Българската Православна Църква, която застана на страната на насилниците, заклеймявайки Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, обяви, че ще се бори срещу агресията в обществото. Това ще става чрез пропагандиране на Православието в училищата.
Църквата, в която сексуалното и физическото насилие в свещенически семейства, духовни семинарии и монастири е често срещано явление, се похвали, че на 8 август 2023 г. Министерството на образованието и науката е утвърдило нейни учебници по „Религия – християнство-православие“ за 10 и 12 клас.
„С подпис заповедите на министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, одобряват последните два учебника за Българската православна църква-Българска патриаршия от преразпространителя на учебника за всички класове на класното училище в България (1. – 12.).“, съобщи сайтът на църквата.
„Така новите два учебника на светата ни Църква се включват в списъка на МОН с познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, които могат да се разпространяват и използват в системата на училищното образование. Това е исторически принос на Св. Синод на БПЦ-БП, с който се осигурява пълен набор от учебници за всички етапи и класове на училищното обучение по Религия – Християнство-Православие след повече от 75 години липса на официални учебни програми и възрастово съобразени пособия по този учебен предмет.“, каза църквата.
Ловчанският Митрополит Гавриил, ангажиран с делата на църквата за образованието, каза, че „значението на моралното и духовно възпитание на учениците изпъква като особено належащо за намаляване на агресията сред народа и цялостно подобряване на обществения климат, в който живеем“. Митрополит Гавриил подчертава, че „евангелските ценности са най-силният фактор за облагородяването на всяко общество“.
Трябва да се отбележи, че всъщност това не е принос на самия Синод. Информацията в учебниците е получена от богословски книги – чиито автори не са настоящите митрополити на БПЦ, и е преработена и синтезирана от светски лица.
Чрез тези учебници църквата смята да занимава младите хора в училище с „Вселенските събори на Православната Църква като стълбове в опазването на догматическата чистота на апостолската вяра“, с „приноса на светите отци на Църквата за утвърждаването на православния християнски мироглед за вярващите през всички времена“ и други тясно богословски неща, от които младите хора въобще не се интересуват.
Свещеният Синод, присвоявайки си личен принос за горното, отново се опитва да замаже очите на обществото и да избегне поемането на отговорност за това да се ангажира да работи с хората. Българското население не проява никакъв интерес към догмати и отци. Населението иска да види духовниците да имат християнска любов и отношение към обществото, да проявяват грижа и близост към него, да му помагат и да го насърчават. Това е, от което земният човек се нуждае. Не от завеяна религиозност, която няма адекватно отношение към живота, в който всички живеем.
И е добре Митрополит Гавриил преди да обвинява учениците за агресията и лошия обществен климат, да даде отчет каква работа е свършил за просвещаване на обществото. С какво е допринесъл той и като цяло духовенството, за да се работи срещу агресията и в подкрепа на мира. И нека Гавриил каже как самият той се справя с физическото и сексуално насилие в неговата епархия.
Може ли духовници, които насила бръснат главите на дъщерите си, подлагайки ги на унижение, оставащо травма за цял живот; духовници които учат, че определена група от обществото ще гори в ада, защото върши „грехове“; духовници, които учат, че децата трябва да бъдат бити от родителите си, че жената трябва да слугува на мъжа си и да се забулва като монахиня; духовници, които се обграждат с малки момченца, които да използват за задоволяване на собствените си сексуални нужди; духовници, които живеят изключително луксозен начин на живот на фона на бедното население; духовници, които не са помогнали с нито филийка хляб или дреха на нуждаещ се; може ли такива духовници да учат на морал и да говорят за евангелски ценности? Христос казва – не.