От Doxologia Infonews по-долу препубликуваме проруския пропаганден материал от проруския пропаганден сайт „Гласове“ без редакторска намеса.
Важно е да се отбележи, че сред т.нар. общественици, подкрепили рашистките призиви на Дарина Григорова от СУ, незнайно как е станала професор, са петима духовници от Българската Православна Църква.
- Месемврийски епископ Яков /Илия Тасев/
- ставр. икон. Христо Пудин
- свещ. прот. Георги Спасов
- свещ. Сергей Павлов
- свещ. Владимир Дойчев
От Doxologia Infonews призоваваме Синодът на БПЦ и съответните митрополити да накажат тези духовници, които подкрепят лице, което призовава Путин и Русия да „денацифицират“ и България след т.нар. „денацификация“ на Украйна.
Също така службите да проверят горепосочените духовници какви връзки имат с Русия и какви геополитически интереси обслужват.
СУ не посочва кои точно коментари на професорката осъжда, която е чест коментатор в пропагандния сайт Поглед.инфо. Фактчекъри и доклади на организации, следящи разпространението на фалшиви новини и руска дезинформация, отдавна алармират за дейността на Поглед.инфо. Независимите проверяващи от factcheck.bg отбелязват, че гледната точка на Кремъл е единствената, представена в интернет изданието.
Според анализ на factcheck.bg голяма част от „новините“ на Поглед.инфо са с първоизточник – руската онлайн платформа Фонд за стратегическа култура.
Фондът, който поддържа и сайт на английски език, е обявен от Държавния департамент на САЩ за един от основните източници на руска дезинформация и пропаганда. Според доклад на Държавния департамент Фондът за стратегическа култура работи под ръководството на руското разузнаване и е в тясна връзка с руското външно министерство.
Ето и представения материал от пропагандния сайт „Гласове“, който цитира другия пропаганден проруски сайт „Поглед.инфо“ и който препубликуваме без никаква редакторска намеса:
Общественици, преподаватели, журналисти и духовници излязоха с декларация до Софийския университет в подкрепа на проф. Дарина Григорова. Писмото е адресирано до ръководството на Софийския университет.
Повод за написването му е реакцията на Алма-матер по повод интервю на проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо. В него историкът казва, че след денацификацията на Украйна, която според нея е въпрос на време, ще последва денацификация и на България, а Академичният съвет на СУ публично се разграничи от нея.
Дарина Григорова: След денацификацията на Украйна ще последва денацификация и на България. Неизбежно
В декларацията, подписана от студентски преподаватели, общественици, журналисти, духовници, сред които известни лица с русофилски и комунистически възгледи като Андрей Пантев, Пламен Киров, Григор Сарийски, Петър Волгин, Явор Дачков, Велислава Дърева, Анна Заркова, свещениците Христо Пудин, Георги Спасов, Сергей Павлов, Владимир Дойчев, се казва следното:
„Ще бъде много жалко за нас, ако почти 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в академичните среди, налагането на нетърпимост към мнението различно от нашето или официално провъзгласеното и публичното заклеймяване на онези, които имат смелостта да „мислят различно“, започнем да го приемаме като нормално. „
„Ние, подписалите настоящата декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като основна университетска ценност на Алма-матер, тъй като Университетът е от стратегическо значение за интереса на държавата, националната сигурност и развитието на страната.“
„Казаното в медиите от проф. Григорова очевидно е лично мнение на специалист в областта си, то декларацията на ректора и АС без никакво съмнение е от името на самата институция, поради което подписалите се под нейния текст носят неизмеримо по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.“
Ето и акценти от позицията:
Академичният съвет на СУ заяви, че се „разграничава категорично“ от изразената от проф. Дарина Григорова лична позиция, предизвикала „многобройни протестни писма срещу лансираните тези“ в интервюто й.
Академичният съвет обвинява проф. Дарина Григорова, че „материали с подобно съдържание нагнетяват допълнително съществуващото в страната обществено напрежение и обслужват интересите на пропагандата, свързана с войната в Украйна“.
Личното мнение не е и не може да бъде пропаганда, обратното, осъждането на личното мнение, изразено в интервю, е с подчертан характер на пропаганда, тъй като представлява по съществото си налагане на единствено и вярно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в чл. 2 на Конституцията на НРБ правило за „водещата линия на партията“.
Университетът към 2023-2024 г. партиен ли е?
На 5 януари 2024 г. ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в интервю на програма „РадиоТочка“ по БНР „Хоризонт“ подробно изложи мотивите и обстоятелствата, при които е изготвена декларацията, и което поражда серия въпроси:
1/ Проверени ли са авторите на т. нар. „протестни писма“, те анонимни ли са, реални личности ли са ги подписвали, колко са на брой и въобще кой е проверил автентичността на въпросните мейли, предвид че съвременната техника позволява генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
2/ Само с броя и неизвестното съдържание на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си, при положение, че сам заявява в интервюто си пред БНР „аз самия не бях гледал това интервю, не бях чел“?
В интервюто на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито дори намекнато, че тя представлява или говори от името на институцията. Това е лесно проверимо, тъй като видеото и текстът на интервюто са публикувани и общественият достъп до тях към момента е напълно безпрепятствен.
Чрез лично инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, АС е допуснал нарушение на основно конституционно право на проф. Дарина Григорова по чл. 39, ал. 1 от Конституцията – да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно.
3/ Допустимо ли е личното мнение на г-н ректора на СУ, несъгласувано и одобрено от АС, да представлява декларативно официална позиция на СУ?
4/ На кое правно основание в българското и европейско законодателство г-н ректора се позовава в твърдението си, че когато преподавател е поканен в лично качество за интервю е длъжен да обяви, че не изразява официална позиция на висшето учебно заведение?
5/ Превишил ли е ректорът служебните си задължения и правомощия, изготвяйки официална позиция на АС на СУ, която не е била обсъдена и гласувана, извън текст за разграничаване?
Декларацията на АС на СУ е лишена от правно основание. Същата е лишена и от фактическо основание, и от морално основание.
В едно демократично общество трябва да има толерантност към мнението на другия – иначе обществото може да е всякакво друго, но не и демократично. Преди години медиите цитираха една вече забравена в журналистическата практика мисъл на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. Къде са днес тези журналисти, университетски преподаватели или професори от БАН, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и обществен ориентир?!
Тук трябва да припомним, че за съжаление историята на Европа през XX век познава немалко мракобесни случаи, започващи преследване на университетски преподаватели по политически и расови причини. Така например през 1933-35 г. в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и изследователи заради това, че са евреи или че изповядват убеждения, различни от официално наложените. От тези нещастни хора 40% намират смъртта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се спасяват, като емигрират. Тъжното е, че почти по същото време над 900 техни немски колеги от академичните среди подписват „професорско възвание“ в подкрепа на Адолф Хитлер и неговата държава.
Ще бъде много жалко за нас, ако почти 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в академичните среди, налагането на нетърпимост към мнението различно от нашето или официално провъзгласеното и публичното заклеймяване на онези, които имат смелостта да „мислят различно“, започнем да го приемаме като нормално. Не, това не е белег за нормално, още по-малко пък символизира онова свободно, демократично и модерно общество, към което искрено сме се стремили след 1989 г.!
Ние, подписалите настоящата декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като основна университетска ценност на Алма-матер, тъй като Университетът е от стратегическо значение за интереса на държавата, националната сигурност и развитието на страната.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова очевидно е лично мнение на специалист в областта си, то декларацията на ректора и АС без никакво съмнение е от името на самата институция, поради което подписалите се под нейния текст носят неизмеримо по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат предвидените в ПУДСУ проверки и да информират българската общественост за резултата, тъй като е казано „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32).
Декларатори:
1. Проф. д.и.н. Андрей Пантев
2. Проф. д-р Пламен Киров
3. Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
4. Проф. д-р Милияна Каймакамова
5. Проф. д.н. Нина Дюлгерова
6. Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
7. Проф. д.ф.н. Васил Проданов
8. Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
9. Проф. д-р Андрей Андреев
10. Доц. д-р Димитър Вечев
11. Доц. д-р Екатерина Вечева
12. Доц. д.п.н. Мария Пиргова
13. Доц. д-р Григор Сарийски
14. Доц. д-р Цветанка Аврамова
15. Д.ик.н. Георги Чанков
16. д-р Войн Божинов
17. д-р Велизар Енчев
18. д-р Вихра Павлова
19. д-р Румен Петков, “Поглед инфо”
20. Месемврийски епископ Яков /Илия Тасев/
21. ставр. икон. Христо Пудин
22. свещ. прот. Георги Спасов
23. свещ. Сергей Павлов
24. свещ. Владимир Дойчев
25. Снежана Тодорова, предс. на УС на СБЖ
26. Соня Момчилова, предс. на СЕМ
27. Петър Волгин, журналист
28. Велислава Дърева, журналист
29. Анна Заркова, журналист
30. Явор Дачков, журналист
31. Милена Дойчева, журналист
32. Катя Илиева, журналист
33. Генерал майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
34. Румяна Ченалова, юрист
35. Стефка Спиридонова, юрист
36. Мариана Ананиева, юрист
37. д-р Цветислава Гълъбова, психиатър
38. Николай Фенерски, писател
39. Теодора Берова, преводач, редактор
40. Красимир Беров, издател, програмист
41. Михаил Тасков, китаист
42. Василианна Мерхеб, богослов
43. Гергана Йоцова, филолог
44. Борис Йоцов
45. Миглена Иванова
46. Емилия Цоконова
47. Маринела Шаронова
48. Николай Шаронов
Източник: „Гласове“