Бюджетната комисия на парламента одобри на второ четене намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията. Предложението, заложено в проекта за бюджет за 2026 г., на „Прогресивна България“ е размерът на средствата на един гражданин (мирянин) да бъде намален от 10,2 евро на не по-малко от 7,7 евро. Промяната е предвидена да влезе в сила от 1 октомври 2026 г., като Министерството на финансите изчислява, че ефектът за бюджета ще бъде икономия от около 5 млн. евро.
Така „Прогресивна България“ гласува да се намали субсидията за вероизповеданията, като отхвърли предложението на „Продължаваме Промяната“ тя да остане 10 евро. Кратко видео от гласуването можете да видите във Facebook.
До този момент субсидията се определяше на база 10 лева годишно за всеки гражданин, който при последното преброяване се е самоопределил като принадлежащ към съответното вероизповедание. След приемането на еврото размерът беше преизчислен на 10,2 евро.
Предложението за намаляване идва след период на значително увеличение на държавното финансиране за религиозните общности. През 2019 г. правителството на Бойко Борисов внесе промени в Закона за вероизповеданията, подкрепени от ГЕРБ и ДПС. Основният мотив беше държавата да осигури устойчиво финансиране на традиционните вероизповедания и да ограничи зависимостта им от чуждестранни дарения и външни източници.
С промените беше въведена нова формула – 10 лева годишно за всеки гражданин, който при преброяването се е самоопределил към съответното вероизповедание. Това доведе до рязко увеличение на държавната подкрепа, най-вече за Българската православна църква и мюсюлманското вероизповедание.
В момента общият размер на субсидията за вероизповеданията е над 78 млн. лева годишно (около 39 млн. евро).
Най-голям дял от средствата получава Българската православна църква – Българска патриаршия, която получава над 40 млн. лева (около 20 млн. евро), включително целеви средства за големи манастири като Рилския, Бачковския и Троянския. Мюсюлманското вероизповедание получава над 12,5 млн. лева (около 6,3 млн. евро). Средства се разпределят и за протестантски общности, Католическата църква в България, Арменската апостолическа църква, еврейската религиозна общност и други регистрирани вероизповедания.
По закон субсидията е предназначена за подпомагане на обществено полезната, образователната и социалната дейност на вероизповеданията, за възнаграждения на духовници и служители, както и за поддръжка на храмове и религиозни обекти.
Въпреки че финансовият ефект от намалението е ограничен спрямо общия размер на държавния бюджет, решението има и политическо значение. То представлява първа промяна в посока надолу след увеличаването на субсидията през 2019 г. и поставя въпроса дали досегашният модел на финансиране на вероизповеданията ще бъде запазен в бъдеще.
За религиозните общности това означава по-малко публични средства за текуща дейност, поддръжка на храмове и социални инициативи. От гледна точка на държавата мярката е част от усилията за ограничаване на разходите в условията на висок бюджетен дефицит.
Предстои бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване да бъдат обсъдени утре на второ четене в пленарната зала, а държавният бюджет се очаква да влезе за разглеждане следващата седмица.
Източник: Християнство.бг