Журналистът и религиозен анализатор от Република Северна Македония г-н Марян Николовски разкрива, че е бил изправен пред църковен съд след словесните заплахи, които се разпространяват в социалните мрежи от година. Той каза, че няма да влиза в църковно-съдебни процедури като журналист и ако епископ се почувства заплашен и обиден от писанията му, да заведе дело пред граждански съд. Колеги журналисти, както и медиите в Република Северна Македония изразиха подкрепа за усилията на колегата Николовски.
Doxologia Infonews като една от най-големите международни религиозни медии и най-голямата религиозна медия в България се присъединява към този призив!
Не само това, главният редактор на Doxologia Infonews г-н Йордан Георгиев заявява абсолютно категорично като специалист по тази проблематика, че действията на епископата на Охридската Архиепископия, автономна Църква към Сръбската Патриаршия съгласно Каноните на Православната Църква – са абсолютно противоканонични, дори фантастични. Написаното в посочената покана няма никаква канонична стойност и прилича повече на избиване на комплекси. От друга страна, се забелязва една много лоша тенденция – непознаване на каноничното и църковното право от страна на епископата на Охридската Архиепископия.
Очевидно техните действия са вдъхновени вероятно от четене на книги за Римокатолическата инквизия, избила стотици милиони хора, вкл. и за това, че „гледат на криво, ‘признак’ на обладаност от Сатаната“ и разбира се от натрупаната практика през десетилетията от комунистическите атеистични тайни служби на Съюзна Федеративна Република Югославия.
При всички случаи, действията на архиереите на тази Църква не кореспондират с Каноните на Църквата.
Недоспутимо е една Църква, която претендира денонощно и дори вече нахалства пред Вселенската Патриаршия да получи Томос за автокефалия да използва такива методи.
Две неща са сигурни – първо, действията на Охридската Църва срещу църковния журналист нямат никаква канонично-юридическа стойност. Второ, дори и да осъдят на „отлъчване“ от Църквата г-н Мариян Николовски, то той съвсем редно може да подаде Еклитон (апелационна жалба) пред Вселенската Патриаршия, която сме убедени от Doxologia Infonews ще бъде приета и противоканоничния акт на тази Църква ще бъде отменен като противоканоничен.
В този ред на мисли, препоръчваме на Майката Църква – Вселенска Патриаршия да се замисли много добре дали да предоставя Томос за автокефалия на Църква – която не може да се самоуправлява, тъй като не познава Свещените Канони.
Не се знае в бъдеще, тази Църква може да заведе дело и срещу Вселенския Патриарх пред собствения си измислен съд и да отлъчи Вселенския Патриарх по нареждане на комунистически служби, които освен централа в Белград имат подразделение и в Москва.
Doxologia Infonews ще се погрижи цялата информация по темата да бъде предоставена на Вселенската Патриаршия във Фанар, за да се придобие реална представа как всъщност действа епископатът на тази Църква, за да може Майката Църква да анализира ситуацията и да обмисли още по-внимателно, както винаги го прави, дали да се предостави Томос за автокефалия на Църква, която използва Свещените Канони като оръжия за унищожение въз основа на светски и политически виждания и заповеди на определени антицърковни групи за влияние с локация в Белград и Москва.
В цивилизованите страни, ако едно лице (епископ) се е почувствало застрашено съществуват различни съдебни процедури за такава защита, а не използването на Свещените Канони за затваряне устата на един журналист и налагане на цензура.
Ето какво написа по въпроса г-н Николвски:
Синодът на МПЦ-OA (Охридска Архиепсикопия) оказва натиск върху интернет портала Religija.mk и се опитва да ме накара да млъкна като главен редактор и основател на този интернет портал.
Словесните заплахи, които се разпространяват вече година в социалните мрежи, се превърнаха в обвинение от страна на Синода на МПЦ-ОА срещу портала „Религия“, а аз като редактор съм изправен пред църковен съд.
Така че Синодът на МПЦ-ОА започва съдебно производство срещу мен и интернет портала, заявявайки, че публикуваните текстове са причинили „основание за изразяване на омраза, под формата на реч на омразата, предизвикване на омраза сред вярващите и привеждане на пострадалите членове на Свещения Архиерейски Синод (Синод) в обща опасност и застрашаващи безопасността им, особено чрез електронен източник – средство за обществена информация”.
По тези причини Синодът ме инструктира да се явя на „доказателствено заседание, насрочено за 29.01.2024 г. от 11 часа в офиса на архиепископията в Скопие, където трябва да предам всички документи и предмети, които имам като доказателства за моето писания и те да бъдат прегледани от църковен прокуратор, а аз да разкрия всичките си източници на информация, тъй като се изисква: „да посочите всички факти, на които основавате вашите открития“.
В поканата, която куриерът на MOC-OA донесе в дома ми тази сутрин, се казва, че ако не се явя на изслушването с доказателства, изслушването може да бъде отложено, но вероятно ще трябва да платя разходите на църковния прокурор, който дойде в архиепископията, а аз не съм там.
От тази процедура, която Синодът на МПЦ-ОА започва срещу мен, трябва да произтече присъда за изключване от църквата и публичното ми сатанизиране като човек, който работи в ущърб на църквата и по-късно всеки път, когато влизам в църквата и за да запали свещ, последват скандали, защото свещениците ще бъдат инструктирани да не ме допускат, а ако ми позволят, ще бъдат подложени на същото църковно-съдебно производство.
Разбира се, още по-важно е да представя на вярващите от МПЦ-ОА, че това, което пиша за църквата, е маловажно, защото съм анатемосан и обявен за еретик, а еретиците, невярващите, злите хора нямат право да критикуват църква.
Накрая е публичният линч, който ще трябва да изпитам, където и да се появя, и който от фантазирани вярващи лесно може да премине във физически атаки.
Но нека веднага да уведомя църковния прокурор, че няма нужда той да идва в Архиепископията на 29 януари 2023 г., защото няма да може да събере разноските, защото не ми хрумва да ходя на църковно-съдебни дела. като журналист. Ако някой от МПЦ, Синода, епископ се е почувствал застрашен и обиден от моите писания, има граждански съд, нека заведе дело за клевета и там на всеослушание ще се сблъскаме и с фактите, и с аргументите, но правото ми да пиша за аномалиите и проблемите в MOC-OA няма да спре, нито ще бъде премълчано.
Позволете ми да дам на църковния прокурор един безплатен съвет. Той е свободен да се облегне на удобния си стол и да произнесе присъда срещу мен в разгара на момента и да го направи незабавно, без да губи време.
Да кажа на членовете на Архиерейско-църковния съд, когато произнесат присъдата, за да има ефект, най-добре е да ме осъдят да извърша публичен екзорсизъм. Тук на платото пред Катедралата, до фонтана, публично с директни излъчвания, за да извършат екзорсизъм върху мен и може би утре в Religija.mk ще четат каквото искат, защото, както би казал Мъск, “ Те не искат да забранят речта на омразата, а речта, която мразят.“
КОЙ И С КАКВО ПРАВО ЗЛОУПОТРЕБЯВА ЦЕЛИЯ СИНОД?
В този текст е посочен целият Синод, тъй като делото срещу мен е от името на целия Синод, въпреки че това не отговаря на реалните условия на предисторията на това дело.
Но така вървят нещата.
Един от епископите, който дори не крие публично проруската си ориентация, е Кумановско-Осоговският епископ Григорий. Негов партньор в този процес е Преспанско-Пелагонският епископ Петър.
На последното пълно съборно заседание на 26 декември 2023 г. Григорий повдигна въпроса за дисциплинарното ми наказване и анатемосване. Естествено мнозинството епископи се противопоставиха и темата беше затворена.
Но кое е симптоматичното?
В писмото, което получих днес, пише, че именно след решение на Синода на МПЦ-ОА от 26.12.2023 г. е решено да се заведе процедура по църковен иск срещу мен. Ако на това заседание Синодът не е взел такова решение (а това ми го потвърдиха лично поне 5 архиереи), тогава кой твърди от тяхно име, че е взето такова решение?
Ако не са се съгласили и въпреки това има дело на тяхно име, тогава кой и от чие име води делото? Дали това дело е образувано от Синода на МПЦ-ОА в редовен състав (трима епископи – Стефан, Петър и Тимотей) по нареждане и молба на Григорий, но защо номерът на решението е от датата на редовния състав на Синод, посочени в писмото?
Писмото, което получих, няма нито печат, нито подпис, нито меморандум от канцеларията на Синода на МПЦ-ОА.
Защо?
Кой е по-силен от целия Синод и Архиепископа, за да се опитва да фалшифицира решения на Синода, без Архиепископът да знае? Или знае, затова им угажда, и нарежда на административната служба да не слага печат и подпис.
Но защо го прави?
Не ме разбирайте погрешно, напълно ми е ясно какво и как е станало и какво се е случвало… но за това друг път.
Но затова публично приканвам членовете на Синода на МПЦ-ОА да дадат своето мнение, независимо дали са съгласни или не, да бъдат мои обвинители и да потвърдят или отрекат, че такова решение на Синода съществува. Ако не получа отговор в рамките на два дни публично, ще считам, че те са част от това искане за заглушаване на свободата на изразяване.
Според Устава Синодът на МПЦ-ОА е най-висшата църковно-съдебна институция. Съгласно Устава на МПЦ-ОА, Синодът като последна инстанция решава дали присъдите на архиепископския, епархийския съд са правилни. В моя случай Синодът се явява като ищец.
Значи Синодът ме съди, Синодът ме съди.
На кого имам право да се оплача, ако този, на когото трябва да се оплача, ме съди и съди? Преди родителя в Белград – Порфирий?
RELIGIA.MK НЯМА ДА МЪЛЧИ
Religija.mk е единственият интернет портал в Македония, който се занимава с религиозни въпроси в страната от 2016 г. и който за тези седем години се превърна в разпознаваема марка както в страната, така и в православния свят. Новините и анализите на Religija.mk са част от пресклиниките на православните църкви, включително църковни центрове като Москва, Фанар, Белград, Атина, София. Аз и още двама-трима журналисти сме единствените в Македония, които от години се занимават с тези проблеми и чрез които обществото получава информация какво се случва в религиозните общности.
Всеки път, когато религиозните общности и особено Църквата не харесват писанията, ние сме под обстрел.
През последните две години Religija.mk усилено пише за ситуацията, в която се намира МПЦ-ОА в православния свят и пътя, който проправят двама епископи, който води до пленничеството на МПЦ-ОА в руския свят. .
Президентът на държавата, министърът на отбраната, експерти по сигурността, чужди посолства предупреждават, че някои от висшия клир на МПЦ-ОА работят за руските държавно-църковни служби за сигурност.
Religija.mk предава всички аспекти на този въпрос, но някои от епископите не харесват тези теми. Religija.mk, както и всички релевантни анализатори на политиката на сигурността, предупреждават, че MПЦ-OA с църковната политика на двама епископи се превръща в сериозен проблем за сигурността, но епископите не искат да прочетат това.
Religija.mk пише за възможни финансови злоупотреби и възможността епископите на MПЦ-OA да имат сметки в чужбина, но епископите на MПЦ-OA не искат да попитат как е възможно това. Всички тези теми Синодът на MПЦ-OA сега се опитва да забрани, изтрие, санкционира, заглуши мен, Religija.mk, а по-късно и някои други новатори, ако се опитат да пишат по тези теми.
Лидерите на МПЦ-ОА, които двайсет години живееха в зона на комфорт, под стъклена камбана и дори наредиха гонения срещу дисиденти като Вранишковски, заради по-висока цел, автокефалия например, искат да продължат да живеят дори като държавни агенти след като спечели тази цел. MПЦ-OA днес не е MПЦ-OA от преди 20 години.
Днес тя е църква на път към пълна автокефалия, никоя църква не я счита за разколническа и може да си сътрудничи с всички църкви по света. MПЦ-OA спечели тази битка благодарение на държавата и нейната защита. И сега държавата е тази, която очаква църквата да бъде неин партньор, а не „пръскачка с пясък в съюзническата ос“, когато става дума за национални и стратегически интереси, и това е, за което Religija.mk предупреждава, а някои епископи го правят не ми харесва..
Въпреки че тази кражба на църковно-съдебни производства, която се провали във всички правни аспекти, не го поставям дори на последната дупка, все пак това е класически пример за това, че епископите в Синода най-накрая сами си отговарят на въпросите за които не искат да говорят, например за това как Григорий е станал епископ и как Петър решава всичко в църквата.
И за това защо Стефан е архиепископ, а на практика не е архиепископ.
Много пъти съм анализирал досега дали всички заплахи към мен да се третират като сериозни или не, и тези, които идват от групата на Палчо, които в сътрудничество с Петър и Григорий заплашваха не само мен, но и половината Синод или тези, които те идва от първите сътрудници на Григорий и Петър, но този път, като се има предвид, че MПЦ-OA като институция е въвлечена в цялата история, начело с всички нейни епископи, които сами по себе си са могъщи, влиятелни и по причини, че в в редиците на MПЦ-OA има сериозни църковни фанатици, които всъщност могат да посегнат към моята безопасност, реших да помоля за защита.
С този текст призовавам Асоциацията на журналистите на Македония, Международната федерация на журналистите, Съвета за етика в медиите, АВМУ, неправителствени медийни организации да подкрепят моето журналистическо право да пиша и критикувам църквата в цялата й аномалия ситуации.
Ще информирам Министерството на вътрешните работи (МВР), чуждите дипломати, преди всичко посолството на Съединените американски щати в Македония, Европейския съюз, ОССЕ, Хелзинкския комитет, фондация „Конрад Аденауер“, както и всички поместни православни църкви за всички тези развития.който MПЦ-OA се отнася до правото на свобода на изразяване.
PS Междувременно получих подкрепа от голям брой свещеници, сред които от епархията на Петър и Григорий, и заедно стигнахме до заключението, че те са на разположение за всички мои църковни нужди и ние ще ги изпълняваме, както в миналото през катакомби, далеч от очите на инквизицията на MПЦ-OA.
/Марян Николовски, основател и редактор на Religion.mk
