Днес на 11 декември, когато Светата Православна Католическа Църква чества паметта на Свети Даниил Стълпник, който прозихожда от Древна Антиохия (част от днешна Сирия и Турция) на същия ден празнува Българския Патриарх Даниил, чието име носи.
Това е първият имен ден, който г-н Даниил ще празнува като Български Патриарх.
Пожелаваме на Българския Патриарх преди всичко много здраве, дълги години служение, мъдрост от Духа Светаго и да обсипва с любов своето паство и братя.
Дано по молитвите на Българския Патриарх Даниил, Свети Даниил Стълпник да изпроси от Бога истински и траен мир в неговата родина Антиохия (днешна Сирия), където сирийските граждани от различен етнически произход и различни по вероизповедание да съжителстват в мир и уважение с еднакви и равни права в една светска държава Сирия.
Честит имен ден, Светейший Владико! На многая и благая лета!
Житие на преподобни Даниил Стълпник
Тоя свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме – момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.
След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал:
– Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.
Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание – да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места.
Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.
– Къде отиваш? – попитал той Даниил.
– Отивам към светите места, ако Бог е рекъл – отговорил Даниил.
– Добре стори, дето каза: „Ако Бог е рекъл“. Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?
– Чул съм – отговорил Даниил, – но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли – всичко е за Господа (Рим. 14:8).
– Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази – казал старецът с думите на Псалмопевеца (Пс. 120:3).
Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. „Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!“
Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост.