Медицинският университет в Пловдив откри официално академичната 2023/2024 година. Тържеството се състоя в двора на университета пред Аудиторния комплекс.
На него присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, зам.-кметът Стефан Стоянов, Пловдивският Митрополит Николай, зам.-кметът Величко Родопски, бившите областни управители Ангел Стоев и Дани Каназирева, като академичното ръководство на университета включително деканът на Медицинския факултет проф. д-р Ангел Учиков и редица други официални гости.
Проф. Мариана Мурджева, ректор на МУ-Пловдив, поздрави новопостъпилите студенти за смелостта да изберат тази професия и ги увери, че ще се обучават с помощта на най-модерната апаратура. Тя сподели, че за пета поредна година МУ-Пловдив е на първо място в направление „Медицина“.
Тя каза на студентите кои ще бъдат най-ценните им уроци: „Да работите в екип, да бъдете личности и да се равнявате по най-добрите.“
Слово произнесе и Митрополит Николай, който заговори за морал.
„Скоро ми попадна статистика, че в България имаме най-много висши учебни заведения на глава от населението, но от това животът на българите не се подобрява. Това означава, че многото знание не е достатъчно. Трябва морал, възпитание и висока нравственост. Аз вярвам, че избралите да учат тук осъзнават, че това не е професия, а е божествено призвание. Нещо повече. Да се посвети човек на медицината, означава да се посвети на най-великата Божия заповед – любовта към човека, към Бога. Да се посвети на милосърдието, на състраданието, на искрения копнеж и желание да се облекчат болките и страданията на нуждаещите се хора, на болящите хора.“, каза Николай.
Добре е Митрополит Николай първо да се замисли дали има морално право да говори за морал, милосърдие и любов към ближните. Човек, който е известен с демонстрирането на неморален и несъвместим с духовния сан начин на живот, неморално отношение към хората, човек, който живее в противоречие с цитираната Божия заповед за любов към ближните. Нека Митрополит Николай преди да поучава другите със слова, да им покаже на дело какво трябва да правят. Защото примерът от делата на митрополита е именно този, на който студентите по медицина никога не бива да подражават. Те не трябва да живеят в лукс и разкош, докато хората около тях живеят в бедност, мизерия и лишения. Те не трябва да се държат арогантно, надменно, не трябва да обиждат, да отхвърлят, да пренебрегват, да отблъскват, да делят хората по различен статус – на бедни и богати, на сексуално привлекателни или непривлекателни, на православни или друговерци, на българи или други националности, на високопоставени, влиятелни и властимащи и други, на хомосексуални, транссексуални, хетеросексуални и други. Както физическият лекар трябва да бъде еднакъв към всички свои пациенти, така и духовниците, които са „духовни лекари“ (според религията), трябва да имат също еднакво любящо и грижовно отношение към цялото Божие творение.
Освен това, намесвайки се в темата за образованието, в типичния си критикарски стил, Николай е добре да даде отчет с какво е допринесъл той самият или Пловдивска Митрополия по време на неговия мандат, за образованието в България. И светското, и религиозното. С какво е допринесъл за по-доброто обучение на ученици и студенти, по-добрата и комфортна работа на преподавателите, и приятна среда за обучение? Нека да отговори на въпроса. Но преди това да погледне нивото и положението в Пловдивската духовна семинария, която е точно под носа му.
Всъщност, Николай допринесъл ли е с нещо положително за българското общество и църква? Всички православни управляващи епископи в която и да е поместна църква по света правят месечен или годишен публичен отчет за свършената си работа (която не включва само оплюване на хора, завеяни приказки и служене на литургии). Работата на духовника е нещо повече от това. Тя е божествено призвание. Нещо повече. Да се посвети човек на вярата, означава да се посвети на най-великата Божия заповед – любовта към човека, към Бога. Да се посвети на милосърдието, на състраданието, на искрения копнеж и желание да се облекчат болките и страданията на нуждаещите се хора, на болящите хора.
Също така трябва да се отбележи, че няма проблем в това един религиозен лидер да бъде поканен да присъства на откриването на академичната година, да се обърне с реч към присъстващите и т.н. Но е неприемливо той да извършва религиозно чинопоследование, при положение, че не всички присъстващи преподаватели и студенти са православни християни. В Медицинския университет учат много индуси и мюсюлмани, дошли от чужбина. България е мултирелигиозна и светска страна и никой не може да налага своята религия на друг. Също така никой не е длъжен да става свидетел на религиозността и поученията на друг – на публично обществено място. Религията и вярата са лично духовно преживяване на човека, който търси връзка със своя творец. Мястото на религията е в храма и в личния живот на всеки вярващ. А не на обществено място сред хора от различни вероизповедания, особено учебно заведение.
По-долу вижте видео и снимки от събитието
