Грандиозен ремонт се извършва в пловдивския храм „Свети Иван Рилски“ – такъв, какъвто не е правен от много десетилетия. Но жители на квартал „Кършияка“ са, меко казано, озадачени от това, което виждат.
На пръв поглед църквата е опасана отвън със скеле, работи се по куполната част, която блести в златист цвят, огряна от слънцето. Предстои да се направи същото и на камбанарията. А след това и фасада ще бъде боядисана в автентичния й цвят.
Работи се усилено отвън и отвътре в църквата, установи репортерски екип. Но жители на квартала са смутени от това, което се прави по интериора. Двете основни стени – северната и южната, са боядисани в бяло. Единствено зад олтара се виждат все още оригиналните стенописи, които обаче са доста потъмнели.
„Всичко отиде. Заличиха ги. Мъчно ми е за тях, защото са правени от големи майстори, а и с тях е по–автентично“, казва пловдивчанка, която заварихме пред храма. Самата тя е убедена, че „ако тръгнат да освежават съществуващите, това ще отнеме години, защото работата е бавна. И много скъпа. Тепърва зографи да ги рисуват е трудно и продължително начинание“, разсъждава богомолката. Самата тя била свидетел колко години е отнело освежаването на стенописите в храма на Бачковския манастир.
Същото обясниха пред „24 часа“ и работници, които в момента действат във вътрешната част на храма.
Там се облепя куполът и вече отгоре „гледа“ Христос. Майстор, покачен на скеле, измерва с прецизна точност, преди да положи поредния орнамент.
Вътрешните стени на „Св. Иван Рилски“ са изписани от колектив, ръководен от професор Димитър Гюдженов (виж историята по–долу).
„Всичко ще се направи по канона“, уверяват работниците. Даже и тези стенописи, останали зад олтара, също ще бъдат заменени“, казват те.
На въпроса не съществува ли опасност богомолци да негодуват от ремонта, майсторите отговарят: „В началото има известно недоволство, но след това свикват. Не ви ли харесва митрополитският храм „Света Марина“?, питат те. И допълват, че в Гърция, която е смятана за люлката на православието, повече от 20 години църквите се ремонтирали по този начин.
Табели информират, че „Свети Иван Рилски“ е в ремонт. Според работници идеята била той да приключи за храмовия празник на 19 октомври, но било малко вероятно. Затова по–реалистична била датата 1 декември.
„91 години не е извършван основен ремонт. Покривът тече, керемидите не са сменяни. Не виждаме нищо лошо, правим го за хубаво“, заяви лаконично енорийският свещеник Лазар Лазаров. По думите му „стенописите се освежават“.
Според учителката Юлия Николова, която живее наблизо, през 90–те години на миналия век стенописите са били обновени. „Бяха докарали зограф от Украйна, но ги направи с евтини бои“, спомня си тя.
Има и други, които се вълнуват от ремонта и най–вече от интериорната част. „Не го одобрявам това с тапетите, но разбирам и другата страна – за възстановяването на стенописите се изискват огромен финансов ресурс и време. А и трудно се намират такива зографи“, казва Васил Хаджиниколов.
Въздигнат е през 1923 г., след като пожар унищожава старата църква
Историята с построяването на храма „Свети Иван Рилски“ в Пловдив е дълга.
Според преданието още през XVIII в „Кършияка“ съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подножието на Таксимтепе. До средата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Кършияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, намираща се на Трихълмието, разказват от митрополията.
През 1848 г. възрожденецът Стоян Чалъков издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Той самият станал дарител заедно със зет си Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпратил и Александър Екзарх, който по това време се намирал в Цариград. В писмо до него църковното настоятелство го уведомява за тържественото освещаване на 6 ноември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.
Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са неизвестни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена вероятно с градежа на черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон, гласи историята.
На 3 март 1923 г. стихиен пожар унищожил до основи сградата на храма. Оцеляла само камбанарията, построена в черковния двор. Още същата година започнало събиране на средства и така на 19 септември 1925 г. митрополит Максим полага основния камък, а през 1929 г. храмът е завършен. Проектът е на арх. Христо Бърнев, строителният надзор на инж. Христо Бъчваров.
През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконостаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконописец Кирил Кънчев. В северния край на иконостаса е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играеща с Младенеца), която изобразява света Богородица, заобиколена от 12-те апостоли. След построяване на черковната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Български, освещава храма.
Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зографа Атанас Гюдженов, рисувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Василев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и свeта Богородица, интерес предизвикват композицията „Св. св. Кирил и Методий проповядват на народа“ и „Св. Йоан Рилски връща даровете на цар Петър“, припомнят от митрополията.
Източник: 24 часа