Епархии, църкви и обществени организации в Република Молдова, включително от Гагаузия и Приднестровския регион, са поискали от руски структури милиони рубли за икони, книги, църковни предмети и обзавеждане на храмове. Това показва разследване на RISE Moldova, озаглавено „Рубли за олтара“ и основано на вътрешни руски документи. Сред заявителите са епископът на Бълц и Фалещ Марчел, епископът на Тираспол и Дубъсари Сава, свещеникът Николай Флорински от Кишинев, обществени организации и политици.
Милиони рубли за религиозни проекти
Документите са част от архив с над 270 хиляди вътрешни електронни писма на Московския дом на съотечественика (сънародника). Архивът е получен от журналисти на датския обществен оператор DR и е споделен с OCCRP и повече от 28 медийни партньори, сред които и RISE Moldova.
Според разследването през 2016–2018 г. руски структури са одобрили или са отбелязали като реализирани религиозни проекти в Молдова и Приднестровския регион на обща стойност най-малко 8,5 милиона рубли, или над 2,5 милиона молдовски леи.
Други заявления са били отхвърлени или отложени, а за част от тях няма достатъчно данни, за да се потвърди дали финансирането действително е получено. Подобни проекти продължават да се появяват и през 2019–2020 г., макар че в документите вече не са посочени конкретни суми.
Какъв е Московският дом на съотечественика?
Според RISE Moldova Московският дом на съотечественика е държавна институция, създадена от правителството на Москва през 2003 г. и финансирана от бюджета на руската столица. На руски език се нарича Московский дом соотечественика и е с подобни дейности като тези на Московския дом в София (Московский Дом в Софии). Сред официално заявените дейности са подкрепата за проекти, свързани с руския език, културата и образованието, рускоезичните медии, „историческата памет“ и енориите на Московската патриаршия извън Русия.
Разследването обаче посочва, че дейността на институцията не се ограничава до културни инициативи. В открити източници тя е свързвана с организации и дейности, близки до политиката на Кремъл, както и с разпространяването на руско политическо влияние в чужбина.
В изследванията на руската „мека сила“ Московският дом на съотечественика е посочван като една от структурите, чрез които Москва работи с руската диаспора и разширява влиянието си извън страната.
Църквата и руската политика
Според RISE религиозното финансиране в Молдова трябва да се разглежда и в по-широк политически контекст.
Вътрешен документ на администрацията на президента на Русия, станал публично достояние, посочва сред „стратегическите цели“ на Москва до 2030 г. подкрепата за Руската православна църква при защитата на интересите на каноничното православие в Република Молдова.
Това поставя финансирането на църковни проекти в рамката на по-широките отношения между Москва и Молдова, където религията, културното влияние и политиката често се преплитат.
Разследването на RISE Moldova не твърди, че всяко финансирано църковно начинание само по себе си е политически проект. То показва обаче мрежа от руски институции, църковни структури, обществени организации и отделни политически фигури, чрез които са преминавали средства за религиозни инициативи.
RISE Moldova е потърсила за коментар лицата и организациите, споменати в разследването. Към момента на публикуването не всички са предоставили отговор.
Източник: Християнство.бг