На 2 май в Александрийската патриаршия беше ръкоположена първата дякониса Анджелик Молен от Хараре, Зимбабве. Поради големия интерес и въпроси каква точно ще бъде функцията на тази дякониса и дали тя ще има литургичен характер, публикуваме новината от Центъра за дякониси „Св. Фива“ (Bishop Ordains Orthodox Christian Woman as Deaconess in Response to Unique Needs in Africa). Въпросът за необходимостта днес от възраждане на чина на дяконисите беше засегнат от Кари Фредерик Фрост – професор по богословие и религия, председател на Центъра за дякониси „Св. Фива“ в Ню Джърси, САЩ, който през 2023 г. отбеляза своята десета годишнина, в нейната статия Ръкополагането на дякониси в Православната църква днес.
В Африка жените участват в живота на Православната църква като катехизатори и богослови, изпълняват разични административни функции. За да подпомогне тяхното обучение Центърът за дякониси учреди субсидия за жени от Африка, даваща възможност на африканските православни жени да кандидатстват за финансиране, което да улесни тяхното продължително обучение във вярата. Първото финансиране центърът направи през януари на семинара в Кения, на който се разискваше необходимостта от служението на жените в Църквата. Центърът осигурява и безвъзмездната помощ за обучение на седемнадесет жени и трима свещеници в тяхната подготовка за енорийския живот.
В Православната църква няма официално решение за възобновяване на древния чин на дяконисата. Предстоят реакции от останалите поместни църкви във връзка с решението на Свещ. Синод на Александрийската патриаршия за ръкоположението на първата дякониса в православния свят.
„На 2 май 2024 г., Велики четвъртък, Ангелик Молен от Хараре, Зимбабве, беше ръкоположена за дякониса Анджелик в Гръцката православна патриаршия на Александрия и цяла Африка от Негово Високопреосвещенство митрополитът на Зимбабве Серафим (Кикотис) в мисионерската енория „Св. Нектарий“. Това историческо събитие не би било възможно без одобрението и подкрепата на Александрийския Синод и Негово Блаженство патриарх Теодор II. Ръкополагането на дякониса Ангелик беше кулминацията на усилията по целия свят за обновяване на древния чин на дякониси в Православната църква и по-специално заради нуждите на енориите в Африка.
Дякониса Анджелик е уважаван член на православната общност на енорията „Св. Нектарий“. В продължение на години тя работи сред православната младеж в Зимбабве, както и за изграждане на основата на пастирската грижа в своята общност. Организирала е църковно училище, майчински групи и младежки срещи. Дякониса Ангелик следва висше университетско образование, за да служи по-добре като ръкоположен член на Православната църква в своята общност. Тя учи география и екология, поставяйки грижата за Земята на преден план в своята работа: „Земята е свещен дар от Бога. Трябва да я предпазваме от вреди и да живеем в хармония с растенията, животните и всяко живо същество“, казва Ангелик, която преминава специално обучение по екология и ще отговаря за екологичните инициативи на мрежата от енории в Зимбабве.
През първите години на християнството институтът на дяконисата процъфтява, като нейните задължения се основават на специфичните нужди на общностите, включително подпомагане при кръщение на жени, носене на Евхаристията в дома и болния, образование, административна работа и други служения, насочени основно върху жените. От 1855 г. насам са отправени многобройни призиви за съживяване на тази ранна традиция на женското дяконство в Църквата.
Хиротонията на дякониса Анджелик в Зимбабве е извършена с единодушното решение на Свещ. Синод на Александрийската патриаршия през 2016 г. да следва апостолската традиция на Православната църква за подновяване на древната институция на дяконисите по пастирски причини. Решението на Синода отчасти се основава на предсъборното съвещание в Родос, както и на потвърждението на Светия и Велик събор от 2016 г. за способността на всяка поместната църква да служи на местните пастирски нужди. В Александрийската патриаршия в Африка отдавна има необходимост да възроди институцията на дяконисите, за да служат те на ежедневните пастирски нужди на православните християни в Африка.
На въпрос за ролята на дякониса Ангелик и бъдещите дякониси в Африка, митрополит Серафим каза, че тя ще има литургични и пастирски задължения: „Тя ще прави това, което дяконът прави в литургията и във всички тайнства в нашите православни богослужения“. Нейните специфични служебни задължения ще се отнасят и до специфичните нужди на енориите в Зимбабве.
През 2017 г. бяха направени първите стъпки за подновяване на института на дяконисите в Африка, когато Алекнаднрийският патриарх Теодор II посвети пет жени в Демократична република Конго. Съществува разграничение в чиновете на духовенството в Православната църква – някои от тях като четците и певците нямат литургични функции, а други като дяконския чин са пряко свързани със светотайнствения живот на Църквата.
Митрополит Серафим пише: „Една от най-важните области на работа на дяконисите беше усърдието в делата на любовта. Те бяха ангелите на милосърдието и сестрите, които посещаваха болните, „скърбящите“ и бедните жени, предавайки им даровете на християнската любов. Дяконисите посещаваха християните в затвора, носейки им приношението“. Той отбеляза, че работата на дяконисите днес не би била идентична с тази, упражнявана във византийско време, но въпреки това „трябва да признаем, че жените могат да предложат на Православната църква голяма мисионерска работа“ и подчертава тяхната мисионерска, катехизаторска и учителска дейност.
Митрополит Серафим избира Велики четвъртък за ръкоположението на дяконисата, тъй като Божествената литургия, отслужена на този ден, възпоменава установяването на св. Евхаристия – по този начин ръкополагането се свързва със служението на дяконите в Евхаристията.
Д-р Кари Фредерик Фрост, председател на Съвета на директорите на Центъра за дякониси „Св. Фива“, присъства на ръкополагането заедно с дъщеря си Ани. „За мен е чест да бъда с православния народ на Зимбабве, особено с Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим и дякониса Ангелик по този исторически повод, и съм трогната от тяхната смелост и далновидност“, каза д-р Фрост. „Това не е само важно събитие за православната общност в Зимбабве, но ще служи като пример и вдъхновение за останалия православен свят при възстановяването на това жизненоважно служение на дяконисите.“
Източник: Християнство.бг