Слово на игумена на светогорската св. обител „Есфигмен“ след Божествената литургия в Киево-Печерската лавра
Ваше Блаженство, Блаженейши митрополите на Киев и цяла Украйна, г-н Епифаний,
възлюбени отци и братя,
С дълбоко вълнение и свещена признателност днес заставаме пред паметта на един велик отец на Църквата – преподобния Антоний Печерски (Пещерски). Ние не почитаме просто един светец от миналото; стоим пред личност, която определи настоящето и бъдещето на цял един народ.
Кой беше свети Антоний?
Човек смирен. Душа, жадуваща за Бога. И въпреки това именно този човек се превърна в основа. Стана начало. Стана корен.
Младият Антипа, както се е наричал преподобният преди да приеме монашество, още от ранна възраст почувствал копнежа по безмълвието и пожелал да се посвети на Бога. Той напуснал родната земя на Киев с намерението да придобие личен опит в монашеския живот.
Главните спирки по духовното пътешествие на мирянина Антипа били Константинопол и монашеската държава на Света Гора Атон. В началото на XI век той достигнал Атон и посетил големите общежителни манастири. Там отблизо се възхитил на славословния начин на живот на монасите, който се нарича ангелско житие.
Там, в манастира на своето покаяние – светата обител Есфигмен, – той се научил да мълчи, да се покорява и да се моли. Да умре за света, за да живее „в Бога“. И когато настъпил определеният час, той не задържал тази благодат само за себе си.
Неговият игумен Теоктист по тайнствен начин получил от Бога откровение за предназначението на Антоний и го повикал при себе си. Разкрил му своето видение и му казал:
„Антоний, Божия воля е да пренесеш в отечеството си благословението на Света Гора Атон. Със своите подвизи и с личния си пример ще привлечеш мнозина към себе си и молитвата ти ще принесе стократен плод. Върви с мир.“
Така той се завърнал. Донесъл със себе си светлината на Света Гора. Донесъл опита на Църквата. Донесъл благословението на Пресвета Богородица. И в една пещера – не в дворци, не чрез власт и сила – положил основите на една „духовна империя“.
Киево-Печерската лавра не била просто манастир. Тя била раждането на душата на един народ. Киев се превърнал в люлка на Православието. А връзката била жива:
Света Гора Атон – Вселенската патриаршия – Киевската църква.
Това е истината на историята. Това е истината на вярата.
Днес същата тази земя преминава през тежки изпитания. И какво виждаме? Какво чуваме? Какво преживяваме?
Човешки животи се губят по бойните полета. Невинни хора биват несправедливо убивани. Семейства се разпадат само за няколко минути. Безброй хора поемат пътя на бежанството, оставяйки зад себе си родина, домове, спомени, живот.
Това не е просто един конфликт. Това е рана в сърцето на човечеството. И все пак… Сред тази трагедия възниква един въпрос:
Ще рухне ли вярата?
Ще се прекърши ли Църквата?
Ще угасне ли светлината?
Отговорът се дава тук, в Лаврата. В паметта на светеца, в молитвата на народа. Защото тази Лавра не е дала на света само преподобни Антоний. Тя е родила цял сонм светци:
Преподобни Теодосий, който утвърдил общежителния монашески идеал. Преподобни Нестор Летописец, който съхранил историческата памет на този народ. Преподобни Агапит Лечител, който служил на човека с любов и себеотрицание.
И заедно с тях – безброй други преподобни отци, подвизавали се в тези свети пещери и превърнали Киево-Печерската лавра в едно от най-великите поклоннически средища на Православието.
Киево-Печерската лавра не е просто историческо място. Тя е място на святост. Живо свидетелство, че Божията благодат може да преобразява хора и народи. И затова всяко усилие за възраждане на църковния живот в Украйна трябва да черпи сили от това велико духовно наследство.
Създаването на независимата Православна църква на Украйна не е политически акт. Не е просто административна промяна. Това е дълбоко духовно движение – завръщане към истината, възстановяване на връзката със собствената ѝ душа.
Църква, която търси себе си, се обръща там, откъдето всичко е започнало:
– към Киев, където е пламнала светлината на вярата;
– към свети Антоний, който положил първия камък;
– към Света Гора Атон на вярата, която предава автентичния опит на Православието;
– към Вселенската патриаршия, която остава Майка Църква.
Това е нейният път. Това е нейната идентичност.
И този път не е лесен. Той е вик за свобода, свидетелство на вярата, избор на живот.
И именно в този свят път на духовно възраждане днешното ни присъствие тук не е случайно.
Дойдохме от Света Гора Атон. Дойде игуменът на светата обител Есфигмен, придружен от братя от манастира – обителта на покаянието на свети Антоний – за да повтори онзи призив, който някога прозвуча на тази земя.
Призив към народа на Украйна да застане около Лаврата, да подкрепи отците и самата Църква, както тогава – в годините на свети Антоний Светогорец и Есфигменец.
Както някога от манастира Есфигмен започна сеитбата на монашеския идеал в тази многострадална земя, така и днес желаем отново да започне нова сеитба – сеитба на единство, любов и мир.
Дойдохме във Великата Киево-Печерска лавра, при светеца, който ни обединява, при нашия общ отец.
Не като посетители.
А като братя.
Защото Църквата не е география. Тя е Тяло Христово.
Църквата не е граници. Тя е единство.
Дойдохме, вървейки по стъпките на свети Антоний, носейки благословението и преданието, които той донесе на тази земя.
Дойдохме, за да донесем благословението на Света Гора Атон. Да предадем любовта и покрова на Пресвета Богородица. Да подкрепим една Църква и един народ, които се борят да останат изправени сред изпитанието.
Защото добре знаем, че тази борба не е лесна.
Това е борба на болка.
Борба на жертва.
Борба на вяра.
Но тя е и борба на надежда – борба, която води към живота.
И нека не забравяме: всичко това се случва по време на война.
Дойдохме при вас, пренебрегвайки страха. Пренебрегвайки опасността. Преодолявайки човешката немощ.
Защо? Защото:
„Съвършената любов пропъжда страха.“
И тази любов ни доведе при вас.
Дойдохме, защото ви обичаме.
Просто. Истински. Братски.
От първия ден на тази война едно нещо не преставаме да правим: да палим свещ пред Пресвета Богородица за вас. За вашия народ. За страдащите. За всички, които преминават през изпитания.
И във всяка молитва молим Тя да ви покрива, да ви укрепява и да ви държи изправени.
Дойдохме, защото вашата болка е и наша болка, а вашата борба е и наша борба.
И в тази свята и дълбоко вълнуваща атмосфера отслужихме празника на нашия светец според византийския богослужебен устав – не като обикновено спазване на една традиция, а като живо свидетелство за вярата и приемствеността.
Хорът, ръководен от Архонта протопсалт на Вселенската патриаршия, г-н Григорий Дараваноглу, изпълни византийските песнопения, разкривайки величието на нашето предание.
Той показа силата на византийската музика да докосва човешкото сърце, да го води към молитва и да го въздига над страха и несигурността.
И така се яви величието, което човек може да преживее в Църквата – дори когато около него господстват болката и неизвестността.
Ваше Блаженство, възлюбени отци и братя,
Днес Киево-Печерската лавра не е просто свято място. Тя е символ на устойчивост. Тя е фар сред мрака.
А народът на Украйна? Той не се прекърши. Не замълча. Не изпадна в отчаяние. Той стои.
Той се бори. Той вярва.
Бори се за своята родина. За своята вяра. За своята идентичност. За своята душа.
Защото без вяра всичко се губи. Но с вяра дори сред смъртта се ражда живот. И в тази борба вие не сте сами.
Майката Църква ви прегръща. Вселенската патриаршия ви подкрепя. Цялата Света Гора Атон върви редом с вас.
От всеки манастир, от всеки скит и килия на Света Гора, от всяко сърце на светогорски монах се възнася молитва:
За мир.
За укрепване.
За живот.
И днес ние заявяваме:
Стоим до вас. Молим се заедно с вас. Вярваме заедно с вас. Надяваме се заедно с вас.
Надяваме се оръжията да замлъкнат, кръвопролитието да спре, мирът да се върне.
Да бъде подкрепен човекът. Да разцъфти отново Църквата. И пазим непоколебимо словото на Господа:
„И портите адови няма да ѝ надделеят.“
Това е словото на победата. Това е словото на надеждата. Това е словото на Църквата.
Нека преподобни Антоний да ви покрива. Нека Пресвета Богородица да ви закриля. Нека Бог на мира да ви дари Своя мир.
В този момент не бихме могли да не изразим с благодарност своето почитание към Ваше Блаженство, Блаженейши митрополите на Киев и цяла Украйна г-н Епифаний, който със своето благословение и отеческа грижа ни даде възможността да се намираме на това благословено място, в един особен момент на изпитание, и да участваме в днешното богослужебно събрание.
Изразявайки нашата особена братска любов – която произтича от духовното родство, което ни свързва чрез свети Антоний и Света Гора Атон – бихме желали да Ви поднесем този пастирски жезъл.
Земното и небесното братство на светата обител Есфигмен – отците, които се подвизават на земята, и отците, които са се упокоили в небесата – като едно тяло и една духовна утроба, от която по Божия благодат се е родило цялото това духовно дело, начело на което стоите Вие, стои твърдо до Вас.
И не само нашето братство.
Заедно с него до Вас стои цялата Света Гора Атон – със своята молитва, любов и тиха, но съществена подкрепа.
Поднасяме Ви този жезъл като знак на духовно единство; като жезъл на подкрепа и помощ; като жезъл на служение, а не просто на власт.
Като символ на неразривната връзка между Вас и Градината на Пресвета Богородица, със светата обител Есфигмен и с Майката Църква, чийто рожба и плод са Църквата на Украйна и Великата Киево-Печерска лавра, която днес празнично почита своя основател.
Приемете го като опора във Вашето дело; като знак на отговорност и свидетелство; но и като символичен израз на това, че Ви приемаме и Ви възцаряваме не на човешки престол, а в нашите сърца.
Заедно с жезъла на служението, като завършек и малък знак на дълбоката ни благодарност към Ваше Блаженство, желаем да Ви поднесем и копие от чудотворната икона на Пресвета Богородица Арсаниотиса – храмовата и чудотворна икона, която е особено почитана в нашия манастир.
От все сърце желаем Пресвета Богородица да Ви покрива със Своя майчински омофор, да Ви просвещава и да Ви укрепява в трудното и изпълнено с отговорност служение, което носите към Църквата и народа на Украйна.
Всеки път, когато отправяте поглед към тази свята икона, да си спомняте и нашето смирено братство, включвайки ни във Вашите молитви.
Защото твърдо вярваме, че молитвата на онези, които ежедневно носят кръста на отговорността, изпитанието и болката, носейки върху плещите си тревогите на един народ и една Църква, има особена дръзновеност пред Господа.
Нека нашият общ праотец, свети Антоний, да Ви подкрепя и укрепява, а заедно с Вас – целия благословен и героичен народ на Украйна.
Амин.
10 юли 2026 г.
Памет на свети Антоний Пещерски и Есфигменски.
† Архимандрит Вартоломей
Игумен на светата обител Есфигмен
Източник: Християнство.бг