Вероятно тя ще продължи дотогава, докато „простолюдието“ изгуби интерес към нея и се „избере“ „правилният“ човек – Арсений. Междувременно ще се окаже, че трябва да се подменят неудобните избиратели и че онези, които симпатизират на еп. Йеротей, нямат право на глас. Ще се изнамери и някое правило на Картагенския (или Лаодикийския, има ли значение) събор, което ще ни увери, че всичко е в името на Истината и че игуменът на Поморийския манастир трябва да бъде заключен.
Несъмнено този сценарий е най-естественият и нашите владици, ако не се изядат като паяци в буркан, ще го разиграят. След добре организираната масовка, при която свещеници от Пловдивска епархия загатнаха, че докато пеят химни, могат да стрелят на месо и да късат жива плът, сливенските воеводи трябва да се поуплашат. За да не им търсят белите кърви в земята, в земята, майко – черната. Ето защо са интересни залозите: ще се пролее ли кръв по изборите в Сливен? Интересно е още има ли предел развратът? Възможно ли е такова време, в което развратът и гаврата да се превърнат в еталон за благочестие и всичко да може да бъде описано с една-единствена дума: пошлост!
Тогава ще е без значение, че Светият синод се е превърнал в търговско дружество, а архиереите на БПЦ – в борд на директорите. Ще е без значение дали човек говори, дали свиня грухти, или дяволът се смее. Сценарият ще е прекалено гоголевски, ала душите ни ще са прекалено мъртви, за да го забележат.
Затова сега, когато все още не е съвсем безсмислено да се вслушаш в другия, ще се опитам да припомня няколко кратки разговора от днешния (12.ІІІ.2024 г.) ден. Случиха се по обед пред Светия синод. Бяха излъчени в множество стрийминг платформи и не е трудно да се сверят данните.
– Дядо Йоане, Пловдивският митрополит се оправда с вас и каза, че вие сте го подвели – пита някакъв журналист.
– Е, който иска да е близо до Зевс, трябва да е близо и до гръмотевиците – светкавично отвръща Варненският владика, явно подготвен за въпроса.
– Защо? Нима името на Зевс вече е Николай?
– Е, вие пък… и вие… това са синодални неща, които не разбирате – „мъдро“ обобщава архиереят.
Или (също журналистически въпрос към свещеник от Пловдив).
– Вие за какво протестирате?
– Ние не протестираме! Ние подкрепяме решенията на Светия синод!
– Кои решения подкрепяте!
– Не знам точно. Още не са ги взели….
После (във височайшето си смирение) пловдивски свещеници хиляди пъти казаха: „Слава Богу! За всичко!“. Вероятно не бяха съвсем сигурни дали Светият Дух и техният митрополит са едно и също лице, но патетиката им беше умилителна. Почти сърцераздирателна…
Замислям се какво би трябвало да последва от тази пиеса на абсурда. Може би това, че ако Варненският и Пловдивският владика се мразят, за църквата (БПЦ) има някакъв шанс. Но не бива да казвам това, защото двете половинки на (своеобразната) Божия премъдрост ще се прегърнат и писанието ми ще изгуби смисъл.
А може би – в стила на Бокачо – трябва да се отстоява тезата, че толкова много разврат доказва божествения произход на Църквата. Защото… Всъщност не… По-добре е човек сам да намери съответната новела в „Декамерон“. Нека я прочете. И тогава ще види, че кой знае какво не се е случило.