На 27 декември 2022 г., в Храма на Свети Стефан (Желязната църква) в Истанбул бе отслужена Триархиерейска Божествена Литургия, както по-рано писа Doxologia Infonews.
В богослужението взе участие и викарият на Българския Патриарх Неофит, Белоградчишки Епископ Поликарп.
Епископ Поликарп пристигна в Истанбул с голяма делегация от няколко клирици и вярващи, сред които професорът по богословие Иван Желев Димитров, бивш агент на ДС, и Протодякон Иван Петков, също бивш агент на ДС, двамата известни с любовта си към Русия и омразата си към Майката Църква Вселенска Патриаршия.
По този повод, проф. Иван Димитров, връщайки се в София, написа в своя сайт една одиозна статия, характерна повече за жълтата преса, отколкото за човек, имащ претенции да бъде уважаван заради своята научна степен и когото негови ученици иначе наричат „Учителю“, подобно на Петър Дънов.
Ето какво пише в статията си проф. Димитров с „благословията“ на неговия колега протодякон Петков:
„И всяка година за празника на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград от България по покана на настоятелството пристигат български владици и други клирици, за да участват в празничната радост на сънародниците ни“.
По-точно е обратното. Радостта е на българите, които идват от София, а не на местна крайно малка българоезична общност, която накрая трябва да плати сметката – храна, хотели, организация и пр.
„Заедно с него синодът беше командировал още десетина клирици и други служители, за да бъде голямо съслужението и да се радват всички на празника в обновения през последните години храм“.
Това е лъжа и цинизъм от страна на автора на тази статия. Синодът на Българската Православна Църква изпраща архиерей да присъства на тези чествания, въз основа на свое определение и изпратено писмо на Вселенския Патриарх Вартоломей през миналата година. Синодът на БПЦ изпраща представител да присъства на тези чествания, и няма право да се разпорежда в чужд диоцез, чужда епархия, чужд храм.
В случая Синодът е изпратил Белоградчишкият Епископ Поликарп да присъства на тези чествания, съобразявайки се стриктно с типика и протокола на Архиепископията на Константинопол.
На делегацията, ръководена от Поликарп, би трябвало да ѝ е известно, най-малкото и на проф. Димитров, че богослужението ще бъде възглавено от архиерей на Вселенската Патриаршия, съгласно съответния литургичен богослужебен ред.
В случая, Вселенският Патриарх Вартоломей е благословил да бъде представляван от Силиврийския Митрополит Максим, който да възглави богослужението на църковнославянски език, в съслужение с Аликарнасийския Епископ Адриан, патриаршески епитроп на Периферия Златен рог-Фанар, и Белоградчишкия Епископ Поликарп. Съгласно литургичния ред, след възглавяващия богослужението трябва да стои епископа на Майката Църква, а след това епископа на Българската Църква, но от уважение и отеческа любов на Вселенския Патриарх Вартоломей – след Митрополит Максим стои Белоградчишкият Епископ Поликарп.
Вселенската Патриаршия е оказала едно крайно почтително отношение към гостите, а българите, които са присъствали там, връщайки се в София, пишат грозна статия по този повод.
Разбира се, по наша информация, делегацията с ДС агентите е имала други планове – всички клирици от делегацията да служат в храма и да се спомене името на Българския Патриарх Неофит, вместо името на местния епископ – Архиепископът на Константинопол и Вселенски Патриарх Вартоломей. Планът им обаче бележи пълен провал.
„За голяма изненада на всички присъстващи обаче тамошният уж наш свещеник, архим. Харалампий (Ничев), че е договорил с Цариградския вселенски патриарх Вартоломей да служи само еп. Поликарп и един от тримата дошли от София дякони“.
Архимандрит Харалампий Ничев вече шест години и половина е клирик на Вселенската Патриаршия. Понастоящем той не е клирик на Българската Църква, не е „наш“, както се изразява проф. Димитров. Учудва това, че авторът/авторите на статията не са наясно с този факт. Ничев от година и нещо е назначен от Вселенския Патриарх Вартоломей за отговорник на българоезичната православна общност в Константинопол, каквито отговорници има за украиноезичната православна общност, румъноезичната православна общност, грузиноезичната православна общност, рускоезичната православна общност и т.н.
Съобразно Типика на Архиепископията на Константинопол е описано ясно и точно как се извършват богослужения, особено Литургия в храмове, разположени на територията на Истанбул (Константинопол). Това е дългогодишна практика, която стриктно се спазва във всички храмове в града. Когато Вселенският Патриарх Вартоломей служи в Архиепископията на Константинопол, той служи минимум с двама архиереи, двама презвитери и винаги дяконите са четирима. Когато патриархът не извършва богослужението, дяконите винаги са двама.
И в този случай, специално за храмовия празник на църквата Свети Стефан, Патриаршията е позволила да участва в богослужението един от българските дякони като уважение към гостите.
Служещите презвитери по време на Литургия са винаги двама. Неслужението на някой презвитер не означава, че клирикът не участва в Светата Евхаристия, ако от това са се притеснявали клириците от българската делегация, които не са участвали в богослужението.
Важно е да се уточни, че само Епископ Поликарп има разрешение от Синода на Българската Патриаршия да присъства и съслужи на богослужението, спазвайки богослужебния ред на домакина. Останалите клирици (около десетина) са командировани от Софийска Митрополия по решение на епископа като негови придружители, които могат да присъстват молитвено в храма и да разгледат забележителностите на древния Константинопол, но не и да служат.
„Затова пък имаше двама гръцки владици и още двама други клирици на тяхната патриаршия“.
Питаме се какво означава „тяхната патриаршия“? Тези храмове са на Вселенската Патриаршия, за което Българската Църква се е споразумяла през 1945 г.
В тези храмове се служи на църковнославянски език и се черкуват не само българоезични православни християни, но и други православни. Храмовете не са собственост на Българската Патриаршия, нито са в нейния диоцез, и с това са наясно архиереите от Синода на БПЦ. Но очевидно за проф. Димитров, протодякон Петков и другите въпроптали лица, това не е така. Не знаем на какво се дължи неуместното им поведение. Възможно е да имат сериозни липси на познания по канонично и църковно право, типик, църковен протокол, обноски…
„Мястото ѝ (на Желязната църква – бел.ред.) е било до самата Цариградска патриаршия, от страна на чието гръцко или гърчеещо се духовенство (определяно от самите гърци като фанариотско) е идвало най-голямото противодействие на българската жажда за свобода“.
Особено това изречение повече прилича да е писано от Граф Игнатиев или вдъхновено от него, а не от „Учителя“ (не Дънов. Димитров) от Богословския факултет на Софийския университет.
Кога от страна на Вселенската Патриаршия е имало текст, документ, че българите нямат право на свое държавно формирование? На какво се позовава Димитров? Написаното от него представлява един руски разказ, внушен на тогавашните не чак толкова образовани българи, но с които явно Димитров иска да се сравнява.
Също така, използването на думи като „цариградска“ за Вселенската Патриаршия показва едно крайно богословско невежество и непознаване на каноничното и църковното право на Православната Църква, на едни знания на нивото на 19 век, прочетени в учебници и литература, преведена от руски език.
Не проф. Димитров и други като него определят как ще се нарича Вселенската Патриаршия, а Свещените Канони и вековната църковна традиция.
„Когато е била изградена тази църква, в града край Босфора са живеели десетки хиляди (според някои дори над сто хиляди) българи, основно икономически преселници. Те са имали вече свои дякони, свещеници и владици, но липсата на църковна независимост ги е гнетяла“.
Тук въпросът е кой е ръкоположил всички тези дякони, свещеници и владици? Вероятно авторът, ако няма предвид архиереите на Вселенската така мразена от него Патриаршия, може би има предвид, че самият султан ги е ръкоположил, тъй като той след това създава схизматичната Българска екзархия. И това е тяхната гордост – Българска „Църква“, създадена от султан, а не от апостол. Екзархия, която изкарва за цели 73 години българското православно население от лоното на Църквата и го обрича на тежка и злокобна схизма.
Известно е, че проф. Димитров и протодякон Иван Петков разправят в разговори с църковници, че „не е имало схизма“ и Вселенската Патриаршия „не е имала право“ да налага такава. Всъщност, схизмата е факт, черно петно за българите. През 1945 г. тя е вдигната, а по-късно вече каноничната Българска екзархия получава Томос за автокефалия от Вселенската Патриаршия, а българските архиереи с нетърпение и радост получават съответните два акта на Вселенската Патриаршия.
„В нея през тези почти век и четвърт са служили български екзарси и патриарси, владици, свещеници и дякони. За пръв път оттогава през последните години в нея служи фенерски клирик, макар и български гражданин“.
Оставаме с впечатление, че българите явно не са православни християни щом считат православните клирици на Вселенската Патриаршия не за свои, а за чужди. Очевидно вече в горепосочените лица се е насадила крайно противната на Бога протестантска еклисиологична московска ерес за съществуването на 15 независими Църкви с 15 глави под формата на „Конфедерация на поместни православни църкви“.
Независимост в Православната Църква не съществува. Има автокефалия и автономия.
Всеки един православен български гражданин може да се черкува свободно във всеки един каноничен православен храм по цялата земя, ставайки член на съответната поместна църква, където живее. Дори само когато се черкува по време на едно богослужение той за времето на черкуване е член на съответната поместна църква.
Питаме се, какво означава определението „фенерски клирик, макар и български гражданин“, с което Димитров визира Архимандрит Харалампий Ничев? Недопустими са такива изказвания от страна на един професор по богословие, макар и бивш агент на комунистическата Държавна сигурност на Народна Република България.
И накрая остават още някои въпроси:
Защо тези български клирици, наред с протодякон Иван Петков и богословът Иван Димитров Желев, са били на това богослужение в Истанбул? Усетили ли са в сърцата си тържествеността, духовното извисяване и блясъка на този празник, или по време на богослужението мислите им са били с посока Далечния Север и кроене на непристойни планове?
Между другото, малко преди да заминат към Истанбул, приятел на протодякона, националист от ВМРО-БНД Стефан Грънчаров, написа във Фейсбук на 22 декември 2022 следния пост, в който се вижда с какви неща се занимава протодяконът:
„В навечерието на един от най-големите християнски празници Рождество Христово имах честта да се запозная с един много интересен и интелигентен човек. Протодякон Иван Петков бързаше да отпътува за Истанбул, където ще стане част от честванията на 27 декември на Св. Стефан в желязната църква, която именно носи името на светеца. Срещата ни бе за петък, но на него му се наложи спешно да тръгне, а аз държах да му подаря специален подарък за желязната църква. Става дума за каменна икона на Исус Христос, която да занесе в църквата и тя да бъде осветена на празника. Автор на иконата е общинския съветник Димитър Антов. Освен нея на българската общност в града подарихме националния трибагреник и календари с лика на Апостола на свободата. Въпреки, че се видяхме на бързо той ми разказа много интересни неща за настоятелството на църквата, за българската община там и като цяло проблемите на българската общност и опитите на Вселенската патриаршия да сложи ръка на всичко българско в града. Поговорихме за отношенията на българската православна църква към общностите ни зад граница, а също така загиването на западноевропейската цивилизация и култура. За нуждата от противопоставяне на болестта гейлиберализъм и нуждата от защита на традиционните български ценности. Имам обещанието му, че след завръщането си от Истанбул ще се видим и ще говорим отново как може да си помагаме в борбата за българщината и духовните ценности.“
Очевидно част от клириците, наред с професора, са присъствали, за да „заредят батериите си“, та като се върнат в България да оплюят своите домакини, да излеят своята злоба и мерзост, а друга част от делегацията – просто да се наслади на хубавия храмов празник на Желязната църква, която се намира в Периферия Златен рог-Фанар в Архиепископията на Константинопол.
Важно е все пак да се отбележи, че отговорникът за българоезичната общност в Истанбул Архимандрит Харалампий Ничев получи подарък от Българския Патриарх Неофит, предаден му лично от Белоградчишкия Епископ Поликарп, противно на съжденията на проф. Димитров „за фенерския клирик, макар и български гражданин“.
Все пак проф. Димитров е седнал на масата на „фенерския клирик, макар и български гражданин“, за да хапне и пийне след богослужението, а връщайки се в София да употребява характерните за неговия език изрази, е грозно и непристойно… И е в пълен синхрон със сайта му, използван от определени митрополити като платформа за оплюване на други духовници, чрез анонимни статии, подписани с фалшиви имена.
Заключение:
Операцията на ДС агентите и Русия завърши с провал.
Не се постигна създаването на скандал в храм на Вселенската Патриаршия, с цел да се създадат проблеми между Българската Православна Църква и Вселенската Патриаршия, които да са от полза на Русия и комунистическо-русофилската агентура в България.
