Видинска Митрополия с нов протосингел и духовен надзорник
С благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския Митрополит Пахомий са назначени нови служители в администрацията на Видинска Митрополия.
Дългогодишният протосингел Негово Високопреподобие Архимандрит Антим Маноилов, който почти 20 години поддържаше цялото функциониране на митрополията и който има личен принос в нейното цивилизоване, обогатяване и развитие, е освободен по негова молба от длъжността си на протосингел. Отец Антим остава игумен на Боровишкия Монастир Св. Троица, и духовен изповедник, наставник и ефимерий на сестринството на Клисурския Монастир Св. Св. Кирил и Методий.
Считано от 20 май Негово Високопреподобие архимандрит Йоаким Балтов е назначен за протосингел на Видинската епархия, а за духовен надзорник е определен Негово Високопреподобие архимандрит Никодим Димитров.
Архимандрит Йоаким Балтов започва монашеския си път в Дивотинския манастир „Св. Троица“, където през 2009 г. е постриган в монашество, а по-късно е ръкоположен и за йеромонах. От 2021 г. е игумен на светата обител и е възведен в архимандритско достойнство на следващата година. През септември 2024 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил определи архим. Йоаким Балтов за духовен надзорник на Софийска епархия – длъжност, която той изпълнява до напускането на епархията и преминаването на клирическо служение във Видинска епархия от април месец т.г. От същия месец е назначен и за предстоятел на митрополитския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в гр. Видин.
Архимандрит Никодим Димитров е част от монашеското братство на Дивотинския манастир „Св. Троица“ от 2004 г., а от 2017 г. е служител на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Възведен е в архимандритско достойнство през 2023 г., а от април 2025 г. преминава на клирическо служение във Видинска епархия.
ИЗЯВЛЕНИЕ на Архимандрит Антим
до всички духовни чеда и приятели
Скъпи в Господа,
понеже получих стотици обаждания и съобщения във връзка с осъществените промени в администрацията на Видинска св. митрополия, и за да няма интерпретации и спекулации счетох за необходимо да внеса яснота за спокойствие на всички.
Сдаването на протосингелската длъжност от моя страна е съвсем човешки уговорено и съгласувано между мен и дядо Пахомий. Това напълно удовлетворява моето вътрешно искане.
Между нас няма никакви несъгласия, неразбиране, противопоставяне или конфликти!
Послушанието на протосингелското служение с Божията помощ аз съм изпълнявал близо 18 години. За нас монасите послушанието е една от най-важните и спасителни добродетели!
То се дава чрез благодатната йерархия на Христова Църква(чрез архиерея) или от духовния старец. Който го дава той го и променя, независимо в какво време и обстоятелства.
За мен е напълно разбираемо и нормално духовния отец в своето служение да се опре на духовното си чедо(Архим. Йоаким), така както в миналото го направи блаженопочившия Видински митрополит Дометиан.
Сега е подходящият момент за подобни промени, когато Спасителния кораб на епархийската Църква има ново чиноначалие и ще се започне рулирането му с нов ентусиазъм.
Немалкото години на това мое послушание оставиха, разбира се и своите следи на умора, но и духовно ме обогатиха от общуването с православните хрисияни. Във всяко едно селце от епархията аз имам поне по трима познайници и приятели в Христа, а в някои села и в градовете по много повече! На всеки един от тях аз държа като на братя и сестри дадени ми от Бога.
Благодаря молитвено на дядо Дометиан, чиято доброта и неосъдителност вярвам, че му е отредила небесна радост и покой!
Благодаря синовно на Негово Светейшество Българският патриарх ДАНИИЛ, с когото също прослужихме около 7 години в мир и сговор!
Продължаваме да служим с дядо Пахомий без да има и сянка на тревоги за нещо!
А Боровишкият манастир е основан от мен през 2010г. и от тогава до днес съм негов скромен игумен. Там е много благодатно и Богоприсъствено място!
Остава и ангажимента ми като духовен изповедник, наставник и свещенослужещ на сестринството на Клисурския манастир – св. св. Кирил и Методий.
Но ще дойде време всичко да оставим в този временен свят и тогава какво ще правим!? Небива да фатализираме събитията от естествения ход на живота в Христовата Църква!
Слава Богу за всичко!