Сред четирите основни вероизповедания в България, към момента Българската Православна Църква е единствената, която не е изпратила никаква помощ за Турция и/или Сирия, нито е обявила кампания за събиране на помощи.
Римокатолическата Църква (тук), Протестантските църкви (тук), Мюсюлманското изповедание (тук1, тук2, тук3) вече изпратиха помощи или обявиха, че събират такива.
Българската Православна Църква все още не е помогнала нито на Турция и/или Сирия, нито на Украйна. Едва днес, седмица след земетресенията, само една епархия на БПЦ сред общо 15 – Софийската (тук) – обяви, че събира парични средства за Турция и Сирия.
Българската Православна Църква не е бедна църква. Например, достатъчно е ако Пловдивският Митрополит Николай разпродаде само църковните одежди, които носи на гърба си – от които ще може да изпрати поне 100 000 лева за Турция и Сирия. Оставаме настрана ако разпродаде своите лимузини и други скъпоценни вещи, ако се лиши от изключително скъпите луксозни вечери, луксозните екскурзии в чужбина и прочие. Във втория случай Митрополит Николай дори би имал капацитета да издигне от руините няколко разрушени църкви в засегнатите райони. Само ако следваше Евангелието.
Добре е в Българската Православна Църква да се научат, че парите са за това да служат на всички хора. Когато един има, трябва да помага на друг, който няма. Недопустимо е един митрополит, клирик, вярващ или който и да е, да живее в краен лукс и да разхищава изключително колосални суми за лично удоволствие, докато други, намиращи се в същата църква, да живеят в бедност и мизерия. Това противоречи на Евангелието, на учението на Християнската Църква и като цяло на морала.
Нека докато всички говорят за „традиционни семейни ценности“, да покажат какво означава да бъдеш семейство с някого. Цялото общество сме едно семейство, църквата сме едно семейство. Семейство, в което всеки трябва да се грижи за другия. Да го обича, подкрепя, да му помага и да се жертва за него.
