В нощта на Велики петък поемаме по пътя към истината, по който човек не върви сам, а заедно с паметта на Църквата и словото на Евангелието. Това е денят, в който църковните текстове ни припомнят последните земни часове на Иисус Христос.
Неговото мълчаливо приемане на съда, унижението, тежестта на кръста и пътя към Голгота.
Денят, в който според евангелския разказ земята се разтърсва и слънцето помръква, а Христос приема смъртта, за да отвори пътя към живота.
Но именно на Велики петък Църквата говори не за отчаяние, а за състрадание, не за вина, а за надежда и не за край, а за очакване на светлината.
Вървим по духовните пътеки на живота, говорим за богословието като посвещение и образование. Ще се опитаме да чуем как древният език на богослужението звучи днес в живота на съвременния човек, в тревогите на обществото ни, търсенето на смисъл от младите хора и в усилието да съхраним човешкото в себе си.
Гост на Велики петък е доц. д-р Костадин Нушев. Разказваме за духовния смисъл на Велики петък, за свободата като личен избор и отговорност, за религиозното образование като култура на съвестта и за мястото на християнската етика в свят на тревожност и несигурност.
„Разпети петък – денят на Кръста и страданието на Иисус Христос – в християнската традиция носи и едно на пръв поглед противоречиво име: „Добрият Петък„. Именно този парадокс разкрива дълбокия смисъл на деня – като време не само на скръб, но и на надежда.
Смисълът на доброволната кръстна жертва е изкуплението – освобождението на човека от греха и страха от смъртта, каза доц. д-р Костадин Нушев.
В православната традиция акцентът пада върху страданието и разпятието, но те никога не се разглеждат изолирано.
„Разпятието е неразривно свързано с Възкресението и победата над смъртта.“
Това прави деня различен от обикновеното човешко преживяване на болката:
„Християните не се изпълват само със скръб, те съпреживяват страданието с надеждата за Възкресение.“
Защо „Добрият Петък“?
В западната традиция денят е познат като Good Friday – „Добрият Петък“, защото чрез кръстната жертва се осъществява спасението на човечеството.
„Чрез тези страдания човечеството се освобождава от властта на греха и страха пред смъртта.“
Така“кръстът се превръща не просто в символ на страдание, а в знак на победа. Още преди Разпети петък Църквата подготвя вярващите за тази перспектива.
„Още на Цветница виждаме предчувствието за победата – Христос е посрещнат като победител над смъртта.“
Затова и страданието не е безсмислено, а част от по-голям духовен път.
Смисълът за съвременния човек
Според доц. Нушев именно този парадокс остава актуален и днес:
„Съпогребваме се с Христос, за да можем и да възкръснем с него“.
Това е и в същността на християнската вяра – преминаването през страданието към нов живот, допълни богословът.
Доц. д-р Костадин Нушев е преподавател по нравствено богословие и християнска етика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изследовател на духовните основания на свободата и личната отговорност, автор на учебници по религия и християнска етика за българското училище и активен участник в съвременния разговор за мястото на религиозното образование в културата на обществото ни. Неговата работа е насочена към това как езикът на вярата може да бъде разбран от съвременния човек и особено от младите като пространство на ориентация, състрадание и духовни ценности.
Интервю на Станислава Пирчева с доц. д-р Костадин Нушев в „Нощен Хоризонт“
Източник: БНР