През изминалите десет дни 38 деца от гр.Суми, Украйна, на възраст между 10 и 15 години гостуваха в Църногорската св.обител. По време на своя престой те посетиха столичния град и се помолиха в Патриаршеската катедрала, направиха поход до вр.Тумба в планината Църна гора и се насладиха на красотата на ждрелото на р.Ерма. В неделния ден на 19 октомври, когато отбелязахме паметта на св.Йоан Рилски, децата по собствено желание участваха в празничната св.литургия, като повечето от тях се бяха подготвили и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови.
Моят приятел Svetlan Danev написа:
„Днес бях с украински деца, живеещи близо до фронта, на обиколка в София. Всички носеха отпечатъка на войната – загинал/ранен или сражаващ се в момента на фронта родител. На постоянните предупреждения за въздушна опасност, дори вече не реагирали, а службите за безопасност започнали да умолявт гражданите да взимат под внимание предупрежденията.
На пръв поглед деца като всички деца – смеят се, закачат се, шегуват се. Какво е в душите им обаче, може само да се досещаме. Едно от най-малките момченца, виждайки раздробена тротоарна плочка, ме попита дали е от бомба. Не ми стана смешно, че тротоарите ни изглеждат като след бомбардировка.
Беше им скучно разбира се ходенето по забележителности, но истински се оживиха на паметника на Тарас Шевченко /не знаех, че има такъв в София/. След всички руски символи, с които изобилства центъра на столицата ни, децата се зарадваха истински, че все пак и за Украйна има малко признание.
Москва /не Русия/ и путин се споменаваха тихо и студено. Как да бъде различно спрямо този, който даде заповед да разрушат домовете им, да убиват бащите им и ги вкарва в бомбоубежищата през няколко часа. Същевременно нямаха никакъв проблем да общуват на руски.
Днес видях идващото поколение украинци – европейско, свободно, модерно гордо, което се радваше на спокойствието в слънчевата столица на мирна Европейска България.“
В Църногорския манастир лагери за деца се провеждат всяка година от 2012г. насам, но за първи път – и за съжаление, доста късно, дадохме подслон на дечица, които изживяват ужасите на една истинска война, съпроводена с много разрушения и смърт.
Бог да въздаде за милостта на хората, които ни помогнаха в това дело!
На снимките ще видите усмивки по лицата на повечето деца – свидетелство за божията благодат, която живее в сърцата им и ги подкрепя невидимо в жестоките изпитания, на които ги е подложил един наистина сатанински престъпен режим, подпалил страшна братоубийствена война в името на химери.
Впрочем, огледайте се и ще забележите, че тези усмивки няма да видите по лицата на заблудените ви познати, които съчувстват на Престъпника и подкрепят неговата варварска война.
Няма по-голямо свидетелство от това на чия страна е Божията правда. Няма нищо ново под слънцето: лицата на мъчениците светят, озарени от небесна радост, а лицата на мъчителите са изкривени от злоба, мрачни и правещи гримаси в опит да наподобят усмивка. Но както казваше покойният дядо Неофит, „не им се отдава“.
Дай, Боже, най-накрая да видим мир на земята! Отправяме гореща молитва и към Божията Майка да запази конкретно тези дечица и отново да ги видим край нас
