Преподавателят по църковно право в Богословския факултет на Софийския университет проф. Дилян Николчев по-ясен и прост начин се опитва да обясни на обществеността защо Българската Православна Църква – Българска Патриаршия изобщо не трябва да се притеснява от съществуването и регистрацията на Българската Православна Старостилна Църква, правейки лингвистичен анализ на наименованието на последната.
Ето какво написа по този казус на страницата си във Фейсбук проф. Дилян Николчев:
Относно името на Българската православна старостилна църква
Името на дадена формация, институция и др. под. трябва да отговаря на същността на неговия носител. Това е особено важно, за да бъде представен този носител на обществото при неговото основаване и разпознаваем по време на неговото съществуване. Това означава, че името трябва да е формулирано ясно и коректно – от езикова гледна точка, от канонична в случая, както и от юридическа. В тази кратка бележка се спирам по-скоро на езиковедската страна на възникналото напрежение всред обществото и в държавата по отношение приетото съдебно решение за Българската православна старостилна църква.
И така, името „Българска православна старостилна църква“ задава следните характеристики: с него се обозначава църква, която е българска, православна и старостилна. От езиковедска гледна точка, разсъжденията върху правото на тази църква /както тя сама себе си се определя/ да носи такова име трябва да бъдат насочени върху това дали тя носи точно тези характеристики.
Църквата е българска. С това определение се означава родовото понятие националност, което поставя определението „българска“ на първо място спрямо останалите две определения на характеристиките на църквата. Според нейните собствени претенции и според съдебното решение, това е една от българските църкви, т.е. не е единствената българска църква.
Пак според претенциите на Българската православна старостилна църква, тя е православна – друга нейна важна за уточняване характеристика. Това определение е второ по значимост и стеснява значението „българска църква“, затова заема втора позиция.
Третото определение – „старостилна“ – е още по-стесняващо по-широкото понятие „българска православна църква“. То конкретизира същността на църквата, посочва отличаващата я от БПЦ-БП характеристика. Ето защо определението „старостилна“ заема последно място от словосъчетанието от определения, носещи информация за природата и дейността на тази институция. Всъщност точно това определение я прави и по канон и по държавен закон различна от Българската православна църква – Българска патриаршия. Но дори и в цялостното си словосъчетание, така формулирано, наименованието „Българска православна старостилна църква“ ясно отграничава тази църква от БПЦ-БП и я разкрива като отделно явление със собствен живот в българското църковно и гражданско общество. В този см. ми се струва, че по-скоро „скандала“ около този казус излезе извън рамките на нормалния богословски и юридически дебат и се ползва от политиците за политически цели.
Що се отнася до висшето ни църковно ръководство, мисля си, че в случая то допуска грешка, търсейки да бъде номинирано от светските власти, прибягвайки до тяхната подкрепа, вместо да положи усилия да артикулира проблема най-вече богословски. /В този смисъл актуално е казаното от един от късновизантийските богослови Никита Ститат, перефразирам: епископ в очите на Бога и на Христовата църква е по-скоро този, който се е разкрил в Църквата чрез Светия Дух като богослов /theologos/, отколкото оня, който е получил подкрепа от светски хора, но сам той все още се нуждае от посвещение /mystagoion/ в тайните на Божието царство/. И ако се върна към езиковедската страна на проблема, нека Св. Синод да е спокоен за това, че така формулирано името на старостилната църква ще е в ущърб на каноничността на БПЦ-БП – тя е старостилна и извън Едната Света, Съборна и Апостолска Църква /на която БПЦ-БП е неотделим член/, т.е. различна е от Българската православна църква – Българска патриаршия, така както наименованието на една „Стара селска улица“ не я прави „Нова градска улица“, една „ничия земя“ не става „нечия земя“ и един „блестящ ум“ не е „посредствен ум“.