„С решението на съда сякаш се връщаме години назад, защото, когато се създаде разколът“, отбеляза Даниил
Защо озаглавихме тази статия с това заглавие вижте по-долу…
Днешното интервю на Патриарх Даниил ни провокира да напишем подробна и на обикновен език статия относно решението на ВКС да впише БПСЦ в регистъра на СГС, което предизвика ненужен шум.
Българският Патриарх Даниил определи като недопустимо вписването на новорегистрираната Българска Православна Старостилна Църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд, след решението на последната и най-висша съдебна инстанция в страната – Върховния касационен съд.
„Според правилата на църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви“, каза Българският Патриарх Даниил при посещението си в Ресиловския монастир “Покров Богородичен”.
Припомняме отново, че Върховният касационен съд разреши вписването в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд на БПСЦ, като отмени решението на СГС, потвърдено по-късно и от САС. В крайна сметка, България е светска, правова и демократична държава, където живеят хора от различни етности, изповядващи различни религии и причисляващи се към различни религиозни организации.
Патриарх Даниил изрази учудването си от съдебното решение и припомни, че още през 2012 г. при опит за регистрация тогава съдът се е обърнал към Дирекцията по вероизповеданията, която е поискала експертно становище от Светия синод, но Патриарх Даниил очевидно не е прочел съдебния акт на ВКС, където ясно и точно е записано защо това становище на Дирекцията по вероизповеданията е отхвърлено, както и как и по какъв начин съдът въприема в правния мир позицията на Българската Православна Църква.
Съгласно процесуалните правила Софийски градски съд кани Дирекция „Вероизповедания“ да направи бележки по молбата за регистрация. Дирекцията уведомява съда, че тъй като чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона за вероизповеданията от 2002 г. („Закон от 2002 г.“) провъзгласяват източното православие за традиционното вероизповедание на българския народ и предвиждат, че негов представител е Българската православна църква, тя ще представи бележките си, след като получи становището на Светия синод за тази църква.
Дирекцията като политически орган представя бележките си през февруари 2012 г. Тя накратко посочва, че по нейно мнение наименованието на църквата жалбоподател „противоречи“ на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона от 2002 г. Дирекцията посочва още, че предвид значимостта на Българската православна църква в българското общество, Светият синод е помолен да даде становище по молбата за регистрация и прилага писменото становище на Синода с коментарите си.
В становището си Светият синод на Българската Православна Църква посочва, inter alia, че църквата жалбоподател е идентична с тази църква; че случаят засяга въпрос от национално значение; че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си; и че единствено Българската Православна Църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват Източното Православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата „православна“.
Съдът в Страсбург смята, че „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“. Следователно е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, но и на Конституцията на Република България, съгласно редица решения на Конституционния съд.
В крайна сметка Върховният касационен съд на Република България смята, че: „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.
За да стане още по-ясно ще цитираме за осведомяване на Патриарха и неговите съветници, които очевидно не са чели или не разбират написаното в съдебното решение:
„…(Съдът) е намерил за неоснователно оплакването на въззивника, че като доказателство в регистърното производство е прието експертно становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет и приложеното към него становище на БПЦ-БП по съображения, че нормата на чл.16 от Закона за вероизповеданията изрично предвижда възможност съдът да изиска такова във връзка с регистрацията на религиозните общности.
Приел е, че в закона липсва забрана за съществуването на повече от един изразител на източноправославната вяра, както и че първоинстанционният съд не е отрекъл тази възможност, но е посочил необходимите факти, установяващи признание от другите поместни православни църкви по каноничните закони, каквито доказателства молителят не е представил…
…Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.
За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото.
Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което бъде допуснато исканото вписване“, съгласно точния цитат на съдебното решение.
Патриарх Даниил в своето интервю заявява и нещо, което е ирелевантно на конкретния казус, намесвайки друга правна материя – търговскоправната материя, очевидно по съвет на един от съветниците му. Но ще си позволим да възразим на това, тъй като вероятно Патриархът не е разбрал какво точно е искал да каже един от неговите правни съветници, правейки някакъв аналог с регистрацията на търговски дружества. И ето какво се получава, когато не си специалист в тази материя:
Съдът е имал възможност да се запознае с това становище, в което се казва, че не може да се подходи в този случай, както с търговските дружества, защото с малка разлика в наименованието на дружеството да се регистрира ново такова дружество. В случая се получава смесване на юридически лица“, разсъждава Патриарх Даниил.
Той допълни, че БПЦ по закон е неразривно свързана с Едната Свята Съборна (руска трактовка, по-точното наименование е Католическа) и Апостолска църква, тоест тя е в общение с останалите поместни православни църкви, което е условие една църква да бъде православна.
Но Ваше Светейшество, никой не оспорва каноничността на Българската Православна Църква, нито някой се съмнява, че тя съгласно Томоса си за автокефалия е православна и е част от Православната Църква.
Неслучайно избрахме това заглавие: Патриарх Даниил и проруските партии признават БПСЦ като „канонична“
Ето защо избрахме това заглавие, тъй като от думите на Патриарх Даниил се разбира, че в действителност има спор между две канонични юрисдикции за една територия, какъвто няма. Зрителите, гледайки и слушайки, остават с впечатление, че юрисдикцията на БПЦ се оспорва от друга канонична Църква. Това е заблуда. Няма спор за юрисдикция.
Има две църкви съгласно българското светско право с име „православна“, едната – традиционна (БПЦ-БП), другата – малка старостилна общност, колкото един 6-входен, 10-етажен панелен блок в Район „Люлин“ на столицата.
Има една Църква, съгласно каноничното право на Православната Църква – Българска Патриаршия, която е автокефална Църква с юрисдикция на територията на Република България, съгласно нейния Томос за автокефалия.
Разбира се признаването на една Църква за канонична, а по-късно и за автокефална става по съвсем друга процедура, но в случая такова признаване изобщо не може и да има.
Представителите на проруските политически партии в страната основно говорят за „юрисдикция“, в България имало само една Православна Църква, тук се опитвали да прокарат украинския сценарий и пр.
Ако признаването се извършваше чрез коментари, то тогава в действителност Патриарх Даниил и проруските партии автоматично признават БПСЦ като „канонична и равна“ на БПЦ, но за радост на всички – процедурата е съвсем друга.
Очевидно Патриарх Даниил не знае, че Свещените Канони на Църквата (по-правилно наименование), а не правила (разговорно), когато говорят за това, че в „един град не бива да има двама епископи“ (канон 8, Първи Вселенски събор) се има предвид канонично-правна регулация на отношенията на юрисдикцията на епископите от две или повече каноничните поместни църкви. Казано с други думи – в един град не може да има двама епископи от две канонични поместни църкви.
Ще дадем просто пример за яснота:
- В Пловдив не може да има Пловдивски Митрополит на БПЦ-БП след 1945 г. и Филипополски Митрополит на Вселенската Патриаршия;
- Но в Пловдив може да има Пловдивски Митрополит на БПЦ-БП, защото той е каноничен и така канон 8 от Първия Вселенски събор не е нарушен и „епископ“ на БПСП в Пловдив, защото съгласно каноничното право това не е епископ, а самозванец. В този случай няма двама епископи в един град.
Подчертаваме, че това е разбиране съгласно Свещените Канони на Православната Църква.
Следователно позоваването на канон 8 (под общото наименование – правила) е ирелевантно на този казус, защото няма друга канонична поместна православна църква на територията на Република България, която да оспорва юрисдикцията на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия.
Още по-просто казано – статутът и юрисдикцията на БПЦ в канонично-правен смисъл изобщо не са застрашени и всякакви опити за допълнително наливане масло в огъня от страна на запознати архиреи и пишман богослови не само няма да са от ничия полза, но и ще навредят основно на БПЦ.
„С решението на съда сякаш се връщаме години назад, защото, когато се създаде разколът, Българската православна църква изстрада това да обясни пред държавата, че православна църква може да бъде тази, която е в общение с останалите православни църкви”, отбеляза Патриарх Даниил.
„Затова беше свикан Всеправославният събор през 1998 г.“, допълни Патриарх Даниил и посочи, че „е в недоумение защо, как и откъде накъде е взето това решение“.
Важно е да се напомни на Патриарх Даниил, че решението на ВКС няма нищо общо нито с разкол, нито с връщане към миналото, когато в действителност имаше разкол на политическа основа, създаден от Държавна сигурност, което доказа и показа колко секуларизирана и политизирана е била в онзи момент Българската Православна Църква.
Второ, в България не е имало „Всеправославен събор“, а „Надюрисдикционен събор“, свикан от Вселенския Патриарх Вартоломей за разрешаване на предизвикания разкол между привържениците на червеното крило на Държавна сигурност – оглавявани от Патриарх Максим и тези от синьото крило на ДС – оглавявани от Неврокопския Митрополит Пимен, който председателстваше т.нар. Алтернативен Синод.
Тук изобщо не може да се прави паралел.
Решението на ВКС е взето въз основа на Конституцията на РБ, решението на ЕСПЧ и Закона за вероизповеданията – като отговор на питане на Патриарх Даниил.
Ще си позволим да посъветваме Патриарх Даниил да си подбере по-добър екип от съветници, защото очевидно тези са го подвели по този казус. Надяваме се, че всичко изречено от Патриарха не са негови мисли, а мисли на съветниците му.
Представителите на сегашната БПСЦ произлизат от старостилните среди на вярващи от БПЦ, които си създават своя църковна старостилна общност, с издигане на календара в култ, а след това и осъществяване на контакти с гръцки старостилни църкви (неканонички църковни организации), откъдето тръгва и техния клир. Поради това тук няма никакъв разкол между БПЦ и БПСЦ, нито отделяне.
По-подробно по този казус може да гледате в предаването „Контракоментар на Асен Генов“ с главния редактор на Doxologia Infonews г-н Йордан Георгиев:
Против решението на съда се обявиха и от няколко проруски политически партии, като „Възраждане“, АБВ и бившата комунистическа партия – БСП, която е извършвала репресии половин век върху вярващи и клирици, вкл. и избиването на десетки свещеници в началните години на атеистичния комунистически режим.
Днес и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също заяви, че традиционното вероизповедание в България е Източното Православие, дотук добре съгласно чл. 13 от Конституцията на РБ, а негов изразител и представител, според Борисов, е Българската Православна Църква – Българска Патриаршия.
От Doxologia Infonews призоваваме българските политици да не се намесват в църковни въпроси и да не извличат дивиденти от това.
От друга страна, е недопустимо БПЦ и политическите партии да оспорват съдебно решение и да заявяват на ВКС как е трябвало да постъпи.
Още по-жалко звучи от устата на политици, особено от тези на русофили и комунисти да говорят за юрисдикция, каноничност, православна вяра и пр., тъй като те са далеч от всичко това.
Този подход и такъв тип методика на говорене е характерна за недемократични режими, където религията е държавен инструмент и оръжие за манипулиране на масите с цел извличане на политически дивиденти.
Също така да припомним, че съдебната система по Конституция е независима. Съдебните актове са задължителни за всички, независимо дали ни харесват, или не; дали сме съгласни с тях, или не. Но в крайна сметка съдебните решения не се вземат да се харесват някому, а да внесат право, ред и справедливост в човешкия, обществения, държавния и международния безпорядък.