На 10 март 2026 се навършиха 22 години от кончината на бившия Нюйоркски Митрополит Геласий.
Отец Филип Кирилов, който служи в село Оброчище, Варненска Митрополия, разказва за своя вечнопаметен изповедник, за когото казва, че винаги е правил така, че „да те предразположи, да споделиш и най-големите си терзания, грешки и грехове и да те накара да се почувстваш обичан и закрилян“.
Прочетете разказа на отец Кирилов:
„22 години от както ни напусна, Негово Високопреосвещенство, бившия Ню-Йоркски митрополит Геласий!
Бях само на 21 години. Беше пролет, а годината – 2003г. Започнал вече, като иподякон-четец в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и както си седях в олтара и чаках да стане време за всенощното бдение, и изведнъж се задава един висок, възрастен и с много строг поглед старец. Изпитах голямо уважение и респект.
Като младо иподяконче веднага се отправих към него, за да взема благословение ( както подобава ) и след като ме благослови повдигна строгите си вежди и ме попита „ми ти кой си?“
Представих му се и казах, че съм съвсем от скоро и че никого почти не познавам;
че съм първокурсник в богословския факултет, и че като цяло съм от скоро в църквата.
Тогава ме попита дали си имам изповедник. Аз разбира се все още нямах конкретен духовник за изповедник.
Вгледа се в мен и ми каза „спокойно, ти ще дойдеш при мен“.
Не минаха и два месеца, и ето аз станах негово духовно чедо.
Направих първата си изповед ( при него ) и тогава всъщност разбрах какво означава изповед.
Велико тайнство!
Да направи така, че да те предразположи, да споделиш и най-големите си терзания, грешки и грехове и да те накара да се почувстваш обичан и закрилян. Чувстваш се като, че си в Царството Небесно. Такъв беше дядо Геласий. Прекрасния ми старец!
По онова време беше изповедник на 1/3 от митрополитите на Светия Синод.
Негово Светейшество, патриарх Максим за всичко се допитваше до дядо Геласий.
В нашите църковни среди си беше спечелил названието „Живият типик на БПЦ“, защото всичко знаеше почти наизуст.
Най-добрия майстор на архиерейски митри, който научи и гръцки и македонски и сръбски и български и руски и украински…. монаси на митроделие.
Преди да почине, чакаше решение на Светия Синод, за да бъде назначен за игумен на Троянския манастир. Тогава ме покани да се присъединя към братството му, което вече предварително си беше оформил.
С мене ставахме девет човека.
За съжаление, обаче на Тодорова събота през 2004г. разбрахме, че е получил инсулт и няколко дни по-късно, на 10 март, почина.
Неговото погребение се състоя в рилската света обител, където е постриган за монах, а манастирът беше изпълнен с толкова много народ, колкото никога през живота си не бях виждал за погребение.
Бе почетен с присъствието от всички поместни православни църкви. Както духовници, така и миряни.
От този момент осиротяхме стотици, че е възможно и хиляди чада, които обгрижваше духовно.
Ще го запомня с невероятното му чувство за хумор и великодушието, които притежаваше.
Бог да го прости и вечна и блажена да бъде неговата памет!“
