Руската Православна Църква мисли, че целият свят е длъжен да следва нейната политическа целесъобразност, с нейните неправославни и променливи модификации в историята на Църквата, с еклисиологичния и богословския произвол, който я направлява в хода на времето, съответно с геополитическите домогвания на руското политическо ръководство, което винаги покорно обслужва във всичките им форми и редувания: царе, болшевики, Путин…
Обаче, след като украинският въпрос отвори този дебат, не мога да не задам един въпрос, който от доста време ме измъчва. Един въпрос, на който се съмнявам дали днешното руско църковно ръководство има куража да даде един неподправен и задоволително обоснован отговор, съгласно Свещените Канони и Предание на Църквата: Светец ли е Йоан (Максимович) Шанхайски?
Става дума за един въпрос, който е скрит по килима на политическото обединение на Московската Патриаршия с Руската задгранична Църква (ROCOR) през 2007 г. Умело и чрез коварно руско нахлуване на световно равнище и в Гърция за съжаление, почитта към «Свети Йоан Максимович» се е разпространила на длъж и на шир.
Нека обясня, за да не бъда разбран погрешно. Бог е Съдията. Той знае и Той отличава Своите Светии. Църквата поставя официално в нейния Агиологий (църковен календар), за да знае със сигурност верният народ кои трябва да почита като Светии. На въпроса, за поне 13 години от 1994 г. (когато е „бил обявен за Светец“ от схизматичната Руска Задгранична Църква) до 2007 г. (когато Московската Патриаршия „се обедини“ с тогавашната схизматична Руска Задгранична Църква), Йоан Максимович е провъзгласен за Светия и почитан от схизматичната „Руска Православна Задгранична Църква“, известна като ROCOR.
При това е бил Йерарх, който е бил ръкоположен (хиротонисан) в тази схизматична структура, която антиканонично се е отделила от каноничната Руска Църква след завземането на властта в Русия от болшевиките. Една църковна структура, която е била отлъчена синодално от Руската Църква по времето на временно управляващия Московския Престол Митрополит Сергий, и която структура едва през 2007 г. след повече от 80 години „се събра отново“ с Московската Патриаршия само чрез подписването на един договор… (виж тук) Сиреч без да ни обяснят как и защо приеха всичко това, което е станало в схизма близо един век: тайнства, хиротонии, «светии», всичко. Същите тези, които днес имат дързостта да отричат същото право на бившите украински схизматици, които бяха възстановени чрез подадената Апелационна жалба към Вселенския Патриарх съгласно Свещените Канони и осветената практика на нашата Църква.
Проблемът не е толкова дали Йоан Максимович е светец, или не е светец, без друго това е въпрос за Бога, а не за хората… Проблемът е, че Руската Църква няма компас (т.е. не знае, къде се намира – Бел. прев.), няма начала (принципи), няма еклисиология и богословие. За това осъжда и разрешава всичко чрез чисто светски и политически критерии, тенденциозно и чрез домогвания, критерии чужди на целта и мисията на Христовата Църква.
Критичният онтологичен въпрос, който поставя Йоан Максимович за Руската Църква е очевиден: Ако един Йерарх на една схизматична и отлъчена от официалната Руската Църква структура, тази на „Руската Задгранична Църква“ го е провъзгласила за светец, тогава къде е била каноничната Църква? В Московската Патриаршия или в схизматичната „Руската Задгранична Православна Църква“? Днес Московската Патриаршия крещи по повод украинския въпрос относно „неръкоположените“, „непричастените**“, и „схизматичните“ епископи (Бел. прев.) Като в същото време тя приема след 2007 г. за Светец един Йерарх, който е починал „непричастен“ и като „схизматик“ през 1966 г. …
И така, ако за московците някой, който е живял и е починал в схизма може да се почита като светец, тогава с каква морална извисеност днес отричат възстановяването на бившите украински схизматици от любящата им Майка, Светата Христова Велика Църква (Вселенската Патриаршия – бел. прев.)?
* От гръцки език „неправилно разсъждение“, погрешен извод, погрешен силогизъм, погрешно заключение. Казано по описателно: непреднамерено, за разлика от софистиката, нарушаване на законите в правилата на логиката, което лишава разсъждението от доказателствена сила и обикновено довежда до неистинни заключения.
** Не се е причастявал с Тайните Христови, тъй като не е бил в общение с Православната Църква
Източник: Ρωμαλέω Φρονήματι