Нека Българската църква да отговори, съобразно собствената си Синодална кондика кога е годишнината от Покръстването ни и кой знае това по-добре: покръстителите ни от Константинопол или освещаващите оръжията за масово поразяване от Кремълската Патриаршия, чийто бездуховен ченгесарски водач дано на настоящата Пасха Христова бъде той от Възкръсналия поразен, та дано в страданията си тук на земята да търси прошка и покаяние от избитите с негово гундяево благословение повече отколкото са избитите християни общо от ДАЕШ, ИДИЛ и Ал Кайда!
Х Р И С Т О С
В О И С Т И Н У
В О С К Р Е С Е !!!
Честит Великден!
Честита Пасха Христова!
„Иисус ù каза: Аз съм възкресението и животът;
който вярва в Мене, ако и да умре, ще оживее.“ (Йоан 11:25)
„Блажени тези, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)
Пожелавам Светли Великденски празници на всички, които с пълни от вяра сърца поздравяват ентусиазирано и мисионерски най-голямата, най-важната и най-хубавата вест – Празния Гроб Господен с вечната новост на винаги най-новата първа и единствена новина на новините – „Христос Воскресе“!
Хвала, слава и величие на Бога Триединнаго! Отец възкреси Сина нашия Господ Иисус Христос! В Неговата голяма милост Той ни даде ново раждане в жива надежда чрез Възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Смъртта е победена завинаги. Бог, Който Господ възкреси и нас ще възкреси! Радвайте се!
Сега е времето да съберем всичките си яйца в една кошница, защото не само ще оцелеят, но и ще ги пренесем успешно, тъй като Пасхалният период е най-благодатен.
Ние – християните сме „Великденски народ и „Алилуя“ е нашата песен!“, казваше св. Папа Йоан Павел II. Нека в този най-светъл ден, който Господ е сътворил, за да се зарадваме и развеселим в него ведно с ангелите на небето да пеем „Алилуия!“ и да побеждаваме демоните и всяко невидимо и видимо зло да го сразяваме под нозете си за прослава на Възкръсналия!
Дано дарилият ни Възкресението Си от мъртвите и потъпкалият смъртта Господ Бог Иисус Христос да изпрати на земята Своя Божий мир и по чудодеен начин събратята ни човеци в Украйна и в Палестина да заживеят без повече смърт, защото Кръвта на Господа, която с греховете си проляхме като убихме на Кръст Своя Бог Създател и Спасител, а Той саможертвено стори всичко това от любов към нас – венецът на славата Му, най-висшето Му творение – Човека да сторим всичко по силите си, та войните по света да спрат, а беззаконно наченалите ги и продължаващите ги антихуманно и богопротивно да бъдат прокълнати и Пасхата да ни избави от тях!
Вярвайте, защото най-големият дар на Великден е Надеждата, която ни дари Любовта!
Великден – Пасха – Възкресение Христово е най-рядката осезаема красота – раждането на нов живот; ражда се Вечния живот и то по възможно най-възхитителния начин; дори да положиш Истината в запечатан гроб – то Тя няма да остане там!
Старата ни история свърши! Свърши с Кръста. Нашата нова история започва! Започва с Възкресението. Виктòр Югò казва: „Повторната поява на светлината е същото като оцеляването на душата.“ „Не бойте се!“, казва Възкръсналият ни Господ! Той е с нас до свършека на света. Любовта не свършва никога! Дори и да преминава през най-жестоки изпитания, ужасни страдания, дълговременни раздели, дори и тези, преминали през смъртната раздяла, то тя и през злостна омраза или пренебрежение да премине – остава! Дяволът и да си играе с нашите умове, то Възкръсналият го прокужда от душите ни, защото сърцата ни са Негови – те туптят с Вселената Му, в която сатаната само обитава, но не господарува. Словото е и емоцията, чувството, което цифрата никога няма да може да владее. Благодатните вибрации на Всевишния винаги възкръсват у нас, когато ние се поклоним на Възкръсналия и Му поднесем покаянието си, а Той отново ще ни пробужда към достойнството ни – да водим добродетелен живот, с изпълнен дълг и да разпознаваме както святата Му воля, така и що е добро, и що е зло.
Обичайте най-скъпите на сърцето ви души по същия начин обичайте и всяко Божие създание, а така също обичайте и Самия Бог, Когото ежедневно виждате в онеправдания, болния, измъчения, страдащия, бедния, гладния, жадния, юродивия, голия, хромия, клошара, неугледния, неудачника. Ето – Той – Възкръсналият Господ Бог е навсякъде сред нас! Обичайте Го и не се срамувайте да Му покажете на дело любовта си! Ценете приятелството! То вече е кът. Проявявайте благородство, благоприличие, вежливост, търпение и съхранявайте задружния живот, поставяйки взаимни цели, в постигането на които проявявайте воля! Помагайте си!
Бъдете блажени, радостни и веселящи се, както иска Христа – Разпнатия и Възкръсналия! А блажени са Неговите приятели – похулените и изгонените в Негово Име, прокудените заради правда, миротворците, чистите по сърце, милостивите и милосърдни, заради справедливост огладнелите и ожаднели, кротките и незлобиви, плачещите и духом бедните – тям обичайте и се отдавайте, и се посвещавайте, та и Възкръсналият Христос Господ заслужено да ви награди с Рая Си!
Дълг ни вмени Господ Бог. Да правим ведно с Него необходимото, та тоя свят – земята да заприлича на Небесния Йерусалим, на Царството Небесно, та още тук де се опростим един другиму, да не пречим Неговота воля да е „както на небето – така и на земята“ и да живеем в прекрасния рай, който Той е създал само и единствено за нас на най-красивата планета – нашия общ дом – Земята!
Толкова е обнадеждаващо преминаването от Страстната седмица в Светлата седмица! Чудно! Да се насладим на Чудото, което става само по Великден!
Римският Понтифекс Папа Франциск I и Всесветейшият Вселенски Патриарх Вартоломей I взаимно обявиха настоящата 2025-та година за Юбилейна по повод 1700-годишнината от Първия Вселенски Никейски събор и във връзка с това съвместно призовават всички християнски деноминации да честваме общо на една неделя (различни са предложенията за сега, но повечето клонят към първата неделя след 1-ви април, когато се смята от някои богослови-историографи, че е била самото Възкресение на Спасителя в 33-та година). Предвид тези епохални въобще за цялата ни християнска цивилизация послания, то произтичат естествените два въпроса. Кога най-накрая след 80-годишен формализъм нашата Българска църква ще проведе своя истински разширен Поместен събор на общо църковно-народно равнище, особено знаейки, че вече почти десетилетие се изпълва от провелия се Свят и Велик Събор на Православната църква на о-в Крит, когото още БПЦ не го нито зачете, нито призна? И вторият въпрос е за духовния живот на православните българи в диаспорà, защото имайки предвид смесените бракове на сънародниците ни в чужбина, не е ли изключително разумно всички християни заедно да посрещаме/ат Възкресението на Единия наш Господ?
Вселенската Патриаршия обяви предходната 2024-та година за Юбилейна 1160-годишнина от Покръстването на св. княз Борис-Михаил от св. Фотий Велики, цялото му ханско (княжеско) семейство и поданическия му целокупен български народ. Патриарх Даниил, дали с нашия Синод съвместно или не, определи, че настоящата 2025-та година пък е споменатата годишнина от Покръстването ни, което е предявена демонстративна претенция от страна на Президентството. Защо? Чакат се отговори, но запитвания отсъстват! Нека Българската църква да отговори, съобразно собствената си Синодална кондика кога е годишнината от Покръстването ни и кой знае това по-добре: покръстителите ни от Константинопол или освещаващите оръжията за масово поразяване от Кремълската Патриаршия, чийто бездуховен ченгесарски водач дано на настоящата Пасха Христова бъде той от Възкръсналия поразен, та дано в страданията си тук на земята да търси прошка и покаяние от избитите с негово гундяево благословение повече отколкото са избитите християни общо от ДАЕШ, ИДИЛ и Ал Кайда!
Църквата на Възкръсналия Христос Господ не е от „Матрицата“. Повярвалите във Възкресението сме с мисия от Възкръсналия. Възкресението поощрява обновлението чрез реставрация на изконното – а то е ранната Църква. Инак Православна България без дебат я очаква протестантски възход. Трябва да се борим с нещастията. Библейски дълг ни е да правим хората щастливи. Особено пък Църквата! И хората не са малцината властимеющи, а всички, дори и невярващите.
Св. апостол Павел казва: „Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светия Дух“ (Рим. 14:17).
Възлюбени във Възкръсналия Христос Господ братя и сестри християни, причастявайте (от причастен, приобщен) се през целия този свръхсакрален и особено трансцедентален период със светото Благодарение (Евхаристията) – драгоценните Тяло и Кръв Христови, защото на Тайната вечеря Иисус това ни повели да правим в Негов спомен от Възкресението Му до Второто Му славно пришествие, когато всинца ще сме заедно в и с Него! Това нас – християните ни прави Общност. Това ни приобщава в Неговата поствъзкресна Църква на Духа Божий. А време е, и то от много отдавна е време, да станем Общество с Идеал от общочовешко значение за добруването помежду ни на принципите на висшите християнски ценности Свобода и Справедливост в дух на взаимопомощ и съпричастност.
„Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа – Възкръсналия от мъртвите!“
Насладете се на тоя ден, приемайте Пасхата (Избавлението) и бъдете дарявани с усмивка и дарявайте всекиго с вашата прекрасна усмивка! Така ще бъдем Божии. Нали?!
Днес всеки е бияч (по здравината на великденското яйце, което е символ на Възкресението), защото Бог ни дари Победата Си и обеща, че всеки добър християнин ще е победител, а ако трябва дори и над злото в себе си.
„Бог е любов“ и Той победи злото!
Великден е чудотворен Божествен прозорец на пасхална изненада на неочаквано добро. Отворете прозорците на сърцата си пуснете свежия пролетен благоуханен въздух на Слънцето на правдата да бъде в душите ви! Сезонът на проветряването дойде.
Всеки човек съвсем резонно и естествено иска благополучие в живота. Но първо трябва да придобие благодат. Първото – благодатта на Пресветия Дух се придобива духовно, със „сърце съкрушено и смирено“ единствено пред Всевишния ни Бог, а второто – благополучието се придобива с борба. Борба, която е обществено-политическа и също почива върху евангелското благовестие и новозаветните послания. Тя изисква чрез единството на Вярата да намираме балансите на справедливостта помежду ни и никога да не се отказваме от другия, камо ли пък да го нараняваме. Вместо групи на граждански общества, то конструкта ни трябва да се съзида върху идеята за активно будни, утвърдили се през стърга (а не парашутирани за такива назначенци с етикети) общественици на полисното (градскостта на гражданското) и да имаме за кауза развиването на демократичните ни модели, които пред автократизма и тоталитаризма буксуват в епоха на конкурентно съпротивление между няколкото глобални световни проекта за развитие на човечеството.
Днес все повече се полагат неимоверни сили за подобряване на външния вид на човека – на неговата тленна опаковка – остаряващото и гниещо в определеното време тяло. Грижата за плътта не наблюдавам да е в резултат на високи разбирания за естетика. Естетиката е от огромно значение за развитието и на индивида, и на обществото, но за общностното преди всичко е етиката – да, безспорно съчетана и с изкуствата. Все още високонравствената личност е по-ценена и уважавана от морално пропадналото лице, постигнало чрез деяния на позора резултати, извели го дотам, че да опровергае дарвинизма, полагайки ежедневно изцяло или почти криминални алгоритми на схеми, или следвайки задните части под гърбовете на други телеса, за се превърне от човек в маймуна. Трябва сега и веднага да осъзнаем, че сме небесни жители на земята и приятели на Изпълнението на Закона. Висотата, предвидена за нас е чрез етика да постигнем красива естетика. Затова е нужен и малко срам, и малко скромност. Нали?! Елегантността и изящността не дразнят, а респектират.
Може би ще се въвежда вероятно нещо като Вероучение в българските светски училища. Дано благонравието да навлезе пък в духовните среди, а оттам и в обществото ни. Кардинален лек за всеобщия морален упадък по света и у нас, за културното принизяване на човешките отношения, за отсъствието на полагаем ритуализъм в общуването, за намаляване на агресията въобще, за подобряване на възпитание, добродетели, ценности, стремежи и мечти, то религиозното просвещение в училищата на секуларната ни Република не би могло да навреди, но би ли могло да помогне?! Този въпрос си позволявам да го поставя, защото помня в годините на блаженопочившия и приснопаметен най-дълго първосветителствал Български патриарх Максим и тогавашния състав на Св. Синод при обсъждания в разширен формат на тая 35-годишна нашенска си тема възникна въпросът: са ли следвалите, завършилите, преподаващите, а и посветили се с обет на Църквата в расо да ù служат по-морални хора от всички останали, та това да е образеца, който да посочим за пример и ясно да се изисква. И тазгодишния Великден очаква отговор на същия този въпрос!
Да живеем по Бога и за Бога като „сраснати с подобието на (Христовата) смърт“ и да „бъдем съучастници и на Възкресението“ Му като нашият „плод е святост, а краят – живот вечен“ (вж. Рим. 6:5 и 6:22)! Благат и осъзнат светъл живот в отлично здраве, бодрост, сили и кураж!
Мир и радост! Вярата е смелост и прави чудеса!
Възкръсналият Христос Господ Сам казва: „Не бойте се; Аз съм Първият и Последниятивият и Живият; умрях и бях мъртъв, но ето вижте – жив съм во веки веков, амин; и имам ключовете на ада и на смъртта.“ (Откр. 1 : 17 – 18)!
На многая и благая лета!
С пасхални благословения и обич във Възкръсналия:
архим. Дионисий (Мишев),
избран, утвърден и наречен за
Стобийски епископ