Пловдивският Митрополит Николай направи обръщение по време на Божествената Литургия, отслужена в Горноводенския Монастир Светите Кирик и Юлита на 15.07.2023, в която съучаства Митрополитът Старец на Халкидона Емануил.
При един внимателен прочит на словото на Николай, не могат да не направят впечатление поредните нападки спрямо първенството и привилегиите на Вселенската Патриаршия и Вселенския Патриарх Вартоломей, както и последващите ласкателни думи за тях.
Ето някои извадки от обръщението му, придружени от коментар на Doxologia Infonews.
МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ: „Също толкова важно е ние, архиереите от целия православен свят, да сме единни помежду ни, както са били единни нашите предшественици, когато се е налагало да защитават вярата и Църквата.
Питал съм се защо Православната църква е толкова устойчива на ветровете на времето? И отговорът според мен е: тук няма един команден център, който да издава заповеди. Тук никой не си присвоява правото да бъде окончателен източник на истина. Тук всеки глас е равно ценен и равно важен и има право да бъде изслушан. Да, решенията в Православната църква се взимат бавно, но взети съборно, те са безпогрешни. Гласът на Светия Дух се чува в съборността на църквата, както се е чувал на великите събори в древността, а и след това чрез братското общуване между архиереите от целия православен свят, на базата на взаимното уважение, убеждението, че споделяме едни и същи ценности, че имаме една и съща цел и в крайна сметка на любовта ни едни към други и на любовта ни към Иисус Христос.
Затова днес повече от всичко е необходимо да поддържаме активен диалог между поместните православни църкви и да помагаме с всички сили за преодоляването на надвисналите над Църквата опасности. Ние в Пловдивска епархия, а вярвам и всички наши събратя в епархиите в диоцеза на Българската православна църква, сме отворени за такъв диалог на основата на споменатите по-горе принципи.“
КОМЕНТАР НА DI: Важно е да се припомни на Митрополит Николай, че съгласно Свещените Канони и каноническата вековна традиция на Църквата, гарант и пазител за/на Истината, правилното изповядване на учението на Църквата и точното прилагане на каноните е Вселенската Патриаршия, която е център на Православието.
Очевидно Николай отрича вменени от Църквата правила и привилегии на Вселенската Патриаршия. Колкото и да не му се иска на Николай, Православната Църква има един център. Това е Константинопол. Всичко останало е провинция.
И именно, защото има един „команден център“, Православната Църква е издържала и ще издържи на „ветровете на времето“. Защото и историята е доказала, че трябва да има един, който да движи кормилото на кораба. Защото ако има много (т.е. само съборно управление на Църквата), един ще иска наляво, друг ще иска надясно, което ще доведе до пълна безизходица и хаос. А този, който обича хаоса, е Дяволът. Нима Пловдивският Митрополит Николай е последовател на Дявола, че проповядва именно неговите възгледи?
Разбира се, това, което твърди Митрополит Николай, е част от руската еклисиологична, еретическа църковна пропаганда. Важно е да кажем, че „безпогрешни“ решения в Православната Църква не съществуват!!! Това се доказва с много решения на Църквата, които са били взети в миналото, смятани тогава за правилни, а по-късно са били отменени. А има и такива, които днес все още действат, макар и грешни, но Църквата няма куража да ги отмени. Само Бог е безгрешен! И решенията, продиктувани лично от самия Бог (чрез Иисус Христос), само те са безгрешни, защото не съдържат в себе си омраза и ненавист, а единствено любов, мир и единение. Изказването на Николай е абсурдно и само заради него трябва да си скъса дипломата по Православно богословие. Друг въпрос е, че Николай, който не блести дори с елементарни богословски и светски познания, винаги е смятал себе си за критерий на правилност и безпогрешност, и е показвал с действията и изказванията си, че, според него, всички други са некомпететни и грешни.
Също така, интересно защо Митрополит Николай говори все за съборност, а взема винаги еднолични решения. Той никога не се допитва до вярващите и до грамотните богослови, свещеници и специалисти в своята епархия, когато трябва да вземе каквото и да е управленско решение. И именно заради това в неговата митрополия цари пълна разруха. Храмовете са празни, хората са отвратени от поведението на митрополита и неговите духовници.
МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ: „Отнесете в Константинопол, Владико, и предайте на престола на Свети апостол Андрей любовта ни към нашата църква-майка и към Негово Светейшество Вартоломей, Вселенски Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим.“
КОМЕНТАР НА DI: Трябва да кажем, че това изказване на Митрополит Николай е крайно лицемерно. Когато Вселенският Патриарх Вартоломей беше на посещение в България през 2015 г., Николай заяви в обръщението си на 12 ноември 2015 следното:
„Вселенският Патриарх беше третиран едва ли не като държавен глава, какъвто той не е. В медиите той често бива наричан „папата“ на Източната църква или „главата на православието”. Твърдение богохулно. Това показва едно дълбоко неразбиране на съборния характер на Православната църква, в основата на който е залегнал принципът на абсолютното равенство между патриарсите, никой от които няма повече права в сравнение с останалите. Архиепископът на Константинопол по древно канонично правило има „първенство на чест“, и е „пръв между равни”, което не му дава в Църквата никакви права повече от правата, които има всеки православен патриарх. В случай, че представители на българската държава или на български светски организации третират даден православен патриарх по начин различен от този, с който се отнасят към собствените си български патриарх и архиереи, то това само дискредитира въпросните светски представители. За съжаление, когато се отдава някому значение, което той няма, с това той може да бъде въведен в изкушение и съблазън, да се възползва и да злоупотреби с наивността на венцехвалещите го. Това, което Църквата в такива случаи може да направи е тихо да се помоли на Господа за вразумление на душите и успокоение на страстите.“; „Крайно време е нашата държава да се научи на малко себеуважение. Което предполага включително и наличието на известно уважение към родната ни Българската Патриаршия – включващо впрочем третирането на нейните патриарх и архиереи като равни на абсолютно всички, подчертавам – всички без изключение патриарси и архиереи по света.“
Хубаво е, че Митрополит Николай с някаква изгода споменава, че Българската Патриаршия е първородна дъщеря на Вселенската Патриаршия, но е важно Николай да знае, че Българската Православна Църква трябва да се държи като първородна дъщеря и нейните архиереи да се държат достойно и да дават пример на останалите дъщери на Вселенската Патриаршия, като си изпълняват каноничните задължения и уважават своята Майка Църква и своето паство.
Няма как човек, който години на ред хули Вселенската Патриаршия и нейния Предстоятел, за една вечер да си изгради нормална позиция по този въпрос. Просто руското лоби започва да отслабва и неговите марионетки в Българската Православна Църква търсят спасение, освен това руската рубла губи своята стойност. Важно е обаче Вселенската Патриаршия никога да не вярва на „вълци в овчи кожи“.
Следва пълният текст на обръщението на Пловдивския Митрополит Николай към Митрополита на Халкидона Емануил:
„Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Иисуса Христа, Владико Емануил,
Благословен е идващият в името Господне! Радваме се всесърдечно и вседушевно, че днес имаме сред нас архиерея и предстоятел на един от най-прославените престоли в православния свят – старшият митрополит на Халкедон. Отколе беше наше желание да посрещнем негово Високопреосвещенство и да съслужим с него Светата Евхаристия. Щастливи сме, че Бог даде това наше желание да се сбъдне и Ви благодарим, Владико, че ни оказахте честта да посетите нашата Пловдивска епархия. Нищо в живота на църквата не е случайно. Не е случайно и това, че избрахте да ни посетите точно в деня, в който православната църква се прекланя пред жертвения подвиг на Светите Кирик и Юлита и то точно в манастира, посветен на техните имена.
Този манастир, Владико, е манастир-мъченик. Построен през 16-ти век, той се е радвал на богат монашески живот докъм началото на 20-ти век. Последно е бил убежище на свещеници – емигранти от Русия, които са били прокудени от червения болшевишки терор след 1917 г. С идването на комунистическата власт и в България тогавашните светоуправници са направили всичко възможно да изгонят от него монасите и по всякакъв начин да пречат на спасителната мисия на това Божие обиталище. През 1980 година на тогавашната светска власт хрумва мегаломанската идея да превърне този манастир в Световна архитектурна академия. Имаме документи, които показват как комунистическата власт е разпоредила да бъде упражнен натиск върху тогавашния Пловдивски митрополит Варлаам да предаде манастира на светски организации. Естествено, че никаква академия не се беше случила. Когато аз поех митрополитската катедра на Пловдив, тези сгради бяха превърнати във вертеп, а тогавашните стопани сериозно размишляваха да продадат манастира. От нас зависеше дали ще се примирим или ще водим битка, за да си го върнем. Нашата бран беше духовна. Стотици хиляди хора в цялата наша епархия години наред се молиха манастирът да бъде върнат. Бог чу молитвите ни и по Неговата милост сполучихме да приберем този манастир отново в лоното на Светата ни Българска православна църква, където той ще остане за вечни времена.
Разказвам Ви тази история, защото аз от нея извадих за себе си няколко поуки. Първо, че което е обречено Богу, дори и да бъде загубено, може да бъде върнато, ако цялото църковно изпълнение искрено пожелае това и със сърцето си отправи молитва към Бога за помощ. Второто е, че никой режим, ако той е Богупротивен, не е вечен, вечна е само Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква, на която портите адови няма да надделеят. Трето, че когато делото е право, Бог прави възможно това, което е невъзможно за човека. И четвърто, че църковния народ не може да се бои от нищо и от никого. Задача на архиереите е да му дават личен пример, като безстрашно отстояват принципите на нашата вяра, като пазят догматите, не се отклоняват и на йота от каноните и по този начин насочват народа към Иисус Христос, който е Пътя, Истината и Живота. Когато тези фактори се съчетаят, Бог е на наша страна.
В тези размирни времена е много важно архиереите на Православната църква да стоим здраво на постовете, на които Бог ни е поставил и да пазим поверените ни части от Божието стадо. Също толкова важно е ние, архиереите от целия православен свят, да сме единни помежду ни, както са били единни нашите предшественици, когато се е налагало да защитават вярата и Църквата. Питал съм се защо Православната църква е толкова устойчива на ветровете на времето? И отговорът според мен е: тук няма един команден център, който да издава заповеди. Тук никой не си присвоява правото да бъде окончателен източник на истина. Тук всеки глас е равно ценен и равно важен и има право да бъде изслушан. Да, решенията в Православната църква се взимат бавно, но взети съборно, те са безпогрешни. Гласът на Светия Дух се чува в съборността на църквата, както се е чувал на великите събори в древността, а и след това чрез братското общуване между архиереите от целия православен свят, на базата на взаимното уважение, убеждението, че споделяме едни и същи ценности, че имаме една и съща цел и в крайна сметка на любовта ни едни към други и на любовта ни към Иисус Христос. Затова днес повече от всичко е необходимо да поддържаме активен диалог между поместните православни църкви и да помагаме с всички сили за преодоляването на надвисналите над Църквата опасности. Ние в Пловдивска епархия, а вярвам и всички наши събратя в епархиите в диоцеза на Българската православна църква, сме отворени за такъв диалог на основата на споменатите по-горе принципи.
Отнесете в Константинопол, Владико, и предайте на престола на Свети апостол Андрей любовта ни към нашата църква-майка и към Негово Светейшество Вартоломей, Вселенски Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим. Знаем, че и Вселенският патриаршески престол питае същите чувства към своята първородна дъщеря – Българската православна църква. Няма как ние да забравим, че сме покръстени от самия Свети патриарх Фотий. Няма как да не сме изпълнени с благодарност за това, че именно нам е било възложено да запазим делото на светите братя Кирил и Методий. Няма как Вселенската патриаршия да е забравила, че благодарение на това, че делото им е било запазено тук, именно от тук е тръгнало и приобщаването на славянските земи на Север и Изток към Светото православие, както и че наши клирици са взели активно участие в това дело, заради което са се отличили със святост. Няма как във всички тези взаимовръзки да не виждаме Божията намеса и Божията воля, пред която се прекланяме. В хилядолетните отношения между Вселенската патриаршия и Българската православна църква има само един изолиран, кратък миг на дисхармония. Той се е случил, защото е било допуснато в църковните дела да се намесят светски фактори, които ,преследвайки техните си политически цели, са смутили отношението между майката и нейната първородна дъщеря. Доколкото зависи от нас това повече няма да бъде допускано.
Не случайно споменавам Свети Патриарх Фотий. За нас е Божий промисъл, че сме покръстени и поучени не от кой да е, а лично от него. Ние свято пазим неговите завети и дословно помним това, което той ни е казал. И ако патриарх Фотий е имал към българския народ и към българската църква определени надежди, то ние, българските архиереи, сме готови винаги да оправдаем очакванията, възложени ни от него преди единадесет века и половина и да преподадем на всички любовта, с която той се е отнесъл към нас.
Бог да пази Светейшия Константинополски и Вселенски Патриаршески престол, Бог да Ви дарува здраве и благословени успехи, Владико, и да не спира да излива милостта си над великата Халкедонската катедра, Бог да благослови Пловдивската епархийска църква и всички, които днес се радват и молят заедно с нас.
