Интервю на „Звънар” с отец Иван Янков, енорийски свещеник и предстоятел на храма „Света Троица” в квартал „Речица” в Сливен, който бе на молитвения протест пред Сливенска митрополия на 26 февруари, след като Св. Синод касира епархийския избор за Сливенски митрополит и прие наредба епархийските митрополити да се избират само от митрополити, а не от свещеници и миряни.
- Отче, какво е вашето мнение след тези протести, подписки, пресконференции, изявления. Какво трябва да се случи?
- Вчера казах, каквото мислех на брифинга, организиран от Община Тунджа. Искам да и благодаря, за куража, който прояви. Поискахме такова отношение и от сливенското кметство, но те не намериха куража. Виждам по телевизията как разни остриета на общественото мнение като Николай Марков, Пламен Пасков, Костадин Костадинов. Сякаш за тях не съществува проблем в Българската Православна Църква (БПЦ). Това ме доведе да кажа нелицеприятни думи, които всеки нормален човек премълчава. Извиках вас, за да кажа по човешки нещата, когато зад мен няма други хора, за да не им навредя. Казвам лично своята позиция. Нищо от това, което виждаме в БПЦ не е нормално. Беззаконието си е беззаконие, както и с каквито и да е закони да го облечем. Ние се състезавахме по правилата. Правила, които не сме измислили и утвърдили ние самите. Събрали сме се на Църковен събор и сме направили тия правила. Дали сме съгласни с тях или не, няма никакво значение. От журналисти чух фразата „Срещу тази неправда се изправиха знакови свещении” ( става дума за мен, брат ми и баща ми). Наистина се възприемам като знаков свещеник 30 години, дори и на село. Баща ми е 52 години свещеник. Искат да ни кажат, че не можем да имаме мнение и то не може да бъде различно от тяхното, на ако е така, ние сме папагали. Това за мен е неправилно. Състезавахме се по всички правила, закони и канони на БПЦ и предпочетохме наш представител за митрополит. Това е Йеротей. После ни накараха да изберем втори и те да си изберат един измежду двамата.
- Това пак е според правилата.
- Това е според правилата и понеже аз не съм епархийски избирател, наблюдавах, че 26 човека избраха един човек на първи тур. Най-мого гласове, точно определени 17 гласа има втори човек. На втори тур всички, които са имали желание да бъде един човек, вече започват да гласуват срещу кандидатурата, която може да навреди на техния човек. По тези правила, но те не искат втория човек да бъде Арсений в случая и гласуват срещу кандидатурата на този човек, която има отново точно 17 гласа.
- Арсений ли беше фаворитът (казано граждански) на Св. Синод?
- Граждански така изглежда. Ние не можем да знаем. Аз съм си свещеник на село. Отец Евгений обвини хората, които стоят зад Дядо Йеротей, че са превърнали Църквата в касичка за пари, в еднолична фирма, в която да се облагодетелстват. Можете да ми снимате колата. Тя е съвсем редова – Опел Зафира. Когато си я купих, струваше 7 хил. лв. Аз нямах нито един. Загубих си колата при катастрофа и се събрахме свещеници и правихме курбан. Събраха една сума, майка ми ми даде друга, приятели друга, теглих от ВС каса, за да купя злощастното устройство за придвижване. Когато дойдох тук като свещеник нямах и колело. Започнахме да правим ремонт на църквата. За да си купя колело, поисках пари на заем. И цял живот така. Във всичко, което съм правил, съм бил на страната на хората, на редовите християни. Служа на новобългарски, на съвсем разбираем език, говорим език. Цялата служба по този начин. Искам чувството, посланието, което изразявам пред хората, да бъде ясно разбираемо. В момента виждам как в очите на отец Евгений и всички, които управляват Църквата, моят начин на служене е безобразен. Т. е. това, което съм правил 30 години ще бъде унищожено, когато ме махнат и сложат друг.
- На кого пречи служението на новобългарски? Имаше такива служби в „Св. Николай”, например.
- С благословението на Дядо Владика се въведе българския в нашата Сливенска епархия. Имахме един изявен гражданин – Методий Григоров, който направи тези преводи и ги издаде. Той не беше изявен поет, нито преводач. Беше изявен музикант. Опитваше се да нагласи мелодията към преведен от него текст, вярно с корекциите на Дядо Владика, но текстът ставаше дълъг и въпреки, че е на новобългарски, хората пак не го разбираха. Направихме така, че да служим разбираемо и да не е дълго, защото в църквата влизат не богослови, а празнични християни в голямата си част. В момента службата не е многолюдна, освен на големи празници, но хората стоят и слушат през цялото време и сами усещат кога да се прекръстят и поклонят.
- Какво ще си помислят сега хората, след като виждат, че в Църквата има такова противопоставяне?
- Всеки човек е отделна вселена в моите очи. Знам само, че аз се изправих и казах: „Царят е гол!” Има нередности в Църквата. Те не са на най-ниското ниво. Не са от християните и свещениците. Те са горе. Всички закони са създадени от тях, за да предпазват и подкрепят тяхната власт. Но това, което ме възмути до крайност, е че дори когато ги „бием” по техните правила, те ги зачеркнаха нацяло. Т.е законът е само за нас, ние да се подчиняваме, а за тях той не важи. Ясно показаха: щом не можете да направите правилния избор, няма да правите избори. Ще ви ги назначаваме (б.р. митрополитите), че да не стават грешки. Е, какъв е способът на обикновения човек, в което число съм и аз като свещеник, да повлияе на тези хора? Те говорят за смирение, за низвержение, обаче аз се чувствам като човек, в чиято къщичка са влезли отвратителни хора. Какво му остава на човек – или да ги набие, или да им остави къщичката. Аз не виждам полезен ход на обикновения човек. Вие виждате ли?
- От позицията на журналисти ние обикновено питаме. На мен цялата тази работа ми беше много неприятна и не можех да не дам и на двете страни изказ, разказ, декларации. Всичко беше публикувано, за да могат хората да видят позициите и да преценят сами. Мен лично ме притеснява как ще приемат всичко това миряните, които и без това през тези мрачни 45 и последващи нихилистични години се отклониха много от Църквата и дали няма да има допълнително отклонение на миряни.
- Аз си мисля, че борбата не е да запазим Църквата, а да я унищожим. Така ми изглеждат нещата. Защото ако тя се възприема само чрез управлението си, както между другото и държавата, но не и народа, това е едната страна на нещата. Казах на митрополитите и ще повторя – не е необходимо да ни плащат заплати. Направо да махнат свещениците изобщо, да не съществуват, защото ви пречат. Сложете по една хубава уредба в църквата, запишете един прекрасен запис и дистанционно го пускайте, пак остават ония обикновените, дето трябва да дойдат да си запалят свещичка и да чуят нещо. Тези, които ще ги нахранят, тези, които правят въобще възможна властта им. Тя власт над кого е? Над себе си, за себе си? Нали тя е да управляваш тоя народ, това паство! От известно време свещениците получават заплати. Те са като държавни служители, държавата ни плаща заплатите. От свещите от 40 ст. оставаха 5 стотинки за издръжката на църквата (сградата). Къде отиват останалите? За да ни тъпчат, за да ни мачкат – аз мисля, че там отиват.
- Къде виждате изхода? На 12-13 март има заседание на Св. Синод, избират митрополит, след седмица или както решат по – късно го въдворяват тук в Сливенска епархия, в митрополията.
- Остава саможертвата. На 12 март е обявен протест пред Св. Синод. Казвам: всички, които желаете и мислите, че това, което се случва е неправилно и ще намерите време, сили и русурс да се придвижите дотам, елате! Нашият протест не е организиран. Той няма център и водач. Затова е винаги слаб. Изходът е единствено саможертвата и съм готов да се саможертвам. И когато дойде дядо ти Арсений, ако е той, разбира се и не е лично срещу него. Това просто не е нашият избор. Той може да е прекрасен човек и дай Боже да е така. Дядо Йеротей, когото ние си избрахме може да не е толкова прекрасен човек, но той беше нашият избор. Но когато дойде Дядо Арсений (понеже ще ни го наложат отгоре), аз ще съм първият, който ще се изправи и ще каже: Недостоен! И то не защото човекът е недостоен, а защото влиза в игра, която е недостойна. Каквото и на мен да ми струва това. Това исках да кажа и не занимавам хората с канони и закони, защото съм обикновен човек и ако загубя, ще си загубя заплатата, но животът си продължава. Докато дишаш нещо ще правиш, някак си ще живееш. Те, обикновените, ще загубят повече.
интервюто взе и леко редактира Доброслав Иванов
Храмът, в който служи отец Иван, е стогодишен, но прилично ремонтиран и разширен.
Дворът е украсен от децата от местното читалище с мартеници, защото те пазят стародавна българска традиция, смята свещеникът, за разлика от официалната позиция на много други.
Иконостасът е направен от цял випуск от сливенската Национална художествена гимназия.
Поддържано, облагородено и пълно с поучителни надписи и цитати е пространството пред църквата.
На 7-ми март в 11.00 часа в Сливенска митрополия ще се проведе среща на свещениците от Сливенска епархия с Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Срещата е по искане на свещениците, които входираха писмо в канцеларията на Митрополията.
Източник: Звънар