Религиозните институции и държавата са отделени. Поне така се твърди на хартия в конституцията на Република България, където, първо, „вероизповеданията са свободни“ и, второ, „религиозните институции са отделени от държавата“.
На практика обаче това разделение все повече се размива в страната, като от 2020 г. насам държавата прие да изплаща изцяло заплатите на свещенослужителите в страната от всички вероизповедания, а църквата все повече се превръща в държавно предприятия. По този начин в последните пет години само от бюджета на Република България и чрез програми на Държавен фонд „Земеделие“ религиозните институции са получили общо 361.73 млн. лв. От тях най-голям бенефициент е Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) с над 228 млн. лв., а второ място се заема от Главното мюфтийство с малко над 77 млн. лв.
С най-новите, вече одобрени, промени в бюджета от 2025 г. субсидията за вероизповеданията скочи от 49 млн. лв. на 78.37 млн. лв., или около 40 млн. евро. В сравнение Полша, която се възприема за една от най-религиозните в Европа, финансира своите религиозни институции главно чрез своя „Църковен фонд“, който възлиза на около 66 млн. евро.
Така България, която има население около 6.5 млн. души и под 3 хил. духовни лица, плаща средно по 6.18 евро на човек като част от бюджета към своите религиозни институции и изпреварва Полша, която при население над 36 млн. души и духовенство над 55 хил. плаща около 1.66 евро.
Нещо, което е общо между двете страни, е, че религиозните институции получават тези, а и други субсидии, безотчетно и непрозрачно. В случая обаче България може би е една стъпка напред. През миналата година НАП извърши ревизия на БПЦ, като следствие от което бе връчен и акт на религиозната институция, която тя оспорва, докато в Полша такава акция все още липсва. Какви точно са заключенията от ревизионния акт на НАП няма яснота. Към този момент това не изглежда да има някакви последствия за най-голямата религиозна институция в страната, която продължава да е безотчетна и чиито субсидии продължават да се повишават, както и видимо се сближава и слива с държавната власт.
Държавна религиозна институция
Решението за увеличение на субсидиите за религиозните институции в бюджет 2025, който беше изготвен и одобрен от ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС-ДПС и ДПС-НН, идва от не къде да е, а от предложение на Светия синод, което, изглежда, е прието без съпротива.
В случая БПЦ-БП е предложила „актуализиране размера на субсидията и увеличаване за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица“. Субсидия, която според закона е минимално определена от 1 януари 2024 г. като 15 лв. на самоопределило се лице, но без таван. В същата поправка се определя и минимална субсидия за вероизповеданията, които са с повече от 1% от населението, от 15 млн. лв., отново без таван. Като обосновка за своето бюджетно предложение Светият синод посочва текучество на кадри, мотивиране на служителите, които стават в резултат от инфлацията и повишената минимална работна заплата.
Накратко казано – делът от бюджета, който отива към религиозните институции, е съвсем вероятно да расте значително през следващите години. Допълнителни разходи за държавния бюджет в близко бъдеще биха могли да се очакват и по направлението за внедряване на религиозно обучение като задължителен предмет в училищата. За сравнение – съседска Румъния, която има значителни разходи за своята църква, възлизащи на малко над 341 млн. евро за 2025 г., изплаща около 2 млн. евро за църковната администрация и религиозните учители (сума отделна от тази за заплатите на свещенослужителите). В Полша също се плащат допълнителни субсидии извън предвидените в „Църковния фонд“ за образователните дейности. Според публикация на президентския кандидат на Полша Магдалена Биежат в последните осем години страната им е изразходила около 1 млрд. евро за заплащане на образователни програми и заплати в сферата на религиозното обучение в религиозните и държавните образователни институции.
Все така безотчетна
В България църквата не дължи никаква отчетност, а нейните благотворителни дейности са сведени до абсолютен минимум – едва през миналата година на среща между Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС-НН и митрополитите от Светия синод беше предложена идея за социална кухня. Проект, за който все още няма видимо развитие и който, изглежда, ще бъде изпреварен от държавните магазини на „Български пощи“ в своето материализиране.
В Румъния църквата се отчита пред НАП редовно и изнася доклади за своите ежегодни дейности, а като част от тях става ясно, че за периода 2022 – 2024 г. е дарила 202 млн. евро на социални каузи. Естествено, тя не е без своите проблеми, като само през 2023 г. имаше скандал със запис, в който архиепископ Теодосий предложил подкуп на държавен служител с цел спечелване на проекти и финансиране за неговата митрополия.
И земеделски десятък
Друг източник на държавни субсидии за вероизповеданията е Държавен фонд „Земеделие“. Според техен отговор на запитване на „Капитал“ става ясно, че за периода от 2019 – 2025 г. са били изплатени суми на обща стойност 76.76 млн. лв. За субсидия от фонда е било кандидатствано чрез 162 проекта, от които два са на Католическата църква и два са на Главното мюфтийство, чийто най-голям проект е на стойност 115 хил. лв. в град Сърница. За сравнение – два от най-големите проекти в този периода за БПЦ са през 2018 г. за 752 хил. лв. и през 2021 г. за реновация на „Свети Георги“ в гр. Бяла срещу 586 хил. лв.
„Всички проекти по всички мерки от ПРСР 2014 – 2020 подлежат на административни проверки и проверки на място преди плащане. Проверки на място се извършват на избрани проекти въз основа на риск анализ. На останалите проекти, които не са попаднали в извадката за проверка на място, се извършва посещение на място като част от административния контрол. В тази връзка на всички проекти е извършена или проверка на място, или посещение на място, както и административни проверки“, коментират от ДФЗ.
Източник: Капитал