Темата накратко
- Българската православна църква води собствен имотен регистър, но никой не знае дали съществува и с какво е пълен.
- Църквата получава десетки милиони държавни средства годишно, без да се отчита за тях.
- През последните 30 години са правени точно два одита на БПЦ – единствено на Рилския манастир.
* * *
На малката уличка в подножието на новия палат на Пловдивския митрополит, която обикаля около църквата „Света Марина“, цари благоденствие и буден мирянски живот. „Дядо попе, грях е толкоз шекер!“, шеговито се закача пред митрополитската църква един мирянин към чакащия кафето си от машината отец. „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!“, отвръща попът, размахвайки възпитателно пръст.
За организация, която иска да оцелее във времето, е важно да има силна и издръжлива на промени философия. В България няма по-дълго съществувала институция от Българската православна църква. Тя, погледнато исторически, съществува по-дълго от Третата българска държава.
И тъй като е тук по-отдавна, понякога смята, че има повече права от останалите. И по-малко задължения. А държавата е съгласна.
Църквата не дължи данъци нито за печалбите си, нито за имотите, които притежава. Тя, както личи в пловдивския случай, дори не е задължена да спазва правилата и законите на територията, освен когато е угодно. Църквата може да води собствен имотен регистър (който не е ясно дали изобщо води). Може да води и собствено счетоводство, което също не е ясно доколко е коректно, както стана видно покрай европейските програми. За сметка на това тя получава щедри дарения от държавата, от миряните, от бизнеса, за които не дължи отчет. Единственото, за което дължи, са европейските пари. Но дори при тях тя е по-напред от другите – в храмовете одити не се правят.
Дори от краткия преглед на имотите само на една от митрополиите в България излиза, че БПЦ вероятно е сред най-големите собственици на земи и имоти в страната. Само в град Пловдив (не в областта или в епархията) църквата притежава според документите, прегледани от „Капитал“, около 46 имота, с обща РЗП над 67 хил. кв.м. Те биват отдавани под наем, използвани от фирми или частни лица, за различни стопански дейности, без привидно да има договори за тях. Тоест за нищо от това църквата не плаща данъци.
Запечатано с восък
Според hramove.bg – проект за регистър с всички религиозни храмове в страната, съществуват 2550 православни храмове и църкви на територията на Република България, от които постоянно действащи са около 410.
Това е горе-долу всичко, което е известно като цифри за църквата. Не е ясно колко пари се разходват за поддръжка, нито дори колко са наетите лица в БПЦ. „В чл. 29 от закона е посочено, че правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно Устава на религиозната институция. В същата правна норма са определени максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите и служителите на религиозните институции с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, които се изплащат за сметка на държавната субсидия за текущи разходи“, посочват от Сметната палата. Според този член на закона това се определя според средната заплата в сектор „Образование“ за месец септември по данни от НСИ, което за 2022 г. е 2.1 хил. лв.
Друго неясно е какви са приходите от възобновяемия източник – свещите, върху които църквата има монопол за произвеждане и продажби на своята територия и чиято единична стойност бе вдигната отново през 2022 г. със 100%. Друг източник на приходи, където тя е монополист, са църковните ритуали и обреди като кръщенета, на които ако сте имали щастието да присъствате наскоро, ще знаете, че се извършват като на конвейер и струват по поне 150 лв. за около час работа.
Одитите на Рилския манастир
БПЦ ежегодно получава субсидии от държавата, както и кандидатства по европейски програми чрез фонд „Земеделие“. Към 2014 г. тя е получила 66.5 млн. лв. за реконструкция на 182 храма в страната. Нещо повече – през същата 2014 г. тогавашният изпълнителен директор на фонда Атанас Добрев връчва символичен пропуск с номер 001 на българския патриарх Неофит. „Пропускът ще Ви даде достъп до всяка една стая на институцията, където ще можете да се срещнете с всеки един експерт. Така своевременно ще могат да се решават възникналите казуси с проектите за реконструкцията на православните храмове по Програмата за развитие на селските райони“, коментира тогава Добрев. Не е ясно по колко още проекти и колко субсидии са получили БПЦ в новия програмен период.
През 2020 г. бюджетираните разходи са 33.4 млн. лв. за всички вероизповедания, където БПЦ е 80% от общата тежест, но набъбват изненадващо до 44.97 млн. лв.
И въпреки това през всички тези години одити нито от държавата, нито от европрограмите няма. Факт, отбелязан през 2012 г. от тогавашния финансов министър Симеон Дянков. „Наистина е малко странно, че не е правен такъв одит, защото църквата получава държавни пари. Одити се правят или имат възможност да се правят от държавния финансов инспекторат, когато се дават държавни пари“, коментира пред медиите тогава Дянков.
Според отговор от Сметната палата на запитване на „Капитал“ през поне последните 30 години са правени точно два одита, свързани с БПЦ – и двата на Рилския манастир през 1996-1997 г. и 2006 г.
Резултатите от одита от 97-а не можаха да бъдат предоставени. Тези от последния одит на Рилския манастир показват защо синодът не обича светските власти да гледат в тетрадките му. Установени са нарушения, свързани с трудови договори на персонала, които не са актуализирани, както и са извършвани изплащания на трудови възнаграждения на лица без сключени трудови договори. „Тези практики са довели до изплащане на заплати, които са различни от определените и са създали условия за незаконосъобразно разходване на субсидията“, се казва в доклада.
Като метод на финансов контрол от Рилския манастир се ползва системата на двойния подпис, но тя не е прилагана във всички случаи на поемане на задължения и извършване на разход. Не са установени и процедури по предварителен контрол при поемане на задължение и извършване на разход на средства от предоставената на манастира субсидия. „От анализа на действието на контролните процедури в Рилската света обител – Рилски манастир, е установено, че не е изградена ефективна вътрешна контролна среда, гарантираща разкриване и предотвратяване на грешки и нередности и осигуряваща надеждна информация за нуждите на финансовото управление“, констатира докладът.
Когато става въпрос за отчитането на приходи от дейността на музейния комплекс от Сметната палата са установили нарушаване на принципа за съпоставимост между приходите и разходите и не е осигурена възможност за установяване на финансов резултат от дейността за съответния период.
„Създадената организация за отчитане на приходите от дейността на музейния комплекс не осигурява вярна и точна информация за финансовото състояние на одитирания обект и затруднява ръководството при анализите за вземане на управленски решения“, казват одиторите.
И това е в най-видния и важен църковен обект в страната.
Светият синод и имотният регистър
Но най-неясно от всичко е колко имота има църквата. Всеки от тези храмове може да има имоти. Ако се прерови имотният регистър храм по храм и да се проследят свързаните с него имоти, това значи десетки хиляди левове, но също така значи, че надали ще откриете всичко, което църквата притежава, защото някои имоти никога не са били записвани в регистъра.
През годините са излизали редица статии за имотите, които притежава Българската православна църква (БПЦ). Най-често бихте попаднали на цитиран доклад от фондация „Покоров Богородичен“, която е организация, „работеща за формирането на православно самосъзнание и за популяризирането на идеята за църковна общност“ сред вярващите в България с управителен съвет от доц. д-р Димитър Попмаринов Киров, доц. Мариян Стоядинов, Георги Георгиев, Марин Върбанов и Илиана Александрова. Според цитирания доклад от периода 2010 – 2012 БПЦ разполага с имоти на стойност около 8.6 млрд. лв. и 2 млрд. дка земи.
Тези данни не изглежда да са верни. „Както често се случва, цитирали са ни без особено основание и без проверка на контекст. Фондацията никога не е правила задълбочена оценка на тези имоти – най-малкото защото не съществува механизъм, по който това да се случи. Доколкото си спомням, в мои интервюта съм цитирал цифри, на които съм попадал в пресата и които са били доста различни (в рамките на 5-10 млрд. лв.) и също без реална аналитичност“, коментира за „Капитал“ Пламен Сивов, директор на фондация „Покоров Богородичен“.
В някои от органите, които би трябвало да разполагат с такава информация – като Министерството на икономиката и Сметната палата, единственото нещо, което се предлага, е препратка към устава на БПЦ, според който тя трябва да води собствен имотен регистър. Проверка на този регистър обаче, изглежда, до този момент да не е правена. Дали действително съществува и дали съдържа детайлна информация за всички имоти и тяхната финансова оценка не е ясно. Запитване беше направено към Българската православна църква за нейния имотен регистър, но до публикуването на статията отговор не бе получен.
„Няма имотен регистър, но имаше опити да се направи. Когато се разцепиха двата синода, много от документите изчезнаха и тогава се захвана инициатива да се направи регистърът. Но това е много трудно да се прави, имайки предвид, че се правят дарения тук или там и после тези имоти се препродават и става пълен хаос. Заради липсата на такъв регистър те сега могат да правят каквото си искат и да препродават тези имоти по какъвто си искат начин“, коментира за „Капитал“ Дафинка Граховска, експерт връзки с обществеността и бивш служител в тази длъжност за БПЦ.
С други думи, никой никога не е събирал цялата информация за имотите на българската православна църква.
Строително разрешително от Бог
Показателно за всичко това е най-голямата епархия – Пловдивската, където управлява Николай Пловдивски. Често в църковното му слово или речи можете да чуете за смирението и „че трябва да се намали консуматорството, че трябва да спре безумната гонитба на печалби, че обществените блага трябва да се разпределят справедливо, с мисъл за най-бедните и най-ощетени членове на обществото“.
Това не попречи на митрополита през 2014 г. начело на кръстоносен поход от около 300 свещеници и 3 хил. вярващи буквално да „завземе“ манастира над Асеновград „Свети Кирик и Юлита“, който беше собственост на Съюза на архитектите, и да изхвърли вещите на предните собственици, въпреки че църквата никога не е строила този имот или плащала за него.
Сега Николай има нова придобивка – на върха на Джамбаз тепе, където се белее новият дом на митрополията, и до който той стига с чисто нов германски автомобил, на който понякога стои нелегална синя сирена, за чието притежание не е известно да е получавал предупреждение. Имотът, който включва гръцкото училище и прилежащия му двор, беше частично осигурен от близкия на Николай и провъзгласен от него за архонт Георги Гергов (титла, която дели с оръжейния търговец Петър Манджуков), а останалата бе откупена от наследниците за 750 хил. лв., което митрополитът характеризира като „подарък“. Не е ясно колко пари са отишли за възстановяването и декорирането на сградата, която се извисява до Античния театър, тъй като делата и сметките на църквата са тайни.
В двора на имота пък се намира новопостроеният и осветен храм „Свети Архангели“, за който кметът Здравко Димитров лично понесе нагоре към Стария град от общината основоположния камък. Имаше значителни съмнения от към изправността в документацията и строително разрешение за храма, който за пръв път се появи в скица на обществено обсъждане за бъдещето на Понеделник пазара през 2020 г. като вече съществуващ факт (дотогава не бе ясно, че такъв проект даже има).
Впоследствие се започна строеж, без да има разрешително и решение от ВАС по казуса, а въпреки очевидното наливане на бетон и скеле кметът Здравко Димитров твърдеше, че ставащото на Джамбаз тепе не е строеж. Митрополията тогава пък яростно защити на няколко пъти своите действия, като в крайна сметка отъждестви, че има „разрешително от Бог“. Естествено не вреди, когато главният архитект на Пловдив е част от Епархийския съвет и приятели в общината. Разрешително се получава от район „Централен“ – няколко седмици след фактическото започване на строежа септември 2020 г.
Митрополията има и по-съвременни идеи за имотите си. Например за соларен парк, който се предвижда да бъде изграден върху собствен терен 350 дка. До октомври 2022 г. този имот заедно с още 310 дка са били отдавани от кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, управляван от Пловдивската митрополия, на местната компания „Василев трейд“. Целият проект явно също ще има разрешителни от горе, тъй като няма обявен конкурс за него. Липсва информация кой ще го изгражда, управлява и стопанисва, а при прогнозна цена за изграждане от 35 млн. лв. това не са маловажни въпроси. Любопитен факт е, че точно до 350-те дка, предвидени за парка, се намира още един имот на църквата, в чийто център се намира сграда с плувен басейн.
Капитал