Колеги богослови, защо мълчите? От 24 февруари до днес изминаха 10 дни. Знам, че много от вас са меко казано недоволни, дори скандализирани от Синодалната наредба. Клириците и миряните, които не са съгласни да се погазва Устава на БПЦ, защитават това, което вие преподавате в студентските аудитории и за което пишете оценки на студентите, а тази вечер дори се вижда от поредното писмо до Синода, че някои от клириците са получавали незаслужени оценки.
Пандемията я преживяхме в мълчанието на богословските факултети. Войната още я живеем в същото мълчание. Добре, че има няколко колеги богослови и преподаватели във фейсбук, от чиито коментари разбираме, че богословите се вълнуват от случващото се в света и в страната. Мълчанието понякога не е като злато, защото днес трябва не да се говори, а да се вика от покривите за подобни безобразия.
Възхищаваме се на св. Максим Изповедник, на светците и учителите на Църквата, превеждаме, цитираме от кабинета… Но св. Максим останал с отрязан език, за да не говори и с отрязана ръка, за да не пише богословието си! Така се изобразява – с отрязана дясна ръка.
Бог не иска от нас да правим нещо против силите си и допуска такива изпитания, които можем да преодолеем. Днес не режат никому езика, за да не богословства. Не режат никому ръцете, за де не пише богословието си. От нас днес се изисква просто мъничко доблест.
Източник: Християнство.бг