Днес се появи страница във Фейсбук с призив за създаване на Пернишка Митрполия, т.е. отделянето ѝ от Софийската Митрополия в граници определени в горепосочената карта. Причините са много. Една от които постоянното изтичане на средства към богата София от беден Перник.
Според гражданите тази ситуация вече не може да се търпи и съгласно Свещените Канони, тяхното искане е напълно с унисон с тях относно критериите са създаване на нова епископия.
От Doxologia Infonews отдавна апелираме създаване на множество митрополии в България чрез раздробяването на съществуващите по редица причини. Една от тези причини са именно неравномерното огрижване от митрополита и изтичане на средства отбедните енории и околии към богатия митрополитски център.
Дори самият град София може да бъде разделен поне на 4 митрополии: Архиепископия на Сердика, а другите чрез обединение на съществуващите райони.
Такива примери има в Атина, където градът е разделен на около 13 митрополии с една Архиепископия на Атина, и Солун, който също е разделен на този принцип.
Ето и техният призив в социалните мрежи:
ДРАГИ ПЕРНИЧАНИ И ЖИТЕЛИ НА ОБЛАСТТА,
Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Тя включва четири вътрешни района с историко-географски названия Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Град Перник е административното средище на област Перник. Древната му история започва преди осем хилядолетия. Първото заселване на Пернишката котловина датира от новокаменната епоха (VІ хил.пр.Хр.), когато древни земеделци изградили селище в непосредствена близост до р. Струма (сега селището се намира под хокейната площадка в квартал Изток). През каменно-медната епоха селищата значително се умножили и заемали все по-голяма площ. Следи от тях са открити в непосредствена близост до сегашната гара Перник, до гара Метал, върху хълма Кракра и в близката му околност. Енеолитното селище върху хълма Кракра било с вътрешно селищна планировка на обширните жилищни сгради и на калдъръмените улици. То се простирало на площ около 35 дка и без съмнение е било едно от най-големите и процъфтяващи праисторически селища в района. В началото на ІІІ хилядолетие, през ранната бронзова епоха хълмът Кракра бил населен отново и с краткотрайни прекъсвания бил обитаван до ХІІ в.
Първото му укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в.пр.Хр. Тук по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. Районът бил обитаван от племето агриани, което било известно с отличните си умения като рудари и елитни бойци. Античните старогръцки историци споменават и името на най-изявения им цар – Лангар, съюзник на македонските владетели Филип и Александър Македонски. През Античността на хълма е съществувала римска вила, която заедно с богатите чифлици в кв. Бела вода, кв. Тева и с.Кралев дол контролирали местната земеделска, занаятчийска и рударската дейност.
През ІV-VІ век върху хълма Кракра съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. През този древен период започва и християнската история на Перник. В близката околност били изградени три големи антични църкви.
През ІХ век Пернишко било включено в границите на българската държава. На хълма била изградена здрава средновековна твърдина, управлявана от български боляри. Хронистите споменават името на най-изявения от тях – болярина Кракра, който се прославил с героичната отбрана на крепостта Перник по време на двете обсади на император Василий ІІ от 1004 и 1016 г. Средновековният Перник бил опорен политически, административен и търговски център в района, който контролирал и 35 близки цитадели. В границите на крепостта били изградени 7 църкви и параклиси, заради което легендата разказва че хълмът бил наричан освен Крепок и “малката Света гора”.
През 1189 г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и изоставена. Границите на селището Перник се ограничили около коритото на река Струма и кв. Вароша. В продължение на следващите седем века Перник се споменава като малко село, с основен поминък на населението му – предимно земеделие и скотовъдство.
Освобождението на България заварило село Перник с 148 къщи и 1027 жители. Предпоставка за бъдещото му разрастване било разработването на залежите от каменни въглища в района. Откриването на Мини Перник през 1891 г. променило коренно облика и живота в село Перник. През 1899 г. в Перник била построена първата електроцентрала в България. Тук светнала и първата в България електрическа крушка. Влезли в действие и първите у нас Сепарация за въглища (1895 г.). Открити били редица рудници: Стари рудници, Бели брег, Хумни дол, Христо Ботев, Попов дол, Цалева круша, Куциян и Гладно поле и най-големият български подземен рудник – шахта “Св. Ана”. Във връзка с разрастването на въгледобива през 1893г. била открита за експлоатация ж.п.линията Перник-София, а в края на 1907г. била построена ж.п.линията Перник-Радомир. Привличането на минни специалисти от Средна и Западна Европа, спомогнало за бързото благоустрояване и културно израстване на Перник.
От края на ХІХ век до 1929 г. село Перник се превърнало в значителен индустриален център. С Указ № 402 от 26 юни 1929 г. Перник е обявен за град. През втората половина на ХХ век до 1989 год. Перник израства като промишлен център с национално значение с добре развита металургия, машиностроене, енергетика.
Това е накратко историята на нашия град. За голяма жалост, многобройни факти свидетелстват, че в духовно отношение Перник и региона са пренебрегнати и неглижирани, като не им се обръща нужното и дължимо внимание. Свещениците в областта са крайно недостатъчно, като в някои духовни околии на един свещеник се пада да обгрижва двадесет енории. В градове, дори градове-центрове на духовни околии, в продължение на години изобщо не се отслужваше св.литургия, дори на Великден и Рождество Христово. Не се върши никаква катехизична работа, не се работи с младежта, не се организират никакви съвместни мероприятия с общинската администрация, училищата, читалищата и неправителствените организации, просто защото няма кой да върши тази работа от страна на църквата. Няма представителство на църквата на достойно ниво на празниците на града и на честванията на националния и официалните празници. И днес – 1 юли, ден на св.Иван Рилски – покровителя на Перник, няма нито един представител на Софийската Митрополия на литургията в централната градска църква!
Ето защо смятаме, че е време да се обърне внимание на изправянето на една канонична аномалия. А именно, съгласно 17 правило на IV Вселенски събор и 38 правило на Трулския събор, „редът на църковното деление трябва да следва държавното и гражданско разпределение“. За съжаление, днешното деление на епархии на Българската православна църква датира отпреди 150 години и не е адекватно на съвременността и на нуждата на вярващите в Перник и Пернишко от адекватно духовно обгрижване.
Наистина, преди 150 години Перник е бил просто едно малко село в покрайнините на Софийска кааза, сетне Софийска околия. Но днес Перник е 10-тият по големина град в страната. Населението на областта пък е близо 120 000 души. И какво наблюдаваме: градове и градчета като Дупница (41 хил.д.), Кюстендил (37 хил.д.), Самоков (25 хил.д.), Радомир (13 хил.д.), Ихтиман (13 хил.д.), Годеч (4 хил.д.) и Трън (2 хил.д.) са центрове на духовни околии, а град Перник с неговите 84 000 д., т.е. два пъти повече, отколкото Дупница и Кюстендил, шест пъти повече, отколкото Радомир и Ихтиман, и 40 пъти повече, отколкото Трън, няма своя духовна околия!!!
Но Перник е самостоятелна административна единица и е център както на област, така и на община. А това означава, че съгласно цитираните църковни правила, тук би трябвало да има седалище на митрополия, така както има в по-малките от Перник областни градове Видин, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Силистра и Гоце Делчев.
Братя и сестри,
Ние смятаме, че светите канони не са създадени просто така, заради красивите думи! Те са премъдро установени чрез благодатта на Пресветия Дух именно, за да гарантират доброто устройство и правилното функциониране на светата Божия църква. Когато не се прилагат, се стига до духовен упадък, разруха и запустение. По тази причина, вместо Перник да се прославя с дела на вяра и благочестие, става известен с шокираща детска престъпност! Оставен в периферията на Софийска духовна околия, той е засенчен от огромния столичен град. Но затова ли държавата плаща издръжката на духовенството на БПЦ? За да бъде цяла една административна област пренебрегната и понижена в църковно отношение?
Ето защо се обръщаме с настоятелно искане към Св.Синод на БПЦ-БП със специална Синодална наредба да бъде прогласена Пернишка епархия в границите на административна област Перник.
Освен това, местната общност е силно обезпокоена от бездействието на новите църковни власти – отново хора без никаква връзка с Перник и Пернишко. Предприемат се действия, които заплашват да унищожат постигнатото в региона по времето на блаженопочившия патриарх Неофит, за което той бе удостоен с признанието “почетен гражданин на Перник”. Става въпрос за инициативата “Краищенско светогорие”, свързана с възстановяването и оживяването на повечето от съществувалите над 30 манастира на територията на област Перник. Целта й бе да даде импулс на духовния живот, но и физически да се възстанови една съществена част от културно-историческото наследство на региона, което да разкрие нови възможности за поклоннически и туристически посещения с всички произтичащи благоприятни последствия за социално-икономическото развитие на петте малки пернишки общини. Досега този процес вървеше гладко и възходящо, благодарение на съвместната работа на общинските управи, местните общности и представителите на БПЦ-БП. Но и тук започна разруха…
Тази година нямаше кой да организира фолклорния събор „Сърцето на Граово“, който беше единствен форум от такъв мащаб, на който беше представяно фолклорното и етнографското богатство и наследство на нашия регион. Стотици деца от читалищата в област Перник бяха лишени от възможността да се изявят на сцената, да покажат уменията си в традиционните граовски песни и хора, и да бъдат поощрени и вдъхновени и занапред да усвояват шедьоврите на народното творчество от Граово, Мраката, Знеполе и Краището.
Не на последно място бихме искали да обърнем вниманието ви на печалния факт, че Перник и Пернишкият регион са системно и последователно лишавани от полагащите се по закон средства за капиталови разходи за църкви и манастири. В нашата област живеят над 120 000 души, почти всички изявили се като спадащи към източно-провославното вероизповедание. На това основание, считано от 01.01.2019г., държавният бюджет е внесъл в Св.Синод над 7 милиона лева (при 10 лева годишна субсидия за всеки преброен православен християнин). Като приспаднем издръжката на неголемия брой свещеници в региона за това време (1 в община Земен, 3 в община Брезник, 0 в община Трън, 0 в община Ковачевци, 2, отскоро 3 в община Радомир и 9 в община Перник), близо 2/3 от горепосочените сума на практика оставаше на разположение на БПЦ. От тези пари практически почти нищо не е дадено за ремонт, реконструкция, реставрация или строеж на нови храмове на територията на област Перник. Като граждани, като данъкоплатци и като вярващи смятаме, че това е недопустимо! На практика от нас се отнемат и изнасят средства към София, която е несравнимо по-богата и с повече възможности. Считаме това положение за нетърпимо и настоятелно искаме да видим план за разпределение на капиталовите разходи в рамките на Софийска епархия с отчитане на нуждите на вярващите и от Пернишкия регион!
Но най-доброто и единствено правилно решение е обособяването на самостоятелна Пернишка митрополия. Никой няма да милее повече за духовното развитие на Перник и региона от митрополит и свещеници, които служат в Пернишката света митрополия!
Инициативен комитет за създаване на Пернишка Света Митрополия към Българската православна църква.