EL – EN – RO – IT – UA – FR – DE – KO – MK – SRB – TR – RUS – GE – ES – SQ
† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО БОЖИЯ МИЛОСТ
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
НЕКА ДА Е БЛАГОДАТ И МИР
ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС,
А ОТ НАС – МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ПРОШКА
***
Честнейши братя Архиереи и възлюбени в Господа чеда,
Благодатта на Бог на любовта ни удостои отново да встъпим в душеспасителния период на Покайния триод и да навлезем в Светата и Велика Четиридесетница, в изпълнената с дарове свише и кръстовъзкресно веселие арена на подвижнические трудове. През това благословено време ясно се разкрива духовното богатство и динамика на църковния живот и спасителното възношение на всички негови проявления.
Много се поучихме от напразната и себеоправдателна гордост на Фарисея, от безплодния морализъм и жестокосърдечие на по-големия син в притчата за Блудния син и от безчувствеността и осъждането на ония, които са безразлични към гладните, жадните, сранниците, голите, болните и намиращите се в затвора „най-малки братя“ на Съдията. За всички ни се яви ценността и силата на смирението и покаянието, на опрощението и милосърдието, на нагласи, към чието развиване Църквата подчертано ни призовава през предстоящия период.
Светата и Велика Четиридесетница е време на желано духовно, душевно и телесно очистване и упражнение, протичащи, както чухме в току-що прочетения откъс от Евангелието, чрез пост, който не се позволява да се спазва „за да ги видят човеците“, както и чрез опрощаването на братята: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“[1]. Без друго това именно изповядваме всеки ден в Господнята молитва с „както и ние прощаваме на нашите длъжници“[2].
Вчера, Сирна събота, Църквата почете паметта на светите мъже и жени, просияли в подвижничество. Светците са не само пример за вярващите в добрата битка за живот в Христа и по Христа, но и техни спътници, приятели и спомощници през подвижническите препятствия на поста, покаянието и смирението. Ние не сме сами в нашите усилия, но имаме Бог, Който ни благославя, и светците и мъчениците, които ни подкрепят, като ходатайстват за всички нас пред Господа и Първосветицата Богородица. Светостта е свидетелство за силата на Божията благодат и човешкото съработничество в Църквата чрез участието в светите тайнства и чрез спазването на божествените наредби. Няма „непреболяно благочестие” и „лесно християнство”, нито „широки врати” и „широк път”, които да водят към Царството небесно[3].
Църквата постоянно ни припомня, че спасението не е индивидуално, а е църковно събитие, общо достижение. По време на богозакрилящата Света и Велика Четиридесетница се разкрива решаващото значение за духовния живот на вярващия от участието му в живота на общността, в християнското семейство и енория, съответно в монашеския общежитиен живот. Имаме желанието да издигнем функцията на християнското семейство като общност на живот чрез преживяване духовността на Великия пост. Нашият предшественик свети Йоан Златоуст нарича семейството „малка църква“[4]. Наистина, именно в семейството се осъществява въцърковяването на нашето съществуване, развива се усещането за социалния и общностен характер на човешкия живот и на живота в Христа, любовта, взаимното уважение и солидарност, животът и радостта от съжителството се преживяват като Божий дар. Общите усилия за прилагане на църковното правило и нравственост на поста в рамките на семейството подчертават харизматичния характер на подвижническия живот, а в по-широк смисъл – увереността, че всички истински, скромни и справедливи неща в живота ни се дават свише, че въпреки нашето лично сътрудничество и принос, те в крайна сметка надхвърлят човешките възможности. От друга страна, общността на живота, безкористната любов и прошката не оставят място за самооправдания и самодоволство. Израз на този дух на „общностна свобода“ и евхаристиен аскетизъм е неразривната връзка между поста, милосърдието и участието в енорийския и литургичен живот на Църквата. Преживяването на „великопостната атмосфера“ в християнското семейство отвежда до дълбините на истината на църковния опит и съставлява люлката и отправната точка на християнското свидетелство в секуларизираното съвременно общество.
Молете се, братя и чеда, всички ние да преминем през арената на Светата и Велика Четиридесетница с божествена ревност в пост и покаяние, в молитва и размишление, постигане на мир със себе си и с другите, споделяне на живота, показвайки себе си „ближен“ на тези в нужда чрез благотворителни дела, прощавайки на другите и прославяйки във всичко свръхнебесното име на Бога на милостта, молейки Го да ни благоволи да достигнем с пречистена мисъл до Светата и Велика седмица и да се поклоним с радост и ликуване на Неговото светло Възкресение.
Света и Велика Четиридесетница, 2024 г.
† Константинополският
горещ молител към Бога за всички вас
________
1. Мат. 6:14.
2. Мат. 6:12.
3. Вж Мат. 7:13-14.
4. Ἰ. Χρυσοστόμου, Ὑπόμνημα εἰς τήν πρός Ἐφεσίους ἐπιστολήν, κʹ, PG 62, 143.
________
photo: Nicholas Papachristou