Архиепископът на Кипър Хрисостом: Глупости са това, че Вселенският Патриарх се финансира от Америка… Украйна винаги е била в диоцеза на Вселенската Патриаршия… Как изхвърлихме Митрополита на Кикос от изборите за Архиепископ… Голото тяло на плажа не е мое… Митрополитът на Морфу се подиграва на всички. Няма психически проблем… | ИНТЕРВЮ

In other languages: GR UKR

Превод: Йордан Георгиев

В обширно интервю на г-н Манолис Каландзис от вестник ΠΟΛΙΤΗΣ с Негово Блаженство Архиепископът на Кипър и на Нова Юстиниана г-н г-н Хрисостом II относно:

  • автокефалията на Православната Църква на Украйна,
  • Вселенската Патриаршия,
  • избора му за Архиепископ през 2006 г.,
  • разрешаването от Вселенския Патриарх на разкола в Българската Православна Църква,
  • Московската Патриаршия,
  • тогавашното и сегашното поведение на Митрополитите на Кикос Никифор и на Лимасол Атанасий,
  • заиграването на Митрополита на Тамасос Исаия с руския капитал,
  • скандал със снимки на „голото тяло“ на Архиепископ Хрисостом като Митрополит на Морфу,
  • ексцентричното поведение на Митрополита на Морфу Неофит и други въпроси през този 14-годишен период на управление на Църквата на Кипър от страна на Архиепископ Хрисостом.

Това интервю е втора част от обширното интервю за вестник ΠΟΛΙΤΗΣ. Първата част от интервюто е свързана с политическата обстановка в Кипър, турската окупация, плана на Кофи Анан за обединението на острова, за лимузините, парите и лукса, за фотоволтаичните съоръжения и др. Всичко това може да го прочетете на гръцки език тук.

От Doxologia INFONEWS ви предлагаме втората част от интервюто, отнасяща се основно до църковната проблематика в Светото Православие и в частност в Древната Кипърска Църква.

Интервю на Манолис Каландзис от вестник ΠΟΛΙΤΗΣ с Архиепископа на Кипър Хрисостом II. Втора част.

Подкрепих Митрополита на Кикос, а той ме оскърби

През 2006 г. на архиепископските избори бяхте избран за Архиепископ, въпреки че имахте по-малко избирателни гласове и по-малка подкрепа.

– Не бях кандидат за Архиепископ. Подкрепях Митрополита на Кикос Никифор. Не исках другия вариант (Митрополита на Лимасол Атанасий).

И как се стигна до Вашата кандидатура и избора Ви?

– Какво да ти кажа? Глупак ли да го нарека (Митрополит Никифор)? Два пъти ме оскърби в Синода…

Преди изборите ли?

– Да, преди изборите. Председателствах Синода като наместник.

Защо Ви оскърби?

– Безпричинно. Така… Първият път се направих, че не разбирам. Казах си, остави го. Вторият път казвам… „а, това не е добре.
Ако сега ме обижда за нищо, утре какво ще направи, когато стана Архиепископ? За нищо няма да има смисъл
“. И аз си казах „отдръпни се назад“. Позволи ми да ти разкажа тази история, защо в крайна сметка приех кандидатурата. Казвам „Божа работа, каквото Бог поиска нека стане“. След това други ме убедиха да се кандидатирам…

А вие бяхте между двамата. Между Митрополита на Кикос и Митрополита на Лимасол. Имахте най-малко гласоподаватели и всъщност голяма разлика от другите двама кандидати.

– Наистина, но аз казах, че ще бъда избран.

Спомням си, че казахте, че следващият Архиепископ отново ще се казва Хрисостом.

– Остави, това е дълга история и ще ти разкажа, след като отидем да хапнем … (той ни разказа историята, но не е за публикуване).

Как изхвърлихме извън гласуването Митрополит Никифор

Казвали ли сте някога на Митрополитите Никифор и Атанасий да Ви подкрепят при избора Ви и че след пет години ще подадете оставката си?

– Не. Бях честен. Обадих се на Никифор вечерта преди изборите и му казах: „Слушай. Искам да направя някои промени (структурни реформи – Бел. прев.), които нито ти, нито Атанасий можете да направите. Искам да ти кажа да гласуваш за мен утре и ще ти дам оставката си от вечерта. Ще напиша оставката, ще я подпиша с червено мастило и ще ти я дам да я пазиш. Но искам да застанеш до мен, да ми помогнеш да направя промените и след една година като приключа и ще си тръгна. Нямам желание да бъда Архиепископ, но и не искам да стана. Просто искам само да направя промените, които вие не можете да направите“.

И какъв беше отговорът на Митрополита на Кикос Никифор?

– „Шегуваш ли се“, ми каза той, „имам избиратели и ме избират, а тебе ли ще направя Архиепископ и да чакам да подадеш оставка? Не!“. Отговорих му, че ще отида при другия (Митрополита на Лимасол) „и ще те изхвърля извън изборите“, а Никифор стана и си тръгна.

И какво се случи с Митрополита на Лимасол?

– Атанасий дойде и ми каза: „Искаш ли Никифор да стане Архиепископ?“. Отговорих, че не искам, а че искам аз да стана. Тогава Атанасий ми каза: „Ще ми дадеш ли трима избиратели, а аз ще ти дам трима офикиалии, за да можем двамата да отидем на третото гласуване и да изхвърлим Никифор?“ Казах му добре и се разбрахме.

И там ли приключи разговорът ви?

– Казах на Атанасий: „Ти имаш повече гласоподаватели от мен. Ако излезеш (станеш – Бел. прев.), ще застана до теб, за да приложиш своята програма. Ако бъда избран аз, тъй като нямам толкова много шансове, ще застанеш ли до мен?“ „Подай си ръката“, ми казва, и ние се ръкувахме за втори път. Казах му, че е по-вероятно той да бъде избран , но аз знаех, че е по-вероятно аз да бъда избран.

Той съгласи ли се да застане до Вас? В крайна сметка, застана ли?

– Не, той не застана.

Анастасиадис и Христофиас (настоящият и бившият кипърски президент)

Как бяхте сигурен, че ще бъдете избран, след като аритметиката беше против вас?

– Тези, които принадлежаха към ΑΚΕΛ („Прогресивна партия на трудещите се хора“ – Бел. прев.), няма да позволят на Христофиас да гласува за Атанасий. Света Гора не гласуваха за нищо. Един от моите се обърна към Анастасиадис, който по това време беше председател на ΔΗΣΥ (ПП „Демократичен съюз“ – Бел. прев.), и го попита кого ще подкрепи измежду Митрополитите на Лимасол Атанасий и на Пафос Хрисостом (сегашният Архиепископ Хрисостом – Бел. прев.), а Анастасиадис му каза, че предпочита Митрополита на Пафос. Той не каза нищо за Митрополита на Кикос, понеже ΔΗΣΥ беше за Никифор. Той каза, че ако Митрополитът на Кикос напусне по средата, той ще гласува за мен. Оттогава аз бях много сигурен, че имах мнозинство, но не го казвах. Измежду двете злини, за предпочитане е по-малката.Те не ме искаха, но от момента, в който Митрополитът на Кикос си отиде, изборът щеше да бъде мой.

„Лошите момчета“

Понеже споменахте Митрополита на Лимасол, който дойде от Ватопедския Монастир (Света гора – Бел. прев.)… Вие имахте постоянна конфронтация с Ватопед и монасите от Ватопед. Защо нещата не вървяха добре?

– Неговият старец и първите ватопедци – Ефрем, Атанасий и др., бяха близо до мен. Те бяха момчета с къси панталони и бяха от района на Ставрос тис Митис (край Пафос – Бел. прев.), където днес има голф игрище. Те бяха седем…. всички бяха лоши момчета и когато го разбрах, че не стават, казах на стареца им да стане и да си тръгне. Събраха си партакешите и си тръгнаха. Все пак щях да ги прогоня така или иначе. Аз мислех, че малките са добри, но и малките не бяха добри и след това си казах „добре направиха, че си тръгнаха“, но стареца го изгоних по лошия начин, а на Митрополита на Лимасол за малко да му ги проясня.

Обаче се оправихте. Съслужите заедно и имате контакт.

– Добре. Не исках да сваля Църквата на нивото на улицата, но и той не изглеждаше честен и ето какво прави днес.

Друг му е виновен…

Как възникна кризата, особено с Митрополитите на Кикос и на Лимасол, по въпроса за Украйна?

– Нито единият, нито другият не са забравили, че не станаха Архиепископи, а станах аз. Оттам започва всичко. Те знаеха, че аз съм куц човек и с рак, казах на Свещения Синод да останем неутрални, защото може би аз бях единственият, който може да се намеси, за да сближи Вселенския Патриарх с Московския. Пътувах и отидох в Залцбург, Австрия, за да намеря Вселенския Патриарх. Минаха три години и никой не дойде да ме попита: „Абе братко, какво правиш?“. Аз съм болен и два-три пъти съм падал. Десният ми крак не се движи добре от шест години и понякога падам. През лятото паднах в апартамента, счупих си прешлена – отидох и се оперирах. Когато напуснах Сърбия и отидох в България, отново паднах, но не счупих нищо. Нямаше никой да ме погледне.

Какво се случи на последното заседание на Синода?

– Попитах ги как е възникнал техният закъснял интерес към Украйна. Преди три години отидох и видях 9 от 13 Предстоятели (на поместни Църкви – Бел. прев.) и никой не дойде да ме попита. Защо не дойдоха да ме видят и не ме попитаха защо го направих, а отидоха при журналистите? Това е злоба. Ако бях убил майка им или брата им, те биха се смилили. „Защо не дойдохте да ми кажете нещо?“, ги попитах аз.

Казаха ли Ви защо?

– Е, друг му е виновен и на друг вика. Защо аз трябва да стана Архиепископ? Това е техният проблем.

Истината за Украйна

Мислите ли, че кризата, породена от въпроса за Автокефалната Църква на Украйна, може да бъде преодоляна?

– Вярвам, че тази криза винаги е съществувала в Православието и беше приглушена. За съжаление знаех половината истина, когато подкрепях Москва. Но когато научих цялата истина…

Каква е цялата истина? Отново го казахте, но не обяснихте.

– Цялото Православие е било под юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. Първата Църква, получила Томос за автокефалия от Вселенската Патриаршия е Москва. Всички държави, които имат автокефални Църкви, са получили Томос от Вселенската Патриаршия. Само четирите църкви от Изтока – Александрия, Антиохия, Йерусалим и Кипър, са били независими, автокефални апостолски Църкви. Всички останали са били в диоцеза на Константинополската Патриаршия. Константинопол даде автокефалия на Москва и й отстъпи само административно Украйна, тъй както отстъпи „Новите земи“ на Еладската Църква (Епархии на Вселенската Патриаршия в Гърция – Бел. прев.). Обаче Украйна винаги е оставала в диоцеза на Вселенската Патриаршия. Киевският Митрополит е споменавал първо Вселенския Патриарх, а след това и Московския. Когато комунизмът беше наложен, те прекъснаха споменаването на Вселенския Патриарх. Когато комунизмът падна, Вартоломей поиска отново да се върнат във Вселенската Патриаршия, но покойният тогава Московски Патриарх Алексий II му каза „забравете го, след толкова години“. Вселенският Патриарх никога не се съгласи да отстъпи Украйна на Московската Патриаршия, но продължи да дава време да проучат въпроса и поиска да го обсъдят на Великия Събор в Крит през юни 2016 г.

В крайна сметка, това никога не се случи.

Преди Събора, през януари 2016 г. проведохме Среща на Предстоятелите в Швейцария. Въпросът за Украйна беше обсъден по-специално от Вселенския Патриарх с Московския Патриарх. Кирил обеща да отиде на Великия Събор в Крит при условие, че въпросът за Украйна няма да бъде обсъждан и да му бъдат дадени четири години, за да намери решение. Тогава Московският ни каза, че обещава да отиде на Критския събор и че Вартоломей е обещал да не повдига въпроса за Украйна. Кирил обаче ни каза половината истина. Той не ни каза, че Вартоломей му е дал четири години да го разрешат (двамата заедно – Бел. прев.)

Как научихте цялата истина?

– През март 2020 г., когато отидох в Константинопол, Вселенският Патриарх ми разказа всички подробности. Обясни ми, че всичко е записано в кодексите и че Украйна никога не е била отстъпвана на Москва. Всички това съществува и който иска може да отиде да го проучи. Там казах, че има право. Щом като Украйна е принадлежала на Вселенската Патриаршия, тя с основание има правото да предостави автокефалия.

Обаче Вселенският Патриарх бива обвиняван, че е възстановил схизматици

– Това се е случвало много пъти в историята на Църквата. Не е за първи път, нито за последен. В България пет-шест Митрополити се бяха разбунтували срещу Патриарха на България Максим. Църквата на България ги беше низвергнала, а те бяха ръкоположили други Епископи и т.н. Проведе се Събор (Надюрисдикционен Събор под ръководството и организацията на Вселенския Патриарх – Бел. прев.) и въпреки че Вселенският Патриарх искаше да принуди Българския Патриарх да подаде оставка, тъй като той беше на възраст, аз не се съгласих и принудих най-стария от „бунтовниците“ да се извини на Патриарха. Тогава Патриархът свали енголпието си и му го даде, давайки знак, че му прощава и го възстановява като каноничен Митрополит.

Постави, Господи, (стража на устата ми и огради вратата на устните ми /Пс. 140:3/ – Бел. прев.)

Посланикът на Русия, след признаването на Автокефалната Църква на Украйна, посети ли Ви?

– Преди това идваше. От деня, в който споменах Епифаний, той не дойде отново. Имам много добри отношения с руснаците, които са в Кипър. Те са мои приятели. Всъщност, те ми направиха дарения за новия Катедрален Храм. За това, че не съм съгласен с Патриарх Кирил … и руснаците не са съгласни с Кирил.

Но политиката идва по средата.

Не съм съгласен, че казват, че Вселенският Патриарх се финансира от Америка и т.н. Това са глупости. Вселенският Патриарх или аз имаме ли нужда Америка някой друг да ни даде пари?

Обаче парите от Русия достигат до някои Митрополии в Кипър …

Може би и в някои бивши комунистически страни … (България, Молдова, Сърбия, Полша и др. – Бел. прев.)

Митрополията на Тамасос ​​не се намира в комунистическа страна.

Както и да е. „Постави, Господи, стража на устата ми“.

Как виждате изграждането на храмове в руски стил в Кипър?

– Митрополитът на Тамасос Исаия го построи, защото беше и учи в Русия. Взима пари и за да ги поласкае построи храм в руски стил. И този храм трябва да бъде оправен, защото е построен лошо, влиза влага и стенописите са в опасност. За щастие руснакът е добър и ще даде още 100 000 евро, за да възстанови.

Аз, Макарий? Никога.

Бихте ли искали някога да станете Макарий?

– Онзи, който иска да имитира Макарий, ще бъде осмиван. Макарий беше един (Архиепископ Макарий – първията президент на Кипър – Бел. прев.). Срещнах Макарий, когато бях много малък, на 22 години, и му се възхищавах. Мнозина го смятаха за егоист. Не беше егоист. Познаваше и ценеше хората. Мене много ме обичаше. Приемаше и критика. Когато другият беше добре проучен и не се съгласяваше с него, той ставаше и го поздравяваше, както правеше и с мене.

Поздравявате ли тези, които не са съгласни с вас?

– Днес направих паралел между себе си и Макарий, и казвам: „Ако дойде един дякон и ми каже онова, което съм казал на Архиепископа, ще го търпя ли?“ Няма да го търпя. Ще му кажа „хайде, отивай си и ти дякончето няма да ми казваш какво ще правя“.

Наследникът ми трябва да е велик (човек)

Кого бихте искали да Ви наследи от сегашните Епископи?

– Това не е мой избор и не трябва да правя избор. Този, който хората и клирът поискат.

Предполагам, че ще сте чували, че веднага след като се разболяхте отново започнаха дискусиите относно наследяването Ви. Притеснява ли Ви тази дискусия?

– Не ме притеснява. Това, което ме натъжава е, че тези, които мислят по този начин са малки и ще останат малки. Аз искам наследникът ми да е велик (човек). Искам да бъде личност. Не искам да бъда малък човек. Тези, които си точат ноктите и сресват брадите си, обикновено не стават.

Някога мислели ли сте да подаде оставка?

– Много пъти.

По каква причина?

– Много пъти съм стигал до този въпрос, за да кажа, че никой не заслужава да работи за Църквата, когато тези в Църквата безсрамно го обвиняват и докато знаят истината се опитват да го клеветят. Това е недопустимо.

Кои Ви клеветят и защо?

– Това са причини, които те самите знаят най-добре. Какво да им кажа? „Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; (2 Кор. 4:8)“, казва апостол Павел в писмото си до Коринтяните.

Голата снимка и матракът с (мемори) пяна

Познаваме се от много години. Били сте в новините няколко пъти. Един от тях, си спомням, беше свързан с някои от вашите снимки, които бяха подарили на предишния Архиепископ (Хрисостом I – Бел. прев.) и Ви представяха гол на плажа. Тогава го обсъдихме, но историята е много интересна?

– Искаха да ме обвинят и представиха голо тяло на матрак с пяна. Това е един от онези случаи, когато душата ми се разбунтува. Тогава казах на Архиепископа: „Виж. Първо, тялото не прилича на моето, но прилича на Вашето, защото е много дебело. Нямам такова тяло, но вратът и лицето са мои. Някой аджамия (неопитен, неумел, мърляв, накадърен – Бел. прев.) свърши работата и ви донесе снимката. Мога ли да ви кажа нещо друго? За тези работи не е нужен матрак. Вземаш колата си, мотоциклета или велосипеда си, вземаш една постелка, която я навиваш, слагаш и момичето, и тръгваш. Искаш да отидеш на море? Разтилаш я върху камъчетата на безлюдно място и си свършваш работата, която искаш да свършиш. За матрака е нужен камион, за да го транспортираш. Дори в кабината на пикап не се побира. Този, който ти е донесъл снимката е много голям аджамия“.

В крайна сметка, какво стана с този случай?

– Докато му казвах това, той скъса снимката. Казах му, че не е трябвало да я къса както и да доведе пред мен онзи, който му я е дал. Това би било мъжко (поведение – Бел. прев.). Казах му, че е неприемливо да приема и да взема тези снимки и че ако той е вярвал, че правя такива неща, тогава бих бил подлец и трябваше да си подам оставката и да си тръгна. Казах му, че човекът, който му е донесъл снимката е безсрамник и подозирам, че това е негов роднина. Достатъчно го „ошамарих“, станах и си тръгнах. Скарахме се.

Нямам нужда от заплата

Вие имате ли пари?

– За себе си имам малка банкова сметка, която не позволявам да надвишава 10 000 евро. Имам тези пари, така че ако ми се случи нещо и имам нужда или искам да помогна, да не притеснявам никого. Не искам да имам пари, защото нямам нужда от тях. Никога не съм останал без стотинка. От момента, в който станах клирик, в портфейла ми винаги имаше пари. Казаха ми, че веднага щом ми платят заплата, ще трябва да се запиша в социалната служба. Моята осигуровка е Църквата и реших да не получавам отново заплата, защото не ми беше нужна. Единствените ми разходи са моите раса и обувките ми. Нито пуша, нито пия, нито комар играя, нито са ми нужни пари.

Митрополитът на Морфу ни се подиграва

Имате ли коментар за Митрополита на Морфу Неофит във връзка с възгледите, които той от време на време изразява, когато получава критики?

– Той се подиграва на всички. Той няма психически проблем. Той казва неразбираеми неща. Някои го наричат ​​луд. Аз не вярвам в това. Той има последователи, както и Митрополитът на Лимасол. Научавам, че Митрополитът на Морфу е казал, че има повече последователи от Митрополита на Лимасол и затова, когато Архиепископът си отиде от този свят, той ще стане Архиепископ, а не Атанасий (Митрополит на Лимасол – Бел. прев.)

Източник: Politis.com.cy


DONATION

If you wish, you can support us with your donation. We thank you from the bottom of our hearts!


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎