Маркианополският епископ Богослов говори публично за своя житейски и духовен път – от младото момче с мечти до избора на монашеството и служението в Църквата.
В разговор за местна медия той се връща към ранните си вътрешни колебания и момента, в който е почувствал, че пътят на монашеството е неговото истинско призвание. Епископът споделя за трудните решения, които променят човешката съдба, за реакциите на близките му и за това какво е било най-трудно да остави зад себе си.
Днес, като викарий на Старозагорския митрополит, той говори за вярата, приятелството и вътрешната опора, която му помага да продължава напред. Епископ Богослов подчертава, че духовният път е преди всичко път на смирение, постоянство и доверие в Божия промисъл.