БЛАГОДАТЕН ПРАЗНИК НА
УКРАИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ!
ЧЕСТИТА 35-ГОДИШНИНА ОТ
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НЕЗАВИСИМОСТТА НА
УКРАЙНА!
„И ще бъде делото на правдата мир,
и плодът на правосъдието –
спокойствие и безопасност довека.“
(Ис. 32:17)
Скъпи братя и сестри
от славния и многострадален
Украински народ,
скъпи приятели на
свободна и независима Украйна,
В този тържествен, но и военно-временен 24-ти август, когато Украйна и светът отбелязваме 35 години от възстановяването на украинската държавна независимост, си позволявам най-скромно, но и най-учтиво с молитвена духовност и от съпричастно сърце да поднеса на представителите на Украинската държавност – както в Киев, така и в София, но и към целия Украински народ моите най-искрени поздравления, молитвени благопожелания и израз на най-дълбока човешка солидарност!
Честит Ден на Независимостта, Украйна! На този празник на украинската държавност човешката цивилизация прогласява: Слава на Свободата! Слава на Мира! Слава на Правдата!
Обични братя и сестри – украинци,
И на този празничен ден – ваш Национален празник сърцето трудно намира една единствена дума, с която да Ви поздрави, защото празнувате и едновременно с това скърбите; побеждавате и погребвате; строите и възстановявате сред разрушенията; раждате деца под сирени, венчавате се между две мобилизации; молите се в храмове, над които прелитат ракети и дронове.
Тридесет и пет години ни делят от историческия 24 август 1991 г., но украинската държавност не започва тогава. Съвременната независимост по Божието Провидение справедливо възстановява историческа приемственост, чиито свидетелства се откриват далеч назад във времето, от древния Киев и християнската Киевска Рус, през драматичните столетия на украинската история, през преплетената динамика на взаимовръзки. И тук историята не търпи опростяване, защото земите на днешна Украйна никога не са били безгласна историческа пустош, очакваща някоя по-късна империя да им даде име, памет и държавност. Още преди окончателното утвърждаване на Киев като велик средновековен център тази огромна земя е пространство на среща между славянския свят, степните народи, Източната Римска империя (Ромейска или Византийска) и Хазарския хаганат, с който ранната история на Киевска Рус влиза в сложни отношения на съседство, съперничество, търговия, данъчна зависимост и борба за политическо надмощие. А когато след монголското нашествие древният киевски политически свят претърпява своето велико изпитание, неговият живот не се прекъсва. На запад той намира могъщо държавно продължение в Галицко-Волинското княжество, където княз Даниил Галицки, една от големите владетелски фигури на XIII век, през 1253 г. приема чрез папски легат кралска корона и титлата Rex Russiae, Крал на Рус, свидетелство, че наследството на средновековната Киевска Рус съществува като самостоятелен политически фактор и в европейската система на своето време. След него русинските земи продължават историческия си живот в сложния държавен и цивилизационен свят на Великото литовско княжество и Жечпосполита, където техните правни обичаи, език, православна вяра, книжовност и местни елити не изчезват, а участват в съграждането на една многонародна европейска действителност. От същата историческа почва постепенно възраства и казачеството, Запорожката Сеч и сетне Казашкият хетманат със свои институции, войска, управление и дипломация, поради което Переяславската рада от 1654 г. не може добросъвестно да бъде представяна като някакво мистично „завръщане“ на Украйна към държава, която уж винаги я е притежавала. Последвалата история говори по-красноречиво: премахването на Хетманството през 1764 г., разрушаването на Запорожката Сеч през 1775 г. и последователното поглъщане на остатъците от казашката автономия свидетелстват именно за обратното, че имперската централизация е трябвало постепенно да премахне вече съществуващи политически учреждения, за да подчини на себе си една много по-стара местна историческа традиция.
Но когато държавните учреждения могат да бъдат премахнати с указ, народната памет не може да бъде отменена със същата лекота. През XIX век тя отново проговаря чрез украинското национално и културно възраждане, чрез Тарас Шевченко, Кирило-Методиевското братство и цяла плеяда книжовници, историци, духовници и обществени дейци, които превръщат езика, културата и историческото самосъзнание в убежище на народността. Именно затова Валуевският циркуляр от 1863 г. и Емският указ от 1876 г. придобиват значение, далеч надхвърлящо обикновената административна цензура: те свидетелстват, че имперската власт вече разпознава украинското слово като носител на отделна историческа памет. Защото всяка власт, която се стреми към обезличаването на един народ, рано или късно разбира една и съща страшна последователност: след земята трябва да бъде овладяна паметта, след паметта езикът, след езика културата, а накрая и самото право на човека и народа свободно да назовават себе си. Но тъкмо това не успява да бъде постигнато. Когато имперският ред рухва през 1917 г., украинската държавна идея не възниква внезапно от политическия хаос, а излиза от дълбините на вече съществуващото историческо самосъзнание: Централната рада, Четвъртият универсал от 22 януари 1918 г., последвалата Украинска държава на хетман Павло Скоропадски, възстановената Украинска народна република на Директорията, Западноукраинската народна република и особено Актът на Съединението от 22 януари 1919 г. свидетелстват, че стремежът е вече не само към културно съхранение, а към политическо единство и международноправна самостойност. А когато тази държавност е сломена във войните и болшевишкото настъпление, започва друго изпитание: репресирането на духовенството и интелигенцията, унищожаването на свободния културен живот, трагедията на тъй нареченото „Разстреляно възраждане“, насилствената колективизация, депортациите и последователните опити за подчиняване на историческата памет на съветския идеологически разказ. Така през столетията се очертава една удивително устойчива приемственост: от древните цивилизационни кръстопътища и Хазария, през средновековната руска традиция и кралската корона на Даниил Галицки, през русинския свят, казашката свобода и Хетманата, през възрожденското украинско слово до възстановената политическа воля на XX век. И именно тази дълга народностна летопис обяснява защо Украйна достига до нашето съвремие не като случайно откъснала се периферия на нечия империя, а като историческа общност, която многократно е губила държавната си субектност, но никога окончателно не е изгубвала паметта за правото отново да я възстанови, както и нашата България.
Киев не е само столица на една съвременна европейска държава. Киев е един от великите духовни центрове на християнската цивилизация. От водите на Днепър и Кръщението на Киевска Рус през 988 г. израства християнска култура, пряко свързана както с Българските Патриаршии в Преслав и Търново, така и с Българската Архиепископия на Първа Юстиниана – Охрид, освен с Великата Христова Църква на Константинопол – култура и църковност, които векове наред оплождат духовния живот на цяла Източна Европа, а така също и чрез своите мисии облагородяват духовността въобще и в пределите на Западната част на Средния Изток в Азия, но и цялата северна шир, която от времето на Москòвия горделиво е с експанзионистични амбиции на лидери-психопати, дори спрямо своите си безправни поданици, интернационални граждани на социалистическата революция и народът на най-големите социални неравенства в целия свят. Киевската Света Софѝя, Киево-Печерската лавра, Почаевската лавра, Светогорската лавра (която претендиращата за християнска и най-могъща уж православна, но не правопрактикуваща и вече изпадащата не само в схизматичен разкол, а в догматическа противоеклезиологическа ерес, организираната от многосъставни части на Федерацията на Русия и нейната Патриаршия, която древна светиня унищожи до основи) монашеската традиция, книжовността, иконописта и песнопението със старобългарски разпеви и православната полифония принадлежат към съкровищницата не само на един народ, а на цялото Православие и на цялата Християнската цивилизация.
Но историята на Украйна познава не само светлина. Тя познава и кръста. Украинската земя болезнено помни революции, войни, репресии, насилствени преселения и депортации, разрушаването на обществени и религиозни общности – юдейски, християнски и мюсюлмански, преследването на духовенството и на вярващите, съветския тоталитаризъм на Московския Коминтерн и една от най-страшните трагедии на XX век – Голодомора на безчовечния най-масов убиец Сталин от 1932-1933 г., когато милиони човешки същества станаха жертви на глад сред една от най-плодородните земи на Европа.
Ние – живеещите на дадената ни от Бога за грижовно пазене Земя нямаме нравственото право да позволим паметта за тях и честването ù да бъдат погребвани втори път.
В тази земя живеят и нашите сънародници – бесарабските българи, чиито предци през XVIII и XIX век намират по тези места нов дом, съхранявайки българското си име, православната си вяра, език, памет, бит и култура – така, както у нас никой не ги живее тези светини в изискуемия морално-етичен кодекс, особено пък в неговите консервативни форми на образец на осъществена и въплътена висока нравственост в космополитните условия на либералната демокрация. А не като у нас – само пародира, но не и живеене на обичта и към корените ти, и към цветовете им. Затова съдбата на Украйна никога не може да бъде безразлична за България. В украинската земя има и български дълбоки духовни и по кръв генетични корени, български гробове, български храмове (които България не обгрижва и безгласно ги бе предоставила на Русия вече близо век и половина), български песни, българска памет и живи български семейства, отдаващи синовете си за Свободата – преди на Родината-Майка България, а днес на Родината-Кърмителница Украйна.
На 24 август 1991 г. Украинският народ възстанови правото си сам да определя своите си съдбини и бъднини. А на 1 декември същата година огромното мнозинство от гражданите на Украйна потвърди Независимостта чрез Всенароден референдум.
Това право не е дарено от друга държава. То произтича от свободната воля на народа и е защитено от основополагащите принципи на международното право.
Ето защо, незаконната и противоправна анексия на Автономна република Крим и Севастопол през 2014 г. се превърна не просто в украинска трагедия, а в опасен удар срещу международноправния ред, според който държавните граници не могат да бъдат променяни със сила. Затова и до днес нито една свободна държава – в т.ч. и съюзната на Руската федерация Република Беларус de jure не признават нелегитимната акция за присъединяване на чужди територии от страна на Русия по отношение на Кримската анексия. Особено силно е това, когато такова е и поведението спрямо нарушенията на Устава на ООН от Москва в лицето на Китай – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и на нарастващата сила Индия.
А на 24 февруари 2022 г. Руската федерация започна непровокирано пълномащабно военно завоевателно нахлуване в Украйна, превръщайки започналата през 2014 г. война в най-мащабния въоръжен военен конфликт на европейския континент от почти осем десетилетия.
От тогава Украйна носи страшен кръст! Защото зад числата на отброяване стоят хора; стоят убитите; стоят ранените; стоят безследно изчезналите; стоят военнопленниците; стоят децата, останали без бащи; стоят майките, които никога повече няма да прегърнат своите синове и дъщери; стоят съпругите и съпрузите, които чакат човек, който може би никога няма да прекрачи отново прага на дома; стоят младите ветерани, които се завръщат от фронта без ръка, без крак, със следите на войната върху телата и душите си, но със съзнанието, че са защитавали своите род и дом; стоят милионите бежанци и вътрешно разселени хора, които напуснаха домовете си не защото пожелаха друг живот, а защото войната дойде при тях.
Пред всички тях свеждам глава до земù!
Вечна, блажена и светла да бъде паметта на загиналите герои, пред които днес коленопреклонно: прослава и чест! Чест и благодарност към живите! Утеха на скърбящите, които нека да са в сияйната слава на защитниците на земното си Отечество, преминали с доблест и храброст в Небесното Отечество на нашия Един Отец, откъдето да ги закрилят и милват! Изцеление на ранените! Завръщане на разселените! Освобождение на пленниците!
Но Украйна показа на света и нещо друго. Показа, че държавността не е само конституираната уникалност на парламентарно-президентската форма на държавно устройство, нито е администрация, граници и знаме.
Държавността е воля! Народна воля!
Украинските въоръжени сили, доброволците, лекарите, спасителите, железничарите, енергетиците, учителите, православните свещенослужители, духовните представители от всички вероизповедания, дипломатите, инженерите, земеделците, предприемачите и обикновените граждани доказаха, че свободата може да бъде защитавана дори когато Давид стои срещу Голиат.
И както някога Давид не победи Голиат с неговото оръжие, а с вяра, с ум, смелост и точност, така и Украйна превърна технологичното изобретателство в средство за национално оцеляване. Светът видя отбраната на Киев; видя съпротивата при Харков; видя освобождението на Херсон; видя защитниците на Черно море.
Светът видя как една държава, принудена да воюва за своето оцеляване и съществуване, разви собствени безпилотни системи, морски дронове, електронна и дигитална война и далекобойни способности, и започна да поразява военната, логистичната и енергийната инфраструктура, обслужваща войната на агресора, на стотици и дори на хиляди километри отвъд фронта.
Но нека като човеци, създадени по Божий образ и Божие подобие, никога не забравяме, че: войната не е цел; Победата не е отмъщение; Мирът не е никога капитулация, а Справедливостта не е омраза и не бива да бъде! Християнинът не трябва и не може да желае унищожението на руския народ, независимо от страданието, причинявани от комплексите на автократичния тиранин Путин, както не може пък да благославя унищожението на украинския народ, проповядвайки богопротивни агит-пропаганди от висотата на църковния амвон!
Народите не са врагове по природа! Но държавната агресия трябва да бъде назована агресия; престъплението – престъпление; лъжата – лъжа; а правото на нападнатия да защити Живота, Дома, Народа и Отечеството си – не само право, а и абсолютно задължение!
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ (Мат. 5:9)
Миротворец обаче не е онзи, който изисква от жертвата да престане да се съпротивлява, докато нападателят продължава да напада! Истинският мир, Божият мир изисква истина, справедливост, отговорност и сигурност! Украинският и руският народ не са осъдени от историята да бъдат вечни врагове, но бъдещото помирение може да бъде истинско единствено ако премине през истината, справедливостта, отговорността и взаимното признаване на правото на всеки народ свободно да определя собственото си бъдеще в своята си суверенна независимост.
Затова на този 24 август, когато в моята Родина оглушително се мълчи и то оттам, откъдето най-силно трябва да звучи благовестието на Истината и да се чува гласа на Справедливостта, то съзнавайки цялата си нищожност, се одързостявам и отправям молитва и призив да настъпи часът, в който оръжията ще замлъкнат и дипломацията ще възстанови онова, което войната разрушава.
Нека Руската федерация се върне към собствените си международни задължения и към принципите, които сама е подписвала и признавала: Устава на Организацията на обединените нации, Хелзинкския заключителен акт, Будапещенския меморандум от 1994 г., Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна от 1997 г., Договора за украинско-руската държавна граница от 2003 г., подписан лично от Путин, както и поетите впоследствие международни ангажименти, включително Минските договорености, също подписани отново „долгогосударствующия“ Путин!
Нека най-сетне бъде постигнат справедлив, траен и международно гарантиран мир, който да не представлява само пауза преди следващата война, а да има окончателен Мирен договор между Киев и Москва! Мир, защитен от международноправни гаранции и от достатъчно широк кръг държави и международни организации – ООН, Съединените американски щати, Обединеното Кралство, Европейския съюз, Турция, държавите от НАТО, Китай, Индия, Израел, Лигата на арабските държави, Организацията на тюркските държави, Светия Престол във Ватикана, Рим и други световни и регионални сили, способни действително да гарантират, че подписаното ще бъде спазвано. Нека договорът да означава договор; подписът да е подпис; границата да е граница, а гаранциите – гаранции с отговорности, ангажименти и задължения!
Светът вече пета година вижда един древен библейски образ и една старозаветна сцена да оживява пред очите му, когато Давид отново застана пред Голиат. И отново: Голиат направи грешка. Той измери Украйна в квадратни километри, дивизии, самолети, ракети и тонове стомана. Но: не измери човешкия дух; не измери майката, която изпраща сина си да защити дома, не измери войника, който знае защо стои в окопа; не измери инженера, който превръща работилницата си в лаборатория; не измери доброволеца; не измери лекаря; не измери свещеника, който остава при хората и който вече не е подчинен на Москва; не измери народа, не за да се научи да мрази Голиат, а за да не позволи Голиат да му отнеме живота.
Основният въпрос пред съвременните човек и свят е: Има ли един народ право да бъде свободен само защото е решил да бъде свободен?! Отговорът е: Да! И това право на Украинския народ не е дадено нито от Москва, нито от Вашингтон, нито от Брюксел, нито от Пекин, нито от който и да е земен център на геополитическа власт. То принадлежи към достойнството на човека и народите въобще, защото „Където е Духът Господен, там има свобода.“ (2 Кор. 3:17)!
Затова днес в смирение и свято преклонение отправям особен призив специално към християнските Църкви и към трите велики авраамистични монотеистични религии – Християнството, Юдаизма и Исляма: не позволявайте Божието Име да бъде превръщано в оръжие на войната! Нека Поместните православни църкви намерят нравствената смелост да нарекат неправдата неправда, независимо от това кой я извършва, а и наистина пък тези, които много говорят – да превърнат думите си в дела и документи, защото жунглирането по време на война със смъртта, болката и мъката на и по другия е грях – по-голям и от самото престъпление на войната! О, църковници и църковни водачи: не допускайте превръщането на Кръста Христов в знаме на геополитическа претенция за власт, защото Кръстът Христов е знаме на Небето, а не земята, на която Божията воля все още не се изпълнява „както на небето, така и на земята“ (от Господнята молитва „Отче наш…“). Църквата на Христос, Който Единствен Е нейн Глава никога не нарича завоеванието „миротворчество“, нито насилието „историческа необходимост“.
Нека юдеи, християни и мюсюлмани заедно свидетелстваме, че човешкият живот не принадлежи на някогашни империи и геополитически доктрини, а е свещен дар от Бога, за което общ свидетел ни е Моисей и неговото законодателство, дадено му в откровение лично от Самия Господ Бог!
Но днес уверено гледам и отвъд войната. Виждам Украйна след войната. Виждам възстановени градове, села и свети места. Виждам отново осветени улици и светещи прозорци. Виждам училища, изпълнени с деца. Виждам завърнали се семейства при техните родственици при бащино огнище. Виждам ветерани, които държавата не е забравила. Виждам новата инфраструктура – нови железници, пътища, университети, болници и предприятия. Виждам земеделска страна, превърнала плодородието си в благоденствие. Виждам държава, възстановила индустрията си, държава на нови високи технологии, изкуствен интелект, роботика, авиация, космическа индустрия, енергетика и модерно производство. Виждам Одеса отново като велика черноморска врата към света. Виждам Киев не само като столица на съпротивата, а като столица на съзиданието. Виждам и Бесарабия като мост между украинци, българи, молдовци, гагаузи и всички общности, които наричат тази земя свой дом. Виждам страна, която след ада на войната може да стане образец на възстановяване, държавност, предприемачество, технологично обновление и човешко достойнство. Виждам и демографския ръст, който след ужаса на войната ражда най-добрите си поколения.
Това ще бъде другата украинска победа!
Не само да оцелее Украйна, а да процъфти! Да стане толкова свободна, справедлива, благоустроена, богата, културна и човечна, че никоя имперска носталгия повече да не може да убеди украинците, че тяхното бъдеще се намира някъде другаде освен в собствените им ръце.
А най-голямата победа, която би могла и да е с вечна стойност е онази, която, защото вярвам в справедливостта и отказвам да приема омразата за последна дума, е съзнанието, че е вярно и това, че нито един руски войник не престава да бъде човешко същество и нито една руска майка също не престава да бъде майка. Тям не се вменява вината на Путин и кремълските му обслужващи го велможи.
Поради това днес се моля и възкликвам към Всевишния ни Триединен Бог, което се надявам да е и молитвата днес на всяко човешко сърце:
Господи на мира и правдата! Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който Сам Си ни показал, че след Голгота има Възкресение! Чуй тази наша молитва и я приеми като ни даруваш прошка на греховете: благослови, пази и укрепи Украйна, народа ù и войнството ù, като ù изпратиш Твоя ангел на народа ù, който да ги утвърждава, съпътства и да ги избави от вражеското нападение, от всяко зло и от оръжията на нападателя! Приеми в Твоето Царство падналите на бойното поле загинали бранители, изцели ранените, утеши осиротелите, върни пленниците, прибери разселените в домовете им! Дарувай Твоята мъдрост на управляващите, дай бодърстваща и въпламеняваща към благочестива деятелност съвест и добродетелна просветеност на днес силните на този свят! Обезсили омразата! Смекчи ожесточените и обърни агресора от пътя на насилието! Спри оръжията! Обърни в бягство към земите им враговете, онези, които нечестиво и несправедливо жестоко нападат! Дай на украинските воини смелост, сила, мъжество, храброст и доблест, които проявяват в защита на даруваната им от Теб Родина, достойни за победата – и във войната срещу тях, но и в мира на политическото поприще, където ги пази от всяко лукавство, изкушение и зло! И дарувай Твоя справедлив и хилядолетен мир! А когато този мир настъпи, нека украинците имат мъдростта да превърнат страданието не в жажда за мъст, а в държавническа сила; разрушението – в съзидание; сълзите – в чест и памет; героизма – в гражданска добродетел; победата – в отговорност; а свободата – в благоденствие! Нека Украйна да е отново дом, достоен за своите деца, Отечество, достойно за своите защитници и на руснаците – съсед, способен един ден да прости, когато украинците бъдат помолени за прошка, но без да забравя истината, която дължи към своите земни герои, станали небесни негови ангелски закрилници! Защото най-великата победа на един народ не е само да отблъсне нападателя, а най-великата победа е след това да – построи върху благословената от Теб родна своя земя – такава държава, в която неговите деца да поискат да останат, неговите изгнаници да поискат да се завърнат, неговите ветерани да живеят достойно, неговите старци да бъдат спокойни, неговите малцинства да се чувстват у дома си, а неговите съседи да виждат приятел, а не заплаха! Защото Си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе, Който Си нашето освещение, отправяме всяка слава, чест и поклонение заедно с Безначалния Твой Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух – всякога, сега и винаги и во веки веков! Амин!
Време е камбаните в Киев, Запорожие, Харков, Лвов, Херсон, Одеса, Мариупол, Бесарабия, Крим, Луганск и Донецк, а и по цялата украинска земя да спрат да бият за тревога, а тържествено да забият за благодарност в чест на Мира! Украйна го заслужава и заради кръвта си, в която всички са вече едно! Украйна е вече окончателно такава, че бесарабският българин, кримският татарин, украинецът, евреинът, руснакът и всеки неин гражданин може да каже с чест: „Това е и моята държава! Тук е моят дом! Тук е моето бъдеще!“
На 35-ата годишнина от Независимостта пожелавам на Украйна именно тази победа! Победата на живота над смъртта! На свободата над тиранията! На правото над произвола! На силата на Правото, а не на илюзорното моментно усещане за правото на силата! На истината над пропагандата! На съзиданието над разрушението! На помирението над омразата! И на справедливия мир над войната!
Честит Ден на Независимостта,
Украйна!
Мир на Украйна!
Благоденствие за многострадалния Украински народ!
Възхвала на героите на Украйна!
Победа за мъченическата, изповедническата и свидетелстващата Украйна – Пазителката на Християнска Европа,
която издигна в общи
ценност, добродетел и светиня
свещенността на човешката личност и
човешкия живот!
Да живее свободна и независима Украйна –
най-близката сродница на България!
Бог да пази Украйна и нейния народ и
да им дарува триумфално победоносния
Христов венец на Неговата слава!
„И светлината в мрака свети,
и мракът я не обзе.“
(Иоан 1:5)
✠ Дионисий Стобийски
София, България
24 август 2026 г.