Словото бе прочетено от най-старшия йерарх на БПЦ, по време на опелото, Великотърновски Митрополит г-н Григорий.
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА И
ОБЩИНСКАТА ВЛАСТ,
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
С прискърбие и душевна болка посрещнахме вестта за земната кончина на обичния ни събрат, кириарх на богохранимата Сливенска епархия и старши член на Светия Синод на светата ни Църква Високопреосвещения митрополит Йоаникий. За нас и за неговите духовни чеда, както и за цялата ни света Православна църква отшествието му от земния живот е тежка загуба. Днес оставаме със спомена за неговата благост, пословичната му любов към Бога и светата Църква и всеотдайността му в делото на Благовестието. Оставаме още и с благодарност и признателност за всичко онова, което той щедро отдаде за полза на Църква и отечество във времето на многолетното си и благоплодно служение като монах, клирик и архипастир. В тези скръбни дни молим Всеблагия Бог да му прости всяко волно и неволно прегрешение, да го приеме при Себе Си, да му въздаде за трудовете и да му дарува вечен покой.
Колкото и голяма да е обаче болката ни, не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото живеем с твърда вяра във Възкресението и упованието ни е в Бога, Който е Бог милостив и човеколюбив и Който иска „всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). Митрополит Йоаникий живееше с тази вяра и с неизменна надежда в Божиите обещания и в благия Божи промисъл за всекиго. Успяваше да вдъхновява с тях и умееше да привлича към Христа и Неговата света Църква. За всички нас той остава образец и пример за смирение, строг аскетизъм и следване на Христовия път и затова ние се надяваме и вярваме, че Христос, Когото той толкова много обичаше и Комуто беше посветил целия си живот, ще Го приеме в Своето вечно Царство на светлината и радостта.
Ще го помним винаги като изряден архипастир, високодуховен архиерей, ревнител за единството на Църквата, за духовността и църковната просвета, вглъбен в истините на вярата богослов и преводач на безценни аскетически трудове от богатата съкровищница на светоотеческото наследство, всякога готов с радост да насърчи и подкрепи всяко добро и полезно начинание. Дълголетното му служение като архипастир в Сливенска епархия и плодовете от неговия труд го поставят редом с имената на най-големите архиереи от най-новата история на Православната ни църква – достоен приемник и продължител на делото на именити предшественици.
„Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава“. Така изповядва в древните дни Псалмопевецът, но и допълва: „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят“ (Пс. 102:15-17). В живота си митрополит Йоаникий бе човек, християнин, монах и архиерей, който винаги пазеше тази спасителна боязън, който във всичките свои дела търсеше и искаше да изпълнява не своята, а Божията воля. Затова и днес имаме основанието да се надяваме и вярваме, че той ще получи и милостта на Господа, според както се уповаваше на Христа Спасителя през целия си земен живот (срв. Пс. 32:22).
Бог да прости и упокои при Себе Си нашия скъп събрат Високопреосвещения Сливенски митрополит Йоаникий!
Вечна и блажена да бъде паметта му!