Благословение от Светия Живоносен и Животворящ Гроб Господен! Благословение от Божия Гроб в Светия Град Йерусалим – мястото на чудото на чудесата, в което нашият Спасител Господ Бог Иисус Христос победи во веки смъртта, която поради грехопадението изведе човека от Божията райска градина в Едем и тя влезе в тоя свят, та Той, дарявайки любовта Си към нас, отдавайки Се Сам в саможертва, за да ни изкупи, спаси и избави именно от смъртта чрез преславното Си Възкресение, станало там – в пречестния Му Гроб в подножието на Голгота!
Символ на Вярата:
Вярваме… И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария, и стана човек; и бе РАЗПНАТ за нас при Пилат Понтийски, и СТРАДÀ, и бе ПОГРЕБАН; и ВЪЗКРЪСНА в третия ден, според Писанията…“
Разпети петък от страна на нас – християните едновременно представлява отразяване на осъществено събитие, чествено възпоменаване, преживяване днес, но и съучастие – както в състрадание с мъките на Господа, така и след греховете си, заради които като човечество и чрез които като човеци ние подлагаме също на жестоки мъки и страдания – бичуване, оплюване, обругаване, тръст, трънен венец, жажда, оцет и жлъчка, убиване чрез разпъване на кръст, забиване на гвоздеи, вика на запустението на Богочовека, пробождане с копие на нашия Бог. Ето защо православните християни всякога преди всяко пристъпване към Светото Причастие (каквото само в тоя най-тъжен и най-скръбен за вярващите ден няма, както и не се отслужва Св. Литургия, а само специални чинопоследования, съобразени с богослужебния Типик) в отреденото молитвено правило в Молитва N: 3 от св. Симеон Метафраст с покайно чувство, сълзи на умиление и разкаяние през ридаещи хрипове произнасяме: „Христе Иисусе, Божия Премъдрост и Мир, и Сила! С Твоето въплъщение, като прие животворните и спасителни страдания, кръста, гвоздеите, копието и смъртта, умъртви моите душегубни телесни страсти. С погребението, като плени царството на ада, погреби чрез добри помисли моите лукави намерения и духовете на лукавството унищожи. С Твоето тридневно и живоносно възкресение, като възкреси падналия праотец, възкреси и мене, подхлъзналия се чрез греха, като ми даваш средства за покаяние.“
Денят на смъртта на Христос е денят на греха. Грехът, който замърси Божието творение от изгрева на времето, достигна своята ужасяваща кулминация на хълма Голгота. Там грехът и злото, разрушението и смъртта влязоха в сила. Нечестиви хора Го приковаха на Кръста, за да Го унищожат. Неговата смърт обаче осъди безвъзвратно падналия свят, като разкри неговата истинска и ненормална природа.
В Христос, който е Новият Адам, няма грях. И следователно няма смърт. Той прие смъртта, защото пое цялата трагедия на нашия живот. Той избра да излее живота Си в смъртта, за да я унищожи; и за да разбият хватката на злото. Неговата смърт е последното и крайно откровение за Неговото съвършено покорство и любов. Той изстрада заради нас мъчителната болка на абсолютната самота и отчуждение – „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил!” (Марк 15:34). Тогава Той прие върховния ужас на смъртта с агонизиращия вик: „Свърши се” (Йоан 19:30). Неговият вик беше в същото време индикация, че Той контролира смъртта Си и че Неговото дело на изкуплението е завършено, завършено, изпълнено. Колко странно! Докато нашата смърт е радикално неизпълнение, Неговата е пълно изпълнение.
Денят на смъртта на Христос се превърна в нашия истински рожден ден. „В мистерията на мъртвия и възкресения Христос смъртта придобива положителна стойност. Дори ако физическата, биологична смърт все още изглежда, че царува, тя вече не е последният етап в един дълъг разрушителен процес. Тя се е превърнала в незаменима врата, както и в сигурен знак за нашата последна Пасха, нашето преминаване от смърт към живот, а не от живот към смърт.
Велики петък насочва вниманието ни към процеса на съдещите институции – първосвещеник, синедрион, цар, прокуратор, разпъването, смъртта и погребението на Христос. Ние сме поставени в страхотната мистерия на изключителното смирение на нашия страдащ Бог. Следователно тези дни са едновременно дни на дълбок мрак, както и на бдително очакване. Авторът на живота работи, превръщайки смъртта в живот: „Елате, нека видим нашия Живот, който лежи в гроба, за да даде живот на онези, които лежат мъртви в гробовете си“.
Тропари за деня:
Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен, безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.
Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.
Кондак на деня:
Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия. Него като видя Дева Мария на дървото, казваше: Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.
На тазгодишния Свети, Велики и Разпети Петък намирам за единствено подходящо да споделя с всекиго само една беседа на св. Юстин Попович по повод 15-годишнината от канонизацията му в святост, произнесена преди 99 години, тъй като това са трепетите на сърцето и мислите на ума, че в днешното време на страдание и смърт, смесени с демонстриране на безразличие, пренебрежение, отсъствие на стид, срам, позор, арогантна наглост и непристойно обличане в одеянието на псевдонабожността – това е и благовестието за осмислянето на пасхалните радост и мир на Великден 2025. Дълга е беседата, но освен изчерпателна, то тя е вече и достатъчна, та да замлъкнем.
„СТРАШНИЯТ СЪД НАД БОГА
Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, отколкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес. Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята. Дали някой се сеща, че земята някога е била рай? Днешното падение на човека е неизмеримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпаднал от Бога, а днес той е разпнал Бога, убил е Бога. Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл, като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прогонили са го от тялото си, от душата си, от своя град…
В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът добър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж човечеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?
Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в границите на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хиподрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?
И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмнено ще е по-малко страшен, защото тогава Бог ще съди човека, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Юда е нашето последно слово за Христа?
Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най-великият бунт в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. „Всесмехливият ад“ днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?
Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар, за да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?
„Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?… Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво“ (Стихира на Велики петък)
Велики петък, братя, е нашият срам, и стид, и поражение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Христа, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатаната сме прегърнали. Да, сатаната. Понеже в светото Евангелие е казано: „И подир залъка, сатаната влезе в него (Юда)“ (Йоан. 13:27). Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?
Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който три голини е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, който с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкресявал е мъртъвци, изгонвал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. Как тогава да не направи мене и тебе предател и Христоубиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очиствал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Иисусово? Юда дълго е бил с Оногова, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не трябва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Не питай: „да не съм аз, Господи?“ Понеже несъмнено те чуеш отговора: „да, ти рече“. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял живот: сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Христа. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.
Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го убият напълно, да Го унищожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплювал; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! „Да мълчи всяка плът човешка!“ Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цял единствено — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…
Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.
В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: „Тогава Го заплюваха по лицето“ (Мт. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кротост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидното вечно блаженство, всевидната вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; онова Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…
Него – Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това.
И Пилат предаде на разпятие кроткия Господ (Йоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички болни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?
Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съблазън е: „Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!“ (Мт. 27:40; Марк. 15:29-30).
А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“ Лука 23:34). Наистина не знаят какво правят с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрайно по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смъртта и Бога, нежели между смъртта и човека. Спасителят е усещал тази мъка: Неговата чиста, безгрешна природа е въстанала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта „почна да скърби и да тъгува: душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мт. 26:37-38).
Когато и Бог скърби, когато и Бог тъгува поради смъртта, то кажете: има ли за човека нещо по-страшно от смъртта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратително от смъртта? Смъртта е тежка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за човека е смъртта, понеже представлява най-голямата отдалеченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мт. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че смъртта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?
Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправдание. Да не е бил той, земята навеки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го изповядал като Господ и като Цар: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“ (Лука 23:42) — разбойникът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог тогава, когато всички са били изгубили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил поруган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е страдал и се е мъчел ужасно.
Но докато човеците заплювали Бога, докато човеците разпъвали Бога, дотогава цялата природа негодува против това: „А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха“ (Мт. 27:45, 50-52).
Когато човеците завършили своята гавра над Бога, когато замълчали — проговорила вселената, проговорили камъните и се показали по-усетливи от човеците, усетливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята светлина от нашата страшна планета. Светлината се срамувала от онова, на което човеците се радвали. Мъртвите в гробовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стояли при кръста и носели в телата си мъртви души. „Днес църковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и в Олтара, и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат“.
„Всичко състрадаваше на Създалия всичко“. Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, освен човека, освен човеците. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, даден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънцето, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Своите врагове: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лк. 23:34).
Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злобно незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го разпъват и днес. „Да бяха познали Господа на славата, не биха Го разпнали “ (1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човешко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; излязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кротост проявява Бог, когато допуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и убият.
Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. Всеки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, отколкото за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на иудеите. Иудеите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсва от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно учение изгонва Бога от душите на своите ученици? Мигар не позори Христа, мигар не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е само по име християнин?
Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: понеже Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Христос. От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мт. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мт. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — „като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа“ (1 Кор. 8:12).
Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за „измет на света“ (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“!
Амин.“
Дълго, но актуално, вярно, а и май и навременно. Нали? Разделената Църква Христова; разделената Православна църква и все по-разделяща се Православна църква във войнствена жестокост и омраза ще си праща честитки. Обезверяването на клира и миряните днес най-злостно разпъва Христос. Алчността, парите и ненаситното око погубват Божието – човека. Дълбоко в себе си ние познаваме тъмнината в себе си. Ние сме наясно с греховете, които сме извършили, и знаем колко мрачни могат да бъдат нашите действия и мисли. Докато мислим за нещата, които са изцапали ръцете ни, дълбоко в себе си знаем, че нещата, които сме направили, заслужават наказание. Особено когато разбираме Божиите святи стандарти. Днес е денят да минем под покрова на св. Христова плащаница и символично преминавайки с Него през смъртта Му да влезем и в славата на Възкресението в Небесното Му Царство.
Специални литургични песенни молитвословия:
Съблякоха ризите Ми и Ме облякоха в багреница, наложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка сложиха тръст, за да ги съкруша като глинени съдове.
Този, Който се облича със светлина като с дреха, стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде. Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата. Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи, като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.
Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение!
Молитва към разпнатия Господ Иисус Христос:
Прикован на Кръста за нас, Иисусе Христе, Единородни Сине на Бога Отца, неизчерпаема бездна на милост, любов и щедрости! Зная, че заради моите грехове, поради неизказано човеколюбие, си благоволил да пролееш на Кръста Твоята кръв, която аз, окаяният и неблагодарен, досега потъпквах със скверните си дела и не считах за нищо. Затова от бездната на моите беззакония и нечистота, като гледам с умните си очи към Тебе, Разпнатия на Кръста мой Изкупител, със смирение и вяра припадам пред Твоите язви, изпълнени с милосърдие, и Те моля за прошка на греховете и изправяне на моя нечист живот. Бъди милостив към мене, мой Владико и Съдия, не ме отхвърляй от лицето Си, но с Твоята всесилна ръка Сам ме обърни към Себе Си и ме постави по пътя на истинното покаяние, та поне отсега да поставя начало на моето спасение. С Твоите Божествени страдания укроти моите плътски страсти; с пролятата Твоя кръв очисти моите душевни скверноти; с Твоето разпятие ме разпъни за света с неговите съблазни и похоти; с Твоя Кръст ме огради от невидимите врагове, които дебнат душата ми. С Твоите прободени нозе удържай нозете ми от всеки лош път; с Твоите прободени ръце възпирай ръцете ми от всяко неугодно на Тебе дело. Прикован по плът, прикови плътта ми към Твоя страх, та, отклонил се от злото, да върша добро пред Тебе. Преклонил глава на Кръста, преклони към земята на смирението моята превъзнесена гордост; с Твоя трънен венец огради ушите ми, за да не слушам нищо неполезно; вкусил жлъчка с устата Си, постави стража на моите нечисти уста. Ти, Който си имал прободено с копие сърце, създай чисто сърце в мене; с всички Твои язви целия сладко ме уязви в Твоята любов, за да възлюбя Тебе, моя Господ, с цялата си душа, с цялото си сърце, с цялата си сила и мисъл. Дай ми Себе Си, страник и нямащ къде глава да подслони; дай ми Себе Си, всесладкия, услаждащ ме в скърби и напасти със Своята любов, та Тебе, Когото преди ненавиждах, прогневявах, гонех от себе си и приковавах на Кръста, сега да възлюбя, радостно да приема и Твоя Кръст до края на живота си сладко да понеса. Отсега не ми давай, о, всеблагий Изкупителю мой, да се изпълнява моята воля, понеже е зла и непотребна, за да падна пак в тежкото робство на царстващия в мен грях; но Твоята блага воля, желаеща да ме спаси, винаги да се изпълнява в мене. Като се поверявам на нея, представям пред умните очи на сърцето си Тебе, Разпнатия мой Господ, и се моля от дълбините на душата си, и при разделянето от моето тленно тяло да видя Тебе Единия на Твоя Кръст, приемащ ме в Своя защита, пазещ ме от въздушните духове на злобата и вселяващ ме с грешниците, благоугодили Ти с покаяние. Амин.
Светилен на Светия и Велик Разпети Петък:
“В този ден, Господи, Ти даде на разбойника рай. Сега при дървото на Кръста, освети ме и ме спаси!”
С поклон на колене пред Христовия Гроб дано благословението от Животворящия и Светлозарен Гроб Господен на Чудото на чудесата да е за мир и по-благи, по-достойни и по-справедливи дни в смирение и вразумление!
+ Дионисий Стобийски