, но това интелектуално и духовно падение вече не е рядко явление. Когато липсва дълбоко вкореняване в Свещеното Предание, мястото му се заема от фанатизъм или сервилност.
Негово Всесветейшество е често обвиняван от ретроградните кръгове, че е „икуменист“, като в тази дума те влагат злоба и осъждане. Но самата наша Църква по своята същност е икуменическа (вселенска)! Самият Христос беше „икуменист“ в истинския, дълбок смисъл на думата — защото Неговата спасителна любов прегръща целия свят. Христос не дели хората на категории, на свои и чужди. Тъкмо това прави и Патриарх Вартоломей в своето вселенско пастирско служение — той проповядва единство. Модернистите пък го хвалят, опитвайки се да го припознаят като свой реформатор. Но Патриарх Вартоломей не е модернист. Той държи строго на каноничната църковна вековна традиция, но я пречупва единствено през призмата на Христовата любов.
Спрете се, скъпи подмазвачи! Спрете да използвате Вселенския престол за личен пиар и конюнктурни игри. Майката Църква няма нужда от фалшива загриженост и фарисейски тиради. Тя има нужда от чисти сърца, вярност към Свещените Канони и жива, изстрадана вяра в Господа Иисуса Христа. Всичко останало е от лукавия.
Дори е малко да напиша: Вседостоен! Πανάξιος!