Скъпи Българи,
Обични Сънародници,
Драги Съотечественици,
Честит Национален празник!
Честит Трети март!
Честита да е днешната 146-годишнина от Освобождението на Българския народ и Българската държава от деспотичната тирания на Изтока в лицето на разпадащата се тогава Османската империя!
Честит празник на Втората ни Република в Третата ни Българска държава!
Честит празник на победата на Демокрацията над господството на своеволието, терора и тоталитаризма!
Честит празник на Свободата на толерантността след чуждото за българите преследване и гонения на верска основа и агарянско потисничество!
Честит празник на Справедливостта, за която безброй българи почти пет век са си давали живота!
Честит Ден на Просветлението, осъществено по Божието провидение както от всенародната саможертва, така и от обстоятелствата, породени от действията на Великите сили (през XIX-ти век)!
Честит да е Денят, който честваме като Национален празник на нас – българите, свободни и независими както от принудителния автократичен гнет на ориенталския разгул на почти пет-вековния отоманско-халифатски интернационал, така и от почти пет-десетилетния комунистически интернационал – и двата водещи до пълната разруха и загубата на идентичност чрез геноцид и заличаване на национална и родова памет и честване!
Преди 146 години се увенчава именно чрез други (във военни действия между поданиците, съставляващи армиите на Османския султан и Руския император – което е най-ценното, защото е противно на интереса им, който друго им диктува и е от други подбуди) неочакваното чудо, сътворено от Народ, който пет века е в съзнателното греховно и престъпно забвение на света, лишен от своите собствени суверенни държавни институти и точно 100 години преди Априлското въстание – лишен дори и от достойнството на своя автокефална (самоуправляема) отеческа и архипастирска грижа и последна институционална надежда в представляваща го своя Поместна православна църква, именувана от Константинопол като столица на две Империи – Източната Римска (Византийска) и Османската, а и от самата Вселенската Патриаршия като Архиепископия на Охрид и цяла България за цели едни седем века и половина, която е окончателно неканонично разтурена, разделена и подчинена – една част към Патриаршията във Фенер, Истанбул и друга към Печката Патриаршия, обслужваща православните сърби в и извън земите под османска власт от Високата порта на Босфора.
В Сан Стефано (стефанос от гръцки език означава венец) до Цариград двете воювали през 1877-ма и 1878-ма година помежду си на европейска територия Империи на Изтока (като тогавашно понятие за Изток) – Руската и Османската признават официално Християнски Православен Български народ и Българска държава (все още със статут на васалитет) в реалното землище, в чиито предели българите сами са се определили вече съзнателно и демократично чрез провеждани от тях, съобразно права, дадени им от султански фермани на християните в Империята, плебисцити за етно-национална принадлежност в рамките на православния християнски миллет в Османската империя. Това е венец – стефанос, защото на тоя ден в Сан Стефано българите получават не от победителката във войната, а от тези, които са ги завладели преди почти пет века и са им били поробители – а това е най-високото признание: господарят признава роба за равен на себе си! Тези две напълно и абсолютно в цялата си история единствено експанзионистични Империи, с цел завоюване и усвояване ресурсите на чужди територии, заедно признават в тоя ден, че по цялото течение, а и не само по него, на древната река Еврос (дн. Марица), дала още в древната елинска цивилизация името Европа на континента ни живее един Европейски Народ, който има хилядолетни заслуги в различни исторически времена и епохи Европа да е европейска, християнска и просветена, а не азиатска и ориенталска. На тоя Ден честваме правата и свободите, на Народ, жертван и жертвал се за това да познаваме днес Европа – такава, каквато е – Идеал!
Днес този ден също така и разделя Българския народ на такива, които благодарят на предците си и на такива, които благодарят на нов чужд господар и самодържец, заменил предишния такъв! Но днес, обаче, всеки ден, всяко нещо – то все разделя!
Обществата съществуват на база връзки, които днес обаче в страстното консумиране единствено на грехове и поквара, издигнати до пиедестала на „ценности“ те се късат постоянно и безвъзвратно. Светът върви към свое ново, различно от досегашното си битие, особено с неизвестностите от възможностите на изкуствения интелект и опасностите от противопоставянията, които могат да доведат до още и по-големи конфликти и войни. България – също. Народът ú – и той! Застраховани няма!
Днес всеки българин без значение от възгледите си за заобикалящата го среда може да намери своите си основания и на този тържествен ден също да произнесе: „Скъпи съотечественици, честит Празник!“, най-малкото защото майките и бащите ни дори и да са се ненавиждали споделят една и съща земя, в която тленността им тлее. Това е основанието да си честитим съществуващата все още възможност тяхното тлеене да възпламенява у нас чувството, което е добродетел – родолюбие, а не срамна и скверна патриотарщина, основаваща се на низка страстна емоционалност и отсъствие на дух и култура.
Бог в Своята Си към нас – човеците Пета заповед обещава за тоя свят добро и дълго житие на онзи, който почита баща си и майка си. Друг ангажимент толкова пряк и директен Създателят на венеца на творението Си – човека за неговия земен живот не му е известил!
При това да си припомним, че в Апокàлипсиса (Откровението) на св. Йоан Богослов, както и при много от пророците в Стария Завет, така и в послания на св. ап. Павел се говори, че в края на тоя познат ни свят при Страшния Съд, а и след него ще бъдат съдени и отсъдени народите и за тях ще отговарят ръсоводните им представители. Затова всичко, което днес наблюдаваме – то има да става, става и ще става!
Но, редно е, да си признаем, че този е Денят, в който ние – българите като Народ Български се заявихме сами пред света неформално още в 1990-та година. Не само със съпротивата си срещу чуждото във всяко отношение владичество чрез Опълчението си, но със знанието за първите в Източна Европа поборници срещу новата също във всичко чужда съветско-социалистическа тирания със саможертвеното дело на Горяните и с посрамлението от извършваното от комунистическата безбожна власт по време на т.нар. Възродителен процес, но и след падането на Желязната завеса, която изкуствено ни изолираше от естественото развитие на обществата като връзка с идеалите на бащите-основатели на съвременна България от времето на нашето закъсняло Възраждане, които несъмнено са се отъждествявали с бленуваната от тях свобода за българите, живеещи в признатите от Османския Султанат първо при основаната от султан Абдул Азис Българска Екзархия (което никой друг християнски народ в Империята не получава никога по време на нейното съществуване, изключвайки в случая от това съжденията по църковно-каноническата легитимност), а впоследствие признатата от него Санстефанска Българска Държава. Ние сами (поне видимо) отдадохме почест на Трети март от блян по свободата. А идеалът е по Идеолога на Българската Революция -Апостола Васил Левски, който ни завеща да бъде България „храм на истинната и прáвата свобода“, в който „съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките“ – не поданиците с различен класов или кастов статут според етнос и вероизповедание, а съгражданите на единния единен Народ Български в завещаната ни от него Чиста и Свята Република да служим заедно в отдаденост на по-доброто за всички ни общо бъдеще и че „народната работа стои над всичко“. „Нарéдата“ – Българската Харта за правата на човека, която Монахът Левски сътвори е Освобождението на българския лъвски дух, който след като и на Шипка се опълчи и показа успешно воинска доблест на осъзнат Народ на тоя ден в Сан Стефано бе признат международно. Това е факт!
Преди 34 години за първи път този ден бе честван общо от всички нас без да е още формално обявен като Национален празник, отхвърляйки честваната до преди това дата на завладяването на Родината ни от чужда сила, която ни налага васален на нея коминтерновски диктаторски режим. Ето в този ден българите за пръв път след Левски и след Освобождението си спомниха идеала за Свята и Чиста Република България и я възмечтаха, и я пожелаха, и я заявиха. Това е, което заслужава честване! Резултатът от не“задружните“ ни сили е друго нещо.
В близост до нас се водят вече две войни. Държавата, на която ни е многократно наслагвано във времето вменяване на задължение за безкрайна вечна благодарност нападна и громи унищожително Украйна – страна и народ, които в различни времена и с различни имена създава своя суверенен национален идентитет. Сълзи и кръв се пресушават и в огъня по Светата Земя. Основания за размисъл и съвременен прочит на това кои сме, какво сме и какво въжделеем има и то винаги, особено пък щом се отнася до върховните символи на тези неща, които дават сакралитет на националност за един народ пред всички останали такива.
Към днешна дата Републиката ни има Трети март за свой Национален празник като последица от Декрет на Председателя на Държавния съвет на отминалалата т.нар. Народна република Петър Младенов, издаден под напора на тогавашния обществен натиск от 1-ви март 1990 г. Нашето си решение, реализирано впоследствие по предложение на бившата Комунистическа партия, преименувана се в БСП, и в Решение на последното VII-мо Велико Народно събрание, за да е нещо като естествено продължение на доногавашната българо-съветската дружба (защоно СССР все още съществуваше към онямомент) е онова, което всяка година кара държавите по света и техните правителства да ни заявяват място между тях в благопожеланията си, което ние – сами сме си постигнали. Кога добро, кога лошо – това е наш самостоен резултат.
Продължавам да копнея и въжделея за пРосветено и пОсветено политическо представителство, ръководещо делата на страната ни, каквото към момента нашият Народ, безсъзнателно деконструирал се като такъв, не може да сътвори и излъчи. Обстойно, задълбочено, обично, съзерцателно и прозрително да се занимае всеки българин в целостта си като Българско общество в точното историческо време с държавническите сакралитети, които отново да го доведат до обединението му, защото тепърва ще има да доказва устоява ли на бури световни. Това и днес отново крайно необходимо!
Ето защо, днес пожелавам при издигането на Българския трибагреник, медно с Църковния камбанен звън, Триединният ни Бог – Отец, Син и Дух Светий да благослови Българския народ и да го вразуми за слава – Нему (Богу) във висините, на земята – с мир и между човеците – добра да е волята!
Поклон пред всички българи, отдали живота и силите си за свободна и независима България!
Прослава на героите!
Вечна и светла да е паметта на всеки, чиято кръв без значение от националността ú е пропита е в българската земя, за да бъде тя свободна и управлявана именно от българите!
Във вярност и постоянство да се съединяваме и да имаме силата Свободата и Справедливостта да са осъществени в Майка България!
Да живее Българският народ!
Слава на България!
В Сан Стефано (Св. Стефан) се увенча всяка молитва, произнасяна от български уста цели пет века с успех – свобода за човешки права. Многострадалният ни народ имаше и Стефан Богориди в Цариград като свой ходатай и покровител, а получи и небесен защитник – първият страдалец и мъченик за вярата в Христос – свети архидякон Стефан, който стана символ на Железния български дух, издигнал Желязна църква в Архиепископията на Константинопол, Истанбул и преминал дори през тежестта на световната Желязна завеса. Св. Стефан – първият мъченик и св. Йоан Рилски – преподобният ни покровител да закрилят Народа ни от всяко зло и да го изведат от сегашния му срамен статус до национален просперитет! Днес е и Неделята на Блудния син. Нека се опомним и върнем в себе си с устрем за светли перспективи в благоденстващо и щастливо бъдеще на взаимодействие и солидарност!
Честит Национален празник, Българи в и извън пределите на Отечеството ни!
На многая и благая лета!
Ваш сънародник:
Архимандрит Дионисий –
избран, утвърден и наречен за
Стобийски епископ