Съборно послание за
Събора на свети Архангел Михаил
и всички небесни безплътни сили
8 ноември 2026 година
+ Дионисий Стобийски
Възлюбени в Господа
братя и сестри,
В днешната Неделя Господня, когато Църквата Христова отново възвестява Възкресението Христово, се събираме и за светлия празник на свети Архангел Михаил и всички небесни безплътни сили. Принасяме благодарение на Бога за Неговото видимо и невидимо творение и за грижата, с която Той съпровожда човешкия живот. Ангелското присъствие в свещената история свидетелства, че светът не е изоставен на безсмислието, а човешката слабост не е последната дума за човешката съдба. Над нашите страхове стои Божията вярност, която Христос откри чрез Кръста и Възкресението Си.
Свещеното Предание ни въвежда в тази тайна чрез вярата, молитвата и духовния опит на Църквата. Св. Григорий Богослов, в словото си за Рождество Христово, съзерцава ангелските сили като сътворени сияния, служители на първоначалната Светлина. Тяхната красота възвестява щедростта на Бога, Който призовава творението към участие в Своята благост. Затова, когато вдигаме поглед към небесния свят, се учим да разпознаваме Дарителя във всеки получен дар. Светлината, която озарява ангелите, ни приканва да отворим и собственото си сърце за Божието присъствие, за да стане то по-чисто в намеренията си и по-щедро към ближния.
Св. Василий Велики разкрива троичното основание на ангелската святост: небесните сили съществуват по волята на Отца, сътворени са чрез действието на Сина и се усъвършенстват чрез присъствието на Светия Дух. Тяхното съвършенство е в освещаването и пребъдването в него. Св. Йоан Дамаскин допълва, че ангелите са разумни и свободни Божии творения, които получават безсмъртие по благодат. Така светите отци ни учат да отдаваме всяка слава на Единия Троичен Бог. Ангелското величие свидетелства за верността към Него, а тяхната близост ни насърчава да приемаме благодатта с благодарност и да пазим свободата си от онова, което я поробва.
Днешният празник Архангеловден носи името Събор. Това име ни призовава да помислим за онова общение, в което различните дарби намират единството си в любовта към Бога. Ангелските чинове възпяват една слава и изпълняват една блага воля. Когато Църквата на земята се присъединява към тяхното славословие, тя поема отговорност да пази общението, да възстановява нараненото доверие и да търси погиващия, което е трябва да е валидно и за родната ни Поместна православна църква – Българската. Съборността придобива действителност там, където човекът е чут, страдащият е забелязан и силният приема отговорност за поверения му живот.
В Ареопагитското предание небесната йерархия се разбира като свещен ред, знание и действие, насочени към уподобяване и единение с Бога според възможността на творението. Получената светлина се предава щедро нататък. Това разбиране поставя висока мярка и пред всяко човешко служение, особено пастирското: повереният дар трябва да просвещава, да укрепва и да помага на другите да се приближават към Бога. Духовното първенство носи не привилегия, а отговорност за свободата и израстването на поверените души. Когато почитаме небесния ред, нека да изпитваме собствения си живот по плодовете на любовта и по доброто, което чрез нас достига до човека.
Името на свети Архангел Михаил поставя пред съвестта ни въпроса: „Кой е като Бога?“. В този въпрос има изповедание на Божията несравнимост и освобождение от страха пред всяко земно величие, което изисква поклонение. Човекът може да носи власт – политическа, икономическа, военна, духовна, технологична, да притежава богатство и да упражнява влияние, но остава отговорен пред Истината. Никой сан не освобождава от смирението. Това е най-валидно за епископския сан и този, който предстои в йерархията – патриархът. Нито една институция, в т.ч. и автокефалната Църква, не получава право да поставя собственото си самосъхранение над достойнството на която и да е човешка личност. Сам Бог е източникът на живота и мярката на всяка власт.
Св. Григорий Двоеслов пояснява, че названието „ангел“ обозначава служението на пратеника, и свързва имената на небесните вестители с повереното им дело. Това светоотеческо прозрение ни помага да разберем и отговорността на собственото си име. Името се превръща в жива история чрез постъпките на онзи, който го носи. Нека да има съгласие между името, с което се представяме, вярата, която изповядваме, и начина, по който се отнасяме към ближния и да не сме лицемерци. Нека да бъде разпознаваемо нашето християнство в честната дума, в милосърдното действие и в готовността да поемем отговорност.
Архангелът, когото почитаме като предводител на небесните сили, ни показва силата на верността. В Посланието на св. апостол Иуда той оставя съда на Господа дори в противостоенето си срещу дявола. Това свидетелство ни задължава да съединим решимостта срещу злото с чистота на собственото слово. Клеветата не става истина, когато обслужва наша кауза, само защото се ползваме от атрибутите на властта. Унижението не се освещава чрез благочестиво название, само защото етикета пред името ти е по-впечатляващ от името и личността ти. Отстояването на правдата изисква оделотворена смелост, която приема да бъде проверявана от собствената си съвест и от Божието Евангелие.
Книгата Откровение ни разкрива Михаил и неговите ангели в борба с дракона, а след това възвестява победата чрез Кръвта на Агнеца и свидетелството на верните (Откр. 12:7–11). Така небесната победа се открива в светлината на Христовата жертва. Във въплътения Син Божията любов приема страданието на света и побеждава властта на смъртта. Затова и нашата борба срещу неправдата трябва да пази онова човешко достойнство, заради което Христос отдаде Себе Си. Не можем да славим Неговата победа, докато отнемаме човешкото лице на онзи, с когото спорим.
Затова и почитането на ангелските икони принадлежи на молитвения живот на Църквата. Седмият Вселенски събор включва изобразяванията на светите ангели сред почитаните свещени изображения и различава почетното поклонение от богопоклонението, което принадлежи единствено на Бога. Пред иконата на архангела поверяваме на Господа тревогите си и търсим укрепване в доброто. Нека да внасяме в домовете си същата вярност, която почитаме в небесния служител, и да съхраним в делничния си живот благоговението, с което сме застанали пред светия образ в светия храм.
Небесните войнства принадлежат на Бога. Никой народ не може да ги присвои, никоя земна власт не може да ги превърне в оправдание за насилие. Иконата на архангела ни напомня да отстояваме правдата и да възпираме разрушението. Тя изисква да различаваме защитата на нападнатия от опиянението на нападателя, смелостта от жестокостта и верността от подчинението на лъжата. Различаване ясно на агресор и жертва. Мирът, към който сме призвани, трябва да бъде изграждан с истина, защита на уязвимия и готовност за справедливост.
Православната богослужебна традиция вплита тази памет в обикновения ход на живота. Понеделникът в седмичния богослужебен кръг е посветен на небесните безплътни сили. В просителната ектения Църквата на всяка св. Литургия се обръща към Господа с молитвените слова да ни изпрати: „Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни…”, когото от Господа просим. Това прошение обхваща целия човек и посочва извора на закрилата. Молитвата за ангел на мира ни задължава и самите ние да бъдем хора на мира, да внасяме разум в спора, да отдалечаваме обидата от словото си и да пазим поверения ни живот.
И днес Църквата проси да бъде оградена чрез молитвите на небесните служители. В този образ на закрилата откриваме утеха за човека, който е изгубил опора, за болния, който очаква помощ, за самотния, когото никой не търси, за преследвания, чийто глас остава нечут, защото всички отговорни безотговорно си запушват ушите. Заедно с молитвата поемаме и собствен дълг. Призоваването на небесната помощ ни задължава да окажем помощта, която е по силите ни. Една протегната ръка, навременно посещение, защитено добро име или споделен хляб могат да направят нашата вяра видима за онзи, който страда.
Св. Йоан Златоуст дава на тази отговорност особена яснота. Когато тълкува апостолските думи за ангелите като служебни духове, изпращани за наследяващите спасение, той вижда ангелско дело в грижата за спасението на братята. Небесните сили и човеците са съслужители, а Христос спасява като Господ. Този светоотечески аргумент ни води от възхищението към участие. Човекът, който подкрепя отчаяния, защитава унижения и помага на заблудения да намери път към истината, откликва на същото призвание към служение. Почитта към ангелите придобива плод в любовта, която намира време и сили за чуждата нужда. Човекът е призван да е ангелите за ближния си, особено за най-далечния на сърцето му ближен.
Кондакът (песнопение) на празника ни учи да просим онова, което действително ни е полезно, душеполезно, и великата Божия милост. Понякога най-настойчивото ни желание е породено от страх, обида или гордост. Затова молитвата трябва да просветлява и желанието само по себе си. Нека да имаме смелост да разпознаем кога търсим справедливост и кога търсим възмездие за нараненото си самолюбие; кога защитаваме истината и кога настояваме на всяка цена да бъдем признати за прави. Божията милост ни освобождава за истина, която можем да приемем и когато тя ни призовава към промяна.
Небесните ангели се радват за един човек, който се кае. Тази евангелска радост, възпята и в празничния икос (след кондака), определя отношението ни към човешкото падение. Църквата е призвана да отваря пътя към възстановяването. Тя трябва да пази потърпевшия, да назовава извършеното зло, злосторника и да изисква отговорност, като същевременно не лишава съгрешилия от възможността за покаяние и възвишение. Християнската строгост намира своя смисъл в изцелението и спасението. Злорадството противоречи на радостта, с която небето посреща завръщащия се човек.
В Евангелието Господ говори за ангелите на малките, които виждат лицето на небесния Отец (Мат. 18:10). Затова грижата за детето и за беззащитния принадлежи на самата сериозност на вярата. Образът на ангелската закрила трябва да придобива земно изражение в сигурността на дома, в отговорността на училището, в честността на възпитателя и в готовността на обществото да се противопоставя на насилието, а най-вече в служението на хората от страна на техните слуги – пастирите им. Човешкото достойнство не започва след придобиването на сила, полезност или обществено признание. То предхожда нашата оценка и ни задължава.
И в личната утринна молитва православният християнин се обръща към своя ангел-пазител, просейки насочване към спасение и застъпничество за утвърждаване в любовта към Господа. Така още началото на деня може да бъде поверено на Божията грижа. Нека да учим децата на тази молитва с обич и доверие, като им помагаме да разпознават доброто, да казват истината и да търсят помощ, когато са уплашени. Първото свидетелство за закрилата, което те срещат на земята, е отговорността на възрастния да бъде близо, да слуша и да пази.
Празникът докосва и скръбта ни за починалите. Мнозина днес носят в сърцето си име, което вече не могат да повикат в земния дом, и присъствие, чиято физическа липса остава болезнена. Христовото обещание ни дава надежда за възкресение и за живот в Божието общение. В молитвата за починалите любовта продължава да търси срещата, а грижата за живия съхранява доброто, което сме получили от онези преди нас. Нека да се молим за упокоението на нашите близки и да бъдем внимателни към скърбящия, без да го принуждаваме да крие сълзите си зад прибързана утеха.
Св. Климент Охридски е възпял този празник на езика на нашето християнско просвещение. Неговото слово ни напомня, че българската духовна традиция участва със собствен глас в общото славословие на Църквата. Дългът ни към това наследство включва познаване на изворите, чистота на езика и вярност към евангелския смисъл. Преданието остава живо, когато чрез него човекът се учи да обича Бога и ближния. То губи предназначението си, когато бъде употребено за прикриване на властолюбие или за внушаване на вражда между народите – така, както псевдоправославната кремълска агит.-пропаганда и дезинформация ежедневно го извършва в лицето и на държавния ръководител, и в това на считащия се за духовен такъв.
В похвалата на св. Климент ангелите сияят със светлина, получена от Бога, и всеки чин изпълнява повереното му служение. Този образ продължава да просвещава и нашия църковен живот. В празничното посещение на храма, в покаянието, в подготвеното пристъпване към светото Причастие и в милостинята можем да дадем жив отговор на полученото наследство. Нека да се възпитава у нас благочестие, което съединява молитвата с вниманието към човека. Тогава и домашната трапеза става място на благодарност, а радостта от празника достига и до онзи, който няма с какво да ни се отплати.
Съвременният човек разполага с възможности, които предишните поколения трудно биха си представили. Знанието преодолява разстояния, медицината подпомага живота и здравето, технологиите разширяват човешкото действие. Заедно с това нараства отговорността за целта, на която служат тези способности. Ангелският образ на служението ни напомня да употребяваме силата си за защита на личността, за достъп до истината и за освобождаване от унизителна зависимост. Човешката съвест трябва да остане будна и свободна сред всички средства, които човекът създава.
В светата Евхаристия принасяме благодарение заедно с небесните сили. Възпяваме Божията святост и пристъпваме към общение с Христос, Който ни събира от нашите разделения. Оттук започва и отговорът ни към света. Молитвата, която произнасяме за мир, ни задължава да прекратяваме собствената си вражда. Прошката, която просим, ни учи да възстановяваме прекъснатото общение. Милостта, която приемаме, трябва да достигне чрез нас и до човека, когото лесно бихме подминали.
Йерусалимските тайноводствени поучения, предадени под името на св. Кирил Йерусалимски, обясняват, че чрез серафимското славословие вярващите участват в хвалебния химн на небесните войнства. Св. Йоан Златоуст, в словата си „За свещенството“, също говори за ангелското предстояние около светата Трапеза в чест на Христос. Това съзнание изпълва богослужението с благоговение и ни подготвя да видим в човека до нас съучастник в един и същ дар. Нека да бъде сърцето ни будно пред тайната, а устата, с които славословим Бога, да бъдат внимателни към доброто име и болката на ближния.
При Малкия вход с Евангелието в първата част на всяка св. Литургия свещеникът моли Бога светите ангели да съслужат с нас и да възпяват Божията благост. По-късно пък Херувимската песен призовава вярващите тайнствено да изобразяват херувимите и да отложат житейската грижа, за да приемат Царя на всичко. Така самото последование възпитава събранието в присъствие пред Бога. Пренасяме при Него и онова, което ни тежи, за да получим просветление и сили да се върнем към отговорностите си. От светата Трапеза сме изпратени отново при човека, който очаква нашата вярност и помощ.
В същото богослужебно предание величаем Пресвета Богородица над херувимите и серафимите заради неповторимото ѝ участие в тайната на въплътения Син. В нейната слава съзерцаваме и висотата, към която Божията благодат въздига човешкото естество. Нейната човечност е прославена в общението с Христос. Това ни дава надежда за човешкия живот, за възможността той да стане обиталище на вяра, чистота и любов. Нека да пазим това достойнство и в себе си, и в онези, които Господ е поверил на нашата грижа.
В общата радост на този ден с особена обич поздравявам празнуващите именници: Ангел, Ангела и Ангелина, Михаил, Михаела и Микаела, Гавриил, Гаврил, Габриел и Габриела, Рафаил и Рафаела, Серафим и Серафима, Рангел, както и всички, които носят производни и сродни форми на тези имена и днес честват своя имен ден. Името, с което сме повикани от обичта на близките, което Църквата произнася в молитва и което приятелят търси в труден час, е поверено на нашата отговорност. Нека да го изпълваме с добри дела, така че то да носи утеха на страдащия и да събужда доверие у онзи, който се обръща към нас.
Скъпи именници, нека да бъде благословен пътят ви и да намира добро продължение всяко честно ваше начинание. Нека да ви дарува Господ здраве, душевна устойчивост и онази вътрешна свобода, с която човек запазва съвестта си и сред изпитанията. Нека да бъде плодотворен трудът ви, да ви осигурява достоен хляб и да оставя време за близките, за молитва и за тихата радост от направеното добро. Нека да се завръщате вечер в дом, в който присъствието ви е очаквано с обич, и да посрещате утрото с благодарност за възможността отново да бъдете полезни. Нека да има благословение над празничната ви трапеза, над споделения хляб и над думите, с които си засвидетелствате обич. В тази радост нека да намерят място и отсъстващите, онези, които работят далеч от дома, които са възпрепятствани от болест или разстояние, както и скъпите ни покойници, чиито имена поверяваме на Божията милост. Нека да достигнем с обаждане, посещение и споделен залък до човека, който празнува сам. Понякога най-скъпият дар е някой да произнесе името му с обич и да остане достатъчно дълго, за да го изслуша.
Към всички вярващи отправям благопожелание за мир в душата и за крепкост в доброто. Нека да укрепва семейната обич чрез внимание, търпение и вярност в обикновените дни. Нека да намират подкрепа родителите, надежда децата, почит възрастните и справедливо отношение всеки, чийто труд остава незабелязан. Нека да има утеха за болните и сили за онези, които се грижат за тях; верен приятел за самотния и открит път към възстановяване за падналия. Нека да имаме смелост да отказваме съгласие с неправдата и достатъчно честност, за да разпознаваме собствените си грешки!
Празничната молитва обхваща и дните, които ще бъдат трудни. Дано да ни дарява Господ сили да търсим помощ, когато ни е нужна, и близки хора, пред които можем да признаем умората си. Нека да запазваме способността да обичаме, когато сме наранени, да различаваме истината, когато сме объркани, и да продължаваме доброто дело, когато плодът му закъснява. Нека да бъдем внимателни и към чуждата болка, защото човекът до нас понякога носи изпитание, за което мълчи. И когато вечерта натежи от тревоги, нека да намираме в молитвата светлина за следващата крачка!
Пред Бога всяко човешко име принадлежи на неповторим живот. Затова днешното ми благопожелание обгръща и онези, чиито имена не знаем, но чието страдание ни задължава. Нека да бъде светла паметта, която оставяме у другите; нека да бъдат верни обещанията ни и отворени домовете и сърцата ни за нуждаещия се. По молитвите на свети Архангел Михаил и всички небесни безплътни сили нека да ни укрепява Господ в доброто и да ни води към радостта на Своето Царство. Честит и благословен имен ден на всички именници! Мир и благодат на всички вярващи и на техните домове!
Нека да се помолим на Всеблагия Бог по застъпничеството на свети Архангел Михаил, свети Архангел Гавриил и всички небесни безплътни сили да укрепи болните и страдащите, да подкрепи защитниците на правдата, да просветли онези, които носят отговорност за други, и да съхрани в децата надеждата за бъдещето. Нека да изпросим мир, който не изоставя жертвата, смирение, което не се примирява с лъжата, и сила, която пази човешкия живот. Нека да бъдем верни на Христос в свободата на съвестта си и в любовта към ближния, та земното ни служение да се приобщава към небесното славословие на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и във вечните векове. Амин!