Това сборище, наричащо от участници „конференция“ бе организирано от неизвестния проруски Международния форум на православните жени (неформална организация) и руския пропаганден Център за геостратегически изследвания в Белград
Защо ДАНС и останалите служби в България са допуснали провеждането на такова събитие, което е крайно обидно за България, за една страна член на Европейския съюз.
Участие в сборището взеха скандалният проруския протойерей Михаил Ковачев от Ловчанска Митрополия, неизвестният проруски сръбски геополитическия анализатор Драгана Трифкович, Сърбия, известната със скандалите в съдебната ни система бивша съдийка Румяна Ченалова, сега юрист, проруската жена Василианна Мерхеб с неясен статут – монахиня или мирянка, изявяваща се като богослов, гръцки проруски скнадален преподавател Диогенис Валаванидис, директор на проруския пропаганден Център за защита на християнската идентичност в Белград и незивестния проруски журналист и „политически анализатор“ Валентин Кардамски.
Основните теми на това психопатийно сборище бяха оплюването на Вселенската Патриаршия, оспорването на законодателните правомощия на Върховната рада да приема закони, които съответстват с Конституцията на Украйна и международните договори какъвто бе и Законът за забрана на религиозни организации, чийто център на управление е в страната-агресор (Русия). Пълна защита на колаборационистската Руската Църква в Украйна – УПЦ МП, оправдаване на престъпленията на нейните епископи, свещеници и олигарси с манипулиране на истината и представяне пред публиката на едно несъществуващо гонение.
Разбира се на това сборище няма как да не оплюят един от най-образованите, влиятелните и най-можещите архиереи на Вселенската Патриаршия – Архиепископа на Америка Елпидофор, който е обявен от Русия и нейните НПО-та за враг номер 2 след Вселенския Патриарх Вартоломей.
Руската федерация дава милиони долари за почерняне на имената Вселенския Патриарх и Архиепископ Елпидофор, смятан за вероятен наследник на Патриарх Вартоломей. Поради това на това сборище особено се набляга на Архиепископ Елпидофор и Патриарх Вартоломей, обвинявайки ги в безумни неща, които могат да бъдат измислени само в религиозния отдел на КГБ или някое психиатрично заведение.
От Doxologia Infonews си задаваме няколко въпроса: Ако УПЦ МП, както те самите твърдят, че са „скъсали“ всякакви отношения с Московската Патриаршия, защо се притесняват от този Закон, който се отнася за религиозни организации с център на управление в Русия?
В крайна сметка, УПЦ МП и Московската Патриаршия не са представили никакви актове (документи), с които да докажат, че това са две отделни църковни структури. Но в Църквата не става толкова лесно, както в гражданско-правния оборот.
Ако УПЦ иска да бъде независима и да няма нищо общо с Москва тя има три възможности – обединение с ПЦУ, молба до Вселенската Патриаршия да се присъедини към нея под някаква форма (този вариант е отхвърлен от Патриаршият) и да изпадне в схизма.
В момента, УПЦ не е в хипотезата на нито една от тези три възможности, следователно тя юридически и канонически е част от Московската Патриаршия.
Това го показва и програмата на сборището.
Това сборище няма да произведе някакви действия за Правосалвната Църква, освен че остава едно срамно петно за България като държава, че е допуснала провеждането на този пропаганден форум.
От самия надслов на събитието „Блокада против агресията срещу Църквата: Защита на православието“, един грамотен богослов и юрист може да си направи извод от какви хора е организирано.
Първо, никъде няма агресия срещу Църквата, в частност срещу Православната Църква по цялата Икумена (Вселена). Ако говорим за агресия срещу Църквата, тя се наблюдава на определени места по света. Най-крещящ е примерът в Никарагуа, където буквална режимът на Даниел Ортега преследва Църква, изгованвайки над 250 римокатолически свещеници и вкарвайки в затвора десетки от тях само защото са свещеници, а не защото са извършили престъпления.
В Украйна десетки свещеници и епископи на УПЦ МП са извършили и извършват престъпления и то не какви да е, а престъпления срещу държавността в Украйна и териториалната цялост на страната по време на война. По време на война всяка държава приема специално законодателство, част от правата на хората се ограничават временно с цел да се защити по-добре страната. И въпреки всичко, украинските власти се отнасят изключително демократично към епископи и свещеници, обвинени в тежки престъпления по време на война. Те са съдени – едни остават под домашен арест с гривна на крака, а други отиват в затвора. В такива ситуации съдилищата отсъждат смъртно наказание чрез разтрел. В Украйна няма смъртно наказание. Нито военните, нито службите са убили някой клирик, за разлика от руския агресор, който е убил директно или чрез бомбардировки десетки православни свещеници.
От друга страна, на това сборище продължават да се разпространяват лъжи, че в Украйна се отнемат насила храмове на УПЦ със съдействието на СБУ за да бъдат предавани на ПЦУ.
Всички храмове на УПЦ МП, които са преминали към ПЦУ са въз основа гласуване на мнозинството на енориашите, които са единствените, които могат да решат към коя юрисдикция да бъде тяхната енория.
Има случаи, когато свещеникът не искат да премине към ПЦУ и не се съобразява с огромното мнозинство от вярващите. Тогава вече вярващите викат полиция, която да изкара свещеника от храма, защото съгласно закона този свещеник вече няма нищо общо с този храм. Енорията е решила да премине в друга юрисдикция.
За да се инсценира „насилие“ свещеникът вика мутри – близки до Руската Църква, управлявана от Митрополит Онуфрий, които винагиса на разположение. Тези мутри започват да бият вярващите. Естествено полицията се намесва – арестува ги заедно със свещеника и предава храма на тези, които по закон за неговите собственици – енориашите.
И това руските агенти наричат „насилие“.
В България по време на разкола, нито имаше гласуване в енориите, нито някой се интересуваше от мнението на енориашите, а насилствено чрез полиция и побоища на свещеници на Алтернативния синод бяха предадени всички храмове на БПЦ. Интересно същите тези руски агенти дали виждаха в това гонение…
За да обявиш „защита на Православието“, трябва да създадеш заплахи за съществуването на Православието. Ето защо, тези руски пропагандисти твърдят лъжливо, че има агресия срещу Църквата, за да се обявяват за нейни защитници.
Христос е единственият защитник на Църквата, а не човекът. За защита на Църквата се обявяват хора с елементарни християнски познания или образовани богословски, но на които се плаща да пишат и говорят глупости. С две думи, са се продали за пари.
Как един тленен и временен организъм като човека ще защитава нещо нетленно, вечносъществуващо като Църквата? Ето защо, за да мислиш по този начин трябва да си или с психически отклонения, или да са ти дали толкова много пари, че си готов да говориш такива глупости и да не ти пука за достойнство и престиж.
От Doxologia Infonews искаме отново да подчертаем, че в Украйна има само една канонична автокефална Православна Църква – Православната Църква на Украйна с предстоятел Киевският и на цяла Украйна Митрополит Епифаний.
Ръководената от Руския Митрополит в Киев Онуфрий Березовски е неканонична в еклисиологично отношение, тъй като няма право да развива религиозна дейност на територията на друга православна юрисдикция – ПЦУ.
Езикът, използван в тази статия подхожда на езика и нивото на проведената конференция.
Ето и проруската антиправославна пропаганда, която бе предоставена медиите за разпространение от пресконференцията на руски агенти, християно-талибани и хора с душевни и духовни заболявания. Doxologia Infonews е единствената медия към този момент с критичен преглед на тази пропаганда:
В София бе проведена конференция „Блокада против агресията срещу Църквата: Защита на православието“
Тя се организира от Международния форум на православните жени (неформална организация) и Центърът за геостратегически изследвания в Белград във връзка с гласувания законопроект 8371, който забранява Украинската Православната Църква.
В конференцията неприсъствено взеха участие двама много известни архиереи – единият е архиепископ Теодосий Хана от Йерусалимска патриаршия, а другият е митрополит Лука Запорожки от УПЦ, както и свещ. Саша Петрович от Сръбската Православна Църква, САЩ и Максим Костенко, религиовед, бивш заместник-председател на Синодалния отдел на Украинската Православна Църква за младежта.
Архиепископ Теодосий Севастийски (Хана) от Йерусалимската Православна Църква говори по темата: „Необходими са спешни действия, за да се спре гонението срещу Църквата“. В обръщението си той призова „всички Православни Църкви по света (без да изключваме нито една Православна Църква) да настояват за бързи действия за спиране на гоненията, на които е подложена Църквата в Украйна, въз основа на принципа, че ако член на Църквата е преследван, всички трябва да застанат на страната на потиснатите и преследваните“. Освен това архиепископ Хана призова „да се молим за прекратяване на войната в Газа и за това езикът на мира и диалога да надделее в Свещената Земя на Палестина“. „ Призовавам всички вас да се молите горещо за жертвите на войната и за прекратяване на кръвопролитията в Ивицата Газа, за да може народът на тази страна да се радва на мир и достоен живот“, каза архиепископ Хана.
Запорожкият митрополит Лука от Украинската Православна Църква участва в конференцията с доклад на тема: „Национална сигурност или религиозна дискриминация?“ Ролята на партия „Европейска солидарност“ в оказването на натиск върху Украинската Православна Църква“.
„В условията на конфликт с Русия въпросите за религиозната идентичност в Украйна придобиха особена острота. Религиозният въпрос вече е политизиран във възможно най-голяма степен. Украинската Православна Църква е обект на остракизъм и дискриминация от страна на политическите елити, включително лидерите на партията „Европейска солидарност“. Тази партия и нейният лидер играят водеща роля във формирането на общественото мнение, в което УПЦ се възприема като агент на руското влияние и заплаха за националната сигурност. Подобна реторика, която често прераства в агресивни изявления, създава негативно отношение в обществото към УПЦ и нейните вярващи, което допринася за подхранване на междурелигиозната вражда и създава реални рискове за правата и свободите на украинските граждани“.
Свещеник Михаил Ковачев за закон 8371: “Задава се погром над духовенството и вярващите, над 6 млн украинци”. В своя доклад „Забрана на Православието в Украйна“ о. Михаил описа Украинската Православна Църква (УПЦ) като активно подкрепяща украинския народ по време на войната: „Киевският митрополит е с Киев, Украинският архипастир е с украинският народ, моли се за него, поддържа го духовно и материално.“
Той описа мащабната хуманитарна дейност на УПЦ по време на войната, включваща помощ за бежанци, медицинска подкрепа и дарения за пострадалите от войната и украинската армия.
Духовникът изброи примери на ненавист срещу каноничната Украинска православна църква: Над 1500 храма на Украинската православна църква са били насилствено предадени на ПЦУ. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от 2022 година е провела 41 хиляди разследвания срещу УПЦ за предполагаемо сътрудничество с Русия и е обискирала 350 църковни сгради.
Той завърши с предупреждение: Курсът на гонение срещу каноничната Православна църква на Украйна е най-сигурният път Украйна да загуби войната.
Протойерей Саша Петрович от Сръбската Православна Църква, енорийски свещеник на църквата „Свети Николай“ в Омаха, Небраска, САЩ, говори на тема „Протестантството от източен обред, разрушителното влияние на архиепископ Елпидофорос върху православието в Америка“.
„През шестте си години начело на Гръцко-американската архиепископия (ГА) архиепископ Елпидофор предприе множество стъпки и направи различни изявления, които са в пълен разрез с учението на Православната Църква, основано на Св. Писание и Св. Предание, формулирано на Вселенските Събори и трудовете на св. Отци, каза отец Саша.
В доклада си той представи доказателства, че „архиепископ Елпидофор публично и открито се застъпва за легализирането на абортите, подкрепя содомията и потъпква всички морални християнски принципи, възхвалява масонството, целува ръка на римския папа, открито изповядва ереста на перниализма, т.е. учението, че всички религии притежават пълнотата на истината, която ги води към Бога, само че по различни пътища“. В края на презентацията си отец Саша Петрович заключи, че: „Архиепископ Елпидофорос не е православен епископ и че той води цялата си епархия към духовна гибел и вътрешно разрушава и без това разклатеното единство на Православната църква.“
Максим Костенко, религиовед и бивш заместник-председател на Синодалния отдел на УПЦ за младежта, говори на тема: „Католицизацията на Украйна: предизвикателства пред руското и световното Православие“.
„Сегашното преследване на Украинската Православна Църква не е следствие от настоящия военен конфликт между Украйна и Русия. Този процес има много по-дълбоки корени. За негова отправна точка трябва да се смятат многовековните опити на геополитическите противници на Русия да откъснат територии от нея, превръщайки техните жители в сила, готова да се бори идеологически и упорито срещу руската държава.
Това е пътят, по който са вървели навремето Полша, Австро-Унгария и Германия. В този случай ключовият залог винаги е бил поставян върху преформатирането на духовния код на част от руския народ, защото православната вяра е най-важният елемент за запазване на единството на руснаците“, каза Максим Костенко.
„Специално внимание може да се обърне на темата за засилващото се взаимодействие между Константинополската патриаршия и римокатолиците, които открито демонстрират желанието си да възстановят молитвеното и евхаристийното единство. И е напълно възможно формирането на нов съюз в Украйна – на базата на „ПЦУ“ и УГКЦ – необходимо за Фенар и Ватикана като доказателство, че обединението на православни и римокатолици без промяна на догмите на техните учения е постижимо и реално“.
Драгана Трифкович, генерален директор на Центъра за геостратегически изследвания от Сърбия, запозна участниците в конференцията с темата: „Положението на Сръбската православна църква в Косово и Метохия“. Тя заяви: „Религиозните права на оставащото сръбско население в Косово и Метохия са особено застрашени от преследване и нападения срещу духовници и вярващи на Сръбската Православна Църква, нападения срещу православни църкви, манастири и гробища, незаконно конфискуване и присвояване на имущество на Сръбската Православна Църква и други подобни.“ Трифкович смята, че международните сили, които не са успели да изпълнят мисията си, носят голяма отговорност за продължаващото насилие в Косово и Метохия: „Спазването на човешките права в Косово и Метохия и общото състояние на сигурността са изключително лоши, белязани от чести случаи на терористични актове, физическо насилие, етнически убийства, драматично разрастване на организираната престъпност, грабежи, присвояване и унищожаване на частна собственост, лишаване от свобода на придвижване и др.“, казва тя. В края на доклада си Трифкович изброи предложенията за защита на Сръбската Православна Църква в Косово и Метохия, които бяха включени в заключителния документ на конференцията.
Румяна Ченалова: Закон 8371 е репресивен подобно на тоталитарни режими, като „Закона за защита на държавата“ в България.
Тя изрази позиция, че в гласувания украинската от Върховна рада законопроект № 8371 са налице противоречия на конституционни и правни норми на украинската държава както и на международни и европейски конвенции.
Закон 8371 е резултат от интересите на „Константинополската патриаршия, както и на марионетното правителство на президента с изтекъл мандат Владимир Зеленски… православната вяра е опасност.“
„Законът създава процедура, според която Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта на Украйна“ може да извършва проверки за връзки между религиозни организации и руската патриаршия, категорична бе Ченалова. Тя добави: „Кога държавата е регулирала съдържанието на уставите на юридическите лица религиозни организации?“, и отсече: Никога!
Василианна Мерхеб: закон 8371 е матрица за духовна окупация на всички поместни автокефални Църкви чрез политически репресии
В доклада си „Украинската Православна Църква – Форпост на Православието“ Василианна Мерхеб, богослов, представи данни за драстичните „актове на нарушаване на човешките права чрез репресии и безчинства, упражнявани от страна на украинската държавна власт през периода на Специалната военна операция (СВО) спрямо православни архиереи и свещенослужители на Украинската Православна Църква (УПЦ)“. Над 30 свещенослужители са убити или ранени при обстрели, като властите преследват към момента над 30 архиереи, срещу много от които се извършват едновременно по няколко репресивни действия от органите на реда.
“…става дума категорично за една война, която е срещу Христос, Христовата църква, Христовата вяра. Това е една георелигиозна война по същността си. Виждаме, че в момента УПЦ се опитват законово да бъде парализирана и окупирана. Но това не може да стане, както знаем, защото Христос създаде Църквата и портите адови няма да ѝ надделеят. Надявам се и президентът Зеленски поне това да научи и разбере, защото нито един от гонителите на Църквата не са успели и няма да успеят.“
Тя беше категорична, че българските православни християни всячески в годините са се противопоставяли на вселенския разкол, оглавяван от патр. Вартоломей, въпреки че враговете на Църквата заклеймяват подобни действия като заемане на политическа страна.
Разколът в Украйна и гонението срещу УПЦ не е просто локален проблем, а касае всички поместни Църкви, включително и българската, заяви своята позиция Мерхеб. Тук става дума за абсолютен религиоцид в световен мащаб, за деструктивна матрица за вселенски разкол. Посредством ефекта на доминото чрез тази матрица се цели духовна окупация на всички поместни автокефални Църкви по света чрез упражняване на натиск и политически репресии върху Църквите от страна на индоктринирани марионетни политици и митрополити, които въпреки волята на народа действат в полза на това да останат в историята като национални предатели. По модела на буфократизиране на властта в САЩ, Украйна и Европа се прави опит Църквата да бъде сведена до една напълно светски управлявана георелигиозна структура.
По-нататък Мерхеб заяви мнение, че тук не става дума за избор между Москва и Фенер, а за отстояване на истината, като БПЦ и останалият Православен свят трябва да се определи да бъде с истината и каноните или със земната структура, създадена от Вартоломей – нова поместна „NATO – church“ или „NATO deep state church“, чийто предводител е той.
Настоятелно молим за Вашата духовно-отговорна и спешна реакция, като призовете останалите поместни Църкви за полагане на всички усилия в посока незабавно прекратяване на унищожителната политика срещу УПЦ. С духовния си авторитет БПЦ да се обърне към президента Румен Радев в качеството му и на православен християнин, както и към всички политически, неправителствени и дипломатически организации и структури на националната, международната и ЕС-общност за навременно съдействие.
София е столицата на Премъдростта Божия и тя би могла да се превърне в домакин на Всеправославен събор, на който да бъде решен окончателно въпросът с всички действия на патр. Вартоломей.
Диогенис Валаванидис, директор на Центъра за защита на християнската идентичност от Сърбия, говори по темата: „Ереста на източния папизъм разрушава единството на Православната Църква“. „Православната Църква е попаднала във водовъртежа на множество политически комбинации и геополитически преразпределения“. Искам специално да подчертая, че ересите на съвременната епоха, като икуменизма, модернизма, либерализма и новото лъжеучение на източния папизъм, са най-големите опасности, които днес представляват заплаха за оцеляването на Православната Църква“, каза Валаванидис. Той смята, че „Ватиканът бърза да установи уния между Рим и Константинопол в навечерието на 1700-годишнината от Първия Вселенски Събор (през 2025 г.)“ и че „основната причина за огромните сътресения в цялата Православна Църква се крие в неканоничното решение на Константинополския патриарх Вартоломей I варварски да навлезе в юрисдикцията на каноничната Украинска Православна Църква към Московската Патриаршия“.
Валентин Кардамски за закон 8371: Налице е прецедент, който може да се използва за забраната и на други православни църкви в други страни
Политическият анализатор и журналист Валентин Кардамски заяви, че ако се допусне забраната на УПЦ „замяната“ ѝ, пред широко отворените очи на „демократичния Запад“, ще е налице прецедент, който може да се използва за забраната и на други православни църкви в други страни. „Мълчанието и приемането на този акт, ще е предпоставка към ликвидирането на редица църкви“, категоричен беше той.
Кардамски обърна внимание още, че с приемането на този закон, войната на територията на Украйна вече се води на вече три фронта.
„Допреди дни войната се водеше на бойното поле като се стреляше през дулата на огнестрелните оръжия. Това е първият фронт. Вторият фронт е дулото на удобните медии, които индоктринират обществото, изопачават истината с внушението на думите. То е насочено срещу западните общества. Днес бе включено още едно дуло – това на вярата, а в оръжие зад това дуло е впрегната религията. То е насочено срещу миряните. Това е третият фронт, включен във войната. Вярата е надеждата и опората на хората. И те не само им я отнемат, а я насочват срещу самите тях“, заключи Кардамски.
След провеждането на конференцията участниците в нея изпратиха писмо до посланика на Украйна в България Олеся Илашчук.
„С настоящото участниците в гореспоменатата конференция се обръщат към Вас с молба да направите всичко, което е във Вашата компетентност, за да осигурите нормални условия за живот и дейност на членовете на каноничната Украинска Православна Църква (УПЦ) в Украйна.
Нашите конкретни искания са свързани със следното:
- Извършване на необходимите процедурни стъпки за отмяна на закона за забрана на Украинската Православна Църква, който има за цел да унищожи най-голямото вероизповедание в Украйна. По този начин се нарушава конституционно гарантираното право на гражданите на свобода на вероизповеданието, подкопава се принципът на автономност на религиозната общност и се създават предпоставки за груба намеса във вътрешната дейност на Украинската Православна Църква.
- Прекратяване практиката на насилствено заграбване на храмове на УПЦ от привърженици на неканоничната „ПЦУ“, членове на националистически организации, представители на местните власти, както и практиката на незаконна пререгистрация на уставите на енориите на УПЦ, така че да попаднат под юрисдикцията на „ПЦУ“; отговорните за гореспоменатите действия трябва да бъдат преследвани от закона.
- Съдействие за прекратяване на кампанията за дискредитиране на членовете на Украинската Православна Църква, която се провежда от водещите медии в Украйна.
- Осигуряване на освобождаване на архиереите и свещениците на УПЦ (в частност на митрополит Арсений, игумен на Светогорската Лавра), задържани по фалшиви обвинения. Също така, безпристрастно и обективно разглеждане на съдебните дела на свещениците от УПЦ и стриктно спазване на правата им като граждани на Украйна.
- Прекратяване практиката на арестуване на свещеници от УПЦ, за да бъдат разменяни за украински военнопленници.
- Отмяна на незаконните санкции, въведени с укази на президента на Украйна срещу редица архиереи на УПЦ.
- Забраняване на въоръжените сили и на други военни формирования на Украйна да обстрелват православни храмове, с цел по-късно да създават в тях военни огневи позиции.
- Спиране на извършването на религиозен геноцид срещу членовете на УПЦ заради духовните им връзки с Руската Православна Църква (което се отнася по-конкретно до унищожаването на изображения на руски светии, икони и църковна утвар). Също така е необходимо спешно да се спре процесът на преименуване на храмове, наречени в чест на светии, свързани с духовната история на Русия.
- Спиране на политическата и административната подкрепа на така наречената „Православна Църква на Украйна“, чиято цел е да унищожи каноничната УПЦ, както и да наруши правата на нейните вярващи.
От името на участниците в конференцията:
Драгана Трифкович, Генерален директор на Центъра за геостратегически изследвания, Сърбия, Диогенис Валаванидис, Председател на Центъра за защита на християнската идентичност, Сърбия, Василианна Мерхеб, Представител на Международния форум на православните жени, България