Днес може би е време да се зададат въпросите, които касаят т.нар. „традиционно“ семейство в България. Точно на този ден, който Църквата определя като Ден на християнското семейство, е добре да си дадем отговор какво означава „традиционно“, и ако има такова, какво е „нетрадиционното“ семейство?
Давам пример: традиционно ли е семейството от три или четири деца, както в миналото? Според мен – не. Традиционно у нас, останало от времето на „развития социализъм“ е майката да ражда две деца, защото на многодетни майки не се гледа с добро око – повече от две деца са „над нормата“ и родителите се смятаха за многодетни.
Традиционно ли е бабата да отглежда внуците, докато родителите често работят в чужбина? Доскоро това беше традиция през периода на прехода, който още не е приключил, и в който още баби и дядовци отглеждат децата на своите деца. Често се случва внуците да бъдат почти изцяло отгледани от бабите си, които напълно заместват липсата на майката – водят децата в детската градина или на училище, на лекар, ходят на родителски срещи и знаят повече за внуците си от самите родители, заети с прехраната „традиционните“ си семейства.
Много примери могат да се дадат за „нетрадиционно“ семейство у нас, което по традиция се превръща в „традиционно“, но няма общо с това, което по площадите ни се развява по плакатите като „традиционно“ – баща с каскет и очи на сокол, прегърнал майка със забрадка, отиваща на работа в завода или на полето. Такива семейства вече няма – нито по селата, нито в градовете.
Традиция стана у нас младите да се събират, обичат и раждат деца, а после да живеят заедно, без да са венчани и дори без да са сключили граждански брак. Това допреди 30-ина години беше почти недопустимо и на такова семейство се гледаше с недобро око в обществото. Днес обаче „нетрадиционното“ семейство без брак – християнски или граждански, стана „традиционно“ и на никого не му прави впечатление кой с кого живее, венчан ли е, колко деца има и кой гледа децата. Значи и тук се сблъскваме с промяна на традицията.
Традиционно ли е у нас мъжете в едно семейство да бият жените си? Вижда се, че боят на българките стана традиционен и повсеместен. За този въпрос в църковните среди обаче е „традиция“ да не се говори, дори свещеници, които знаят проблема от изповедта на съпрузите, предпочитат да дават съвети за „търпение“, въпреки боя, за да не би да стане въпрос за Истанбулската конвенция, която и без да сме подписали, сме длъжни да спазваме, и според която е задължителна превенцията срещу домашното насилие. И защото ако започнем да я спазваме, ще се наложи и статистика, от която ще се окаже за наш срам, че в Европа сме с най-висок процент на страдащи жени и деца от редовен бой вкъщи, който травмира и децата. Същото, каквото се получи със статистиката на абортите – „традиционно“ България е с най-висок процент аборти на глава от населението в страните от Европейския съюз.
Сега отново си задавам въпроса – какво се има предвид под „традиционно семейство“, когато днес е пълно с „нетрадиционни“ такива? Започвам вече да си мисля, че нарочно вниманието се насочва към еднополовите „бракове“, за да бъдат избегнати въпросите точно за тревожните проблеми около „семейната нетрадиционност“ у нас.
Последният въпрос, който може би трябва да бъде първи е: няма ли най-сетне да обърнем внимание на хората като личности в едно семейство, на техните проблеми и нужди, за да бъде то здраво и преодоляващо всякакви препятствия, вместо да правим плакатни протести колко обичаме „традицията“?
hristianstvo.bg