Абсолютно недопустимо беше според принципите на правовата държава и правилата на журналистическата етика, нотариусът да бъде тормозен с въпроси, обяснения и др. подобни. Той е спазил закона. Дарението е заради Освобождението!
И сградата на Руската църква, и земята под нея са собственост на руското посолство
TEMPUS REGIT ACTUM
/Фактите се преценяват според закона, който е бил в сила по време на тяхното осъществяване/
Не мога да остана равнодушен по въпроса за СОБСТВЕНОСТТА НА РУСКАТА ЦЪРКВА най-малко поради три причини – първо, почти 7 години от живота си посветих на нотариалната професия, второ преди 10 г. написах правно-историческа студия посветена именно на тези въпроси и трето – и в миналото, и сега продължавам да съм изкушен от историята на българското вещно право.
И така. Тиражираният в медиите „спор“ или „проблем“ относно собствеността върху православния молитвен храм „Церковь святителя Николая Чудотворца“ повече известна като Руската църква, не е никакъв спор, нито проблем. Предпоставката за шумотевицата е, че българинът обича страстно да разисква въпроси, по които нищо не разбира. А причината е, че предстоят местни избори, електоралните полюси трябва да бъдат нажежени и политическия пиар е пуснат в пълен ход.
А същността на въпроса, възникналия „казус“ е почти скучна, но все пак тя трябва да бъде също ясна.
На първо място – няма никакво значение името и личността на нотариуса, който е издал акта за собственост на въпросния храм. Абсолютно недопустимо беше според принципите на правовата държава и правилата на журналистическата етика, нотариусът да бъде тормозен с въпроси, обяснения и др. подобни. Нотариусът е орган, на когото държавата е възложила специалната компетентност да удостоверява определени факти и обстоятелства по предвидения в закона ред. И начинът, по който всеки нотариус „говори“ на обществото е всъщност с актовете си и с документите, които са между кориците на нотариалното дело. Всичко останало е търсене на зрелища, сензации и прочие.
Това значи, че дори и да е сгрешил /защото нотариусът е човек и също може да сгреши/, редът на ангажиране на отговорността му не е пред журналистическия микрофон, а пред компетентния орган и по предвидения от закона ред.
На второ място – по съществото на въпроса и след като бяха публикувани необходимите документи, ГРЕШКА НЯМА. Издаден е констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства. Това е един от видовете нотариални актове, при които има много важна специфика. Правото на собственост върху вещта не възниква с издаването на самия акт /както при продажбата например/. При издаването на констативен нотариален акт, нотариусът прави извод въз основа на представените му писмени документи относно едно вече съществуващо, породено отпреди вещно право.
А както стана ясно това право се е породило от договор за дарение на поземления имот между Софийската община и дипломатическото представителство на Царска Русия още през далечната 1882 г. И както подобава при дарението на всяка вещ – иначе договорът би бил нищожен, ясно е посочена каузата, основанието, причината за извършеното дарение – заради Освобождението. Така че яко някой било то политик, журналист или друг вид експерт не е съгласен с всичко това, следва да оспорва Освобождението като исторически и юридически факт, а също така и волята на Софийска община да „надари“ освободителите в знак на благодарност за делото им!
И още нещо – от гледна точка на титулярството на правото на собственост, няма никакво значение кой, с чии труд, средства, материали и прочие е изградил самата сграда, в случая религиозен храм. Защото както повелява Закона за собствеността сега и Закона за имуществата, за собствеността и за сервитутите преди – всичко, което е трайно прикрепено за земята и представлява здание, сграда, растение и т.н. е собственост ПО ПРИРАЩЕНИЕ на този, който е собственик на земята, освен ако не е уговорено друго. Така че ако няма документ за уговорено друго /право на строеж, продажба и т.н../ между руското дипломатическо представителство и Българската православна църква, значи И СГРАДАТА Е СОБСТВЕНОСТ НА СОБСТВЕНИКА НА ЗЕМЯТА, заедно с всички храсти, фиданки, дървета, та ако щете и плочките по настилката на пътеката!!!
На трето място – според сега действащата републиканска Конституция, както и според всички предишни конституции, в това число и Търновската конституция, независимо от формата на държавно управление – монархия или република, България винаги е била светска държава. Религиозните изповедания са се ползвали със своята автономия, независимост и право да се самоорганизират и самоуправляват, като държавата винаги чрез законодателството е давала гаранции на религиозните права и свободи.
Каноничното право е израз на именно на тази свобода на вероизповеданието да нормира вътрешната организация и ред на религиозните работи, ако ще те и да имат организационен характер и понякога да засягат „светски“ въпроси като правата на собственост например. Ето защо е абсолютно несъстоятелен дебатът възможно ли е норми на каноничното право, не само на БПЦ, но на което и да е верозиповедание да имат предимство пред нормите на светското право – в случай на противоречие между двата вида норми. Отговорът е НЕ, НЕ Е ВЪЗЖМОЖНО КАНОНИЧНОПРАВНИ НОРМИ ДА ПРОТИВОРЕЧАТ НА НОРМИ НА СВЕТСКИЯ ЗАКОН.
И на последно място, но не и по значение. Земята и сградите са дълговечни вещи. Историята поучително ни е доказвала не един път, че една вещ се случва да надживее не само различни режими на държавно устройство и управление в една и съща страна, но и да попада в териториалните юрисдикции и държавни суверенитети на различни страни. Става ли дума обаче за държави, които попадат в романо-германския правен кръг или т.нар. континентално право семейство, тогава винаги изхождаме от римската концепция за собствеността и следваме принципите на римското частно право. Един от тези принципи звучи толкова логично, а именно че ФАКТИТЕ СЕ ПРЕЦЕНЯВАТ СПОРЕД ЗАКОНА, КОЙТО Е БИЛ В СИЛА ПО ВРЕМЕ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО ИМ!
Всеки добър юрист знае това. Вероятно много юристи ежедневно и може би несъзнавано прилагат този принцип.
За нотариуса обаче този принцип е емблематичен. Просто защото на всеки нотариус се налага ежедневно да преценява факти, случили се по време на действието на отдавна отменени закони.
И когато Нотариус Иван Дахтеров е издал констативния нотариален акт за Руската църква през 1997 г. е сторил именно това – съобразил е договора за дарение между Софийската община и дипломатическото представителство на Царска Русия и крепостния акт след него, съобразил е правоприемството между тези институции като юридически лица, съобразил е представителната власт на молителя, регулационния статут на имота и т.н. Тоест нотариусът е спазил светския закон, такъв какъвто е бил по време на действието му!!! Или простичко казано, свършил си е работата, която държавата му е възложила. И въпреки това намери време да задоволи и щенията на публиката тези дни!!!
Тази година след по-малко от месец ще се навършат 145 ГОДИНИ ОТКАКТО ИМА НОТАРИУСИ В БЪЛГАРИЯ И 25 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА.
Тази гилдия е направила ужасно много за стабилността и просперитета на българското общество!
Но почти век и половина не е стигнало на това общество, за да й отдаде необходимата почит и уважение. И последната пиарско-политическа какафония го доказа за пореден път.
Но все още не е късно!!!!