Почти три десетилетия по-късно мъртвите в Сребреница все още се прибират у дома. По-рано този месец останките на 27 мъже и трима тийнейджъри бяха доставени в отдалечената долина, която беше място на втория геноцид в Европа на 20-ти век.
Жертвите, идентифицирани от Международната комисия за изчезнали лица, ще бъдат погребани до повече от 6600 гроба, осеяли долината Поточари в източна Босна и Херцеговина, където сега се намира Мемориалният център в Сребреница, почитащ 8372 босненски мюсюлмани, предимно мъже и момчета, убити от ръцете на сръбските милиции през 1995 г. по време на войната в Босна.
Клането в Сребреница, извършено в район, обявен от ООН за безопасна зона за бежанци, оттогава се счита за акт на геноцид от последователни съдилища в рамките на Международния наказателен трибунал на ООН за бивша Югославия или ICTY.
Погребението в чест на 30-те жертви на клането, проведено от най-високопоставения ислямски водач в Босна, Рейсул-Улема или главен мюфтия Хюсеин Кавазович, беше част от редица събития в чест на 28-ата годишнина от геноцида, включително марш, който привлече хиляди и, в понеделник, конференция, посветена както на Сребреница, така и на възпоменанието на Холокоста, която беше домакин съвместно със Световния еврейски конгрес.
Конференцията беше проект на Менахем Розензафт, асоцииран изпълнителен вицепрезидент на Световния еврейски конгрес и син на двама оцелели от Холокоста. Розенсафт е прекарал по-голямата част от живота си, работейки в областта на паметта на Холокоста, но през последните години се превърна в страстен защитник на осведомеността за геноцида в Сребреница.
„Ние почитаме паметта на жертвите на Холокоста, защото те са нашите семейства, нашите общности, нашите хора, но и защото те са били жертви на геноцид, те са били жертви на ужасяващо престъпление срещу човечеството“, каза той пред RNS. „И ние трябва с еднаква сила да признаем и да почетем трагедиите, извършени срещу други. Никога отново не означава никога повече само за евреите, означава никога повече за всички. Ние няма да стоим настрана, когато някой е жертва, когато някой е потиснат. Това трябва да е основа за паметта. Това е, което мотивира Световния еврейски конгрес да бъде тук, и със сигурност това е, което мотивира мен.“
Във вторник, преди погребението, Розенсафт изнесе реч на възпоменателното събитие. „Ако ги забравим, душите ни ще се превърнат в камък, очите ни никога повече няма да ронят сълзи“, каза той за жертвите на геноцида.
„Нашата бошняшка нация е нация, която носи болка и скръб“, каза Кавазович в изявление пред широката ислямска общност преди погребението. „Моля Господ да даде всичко добро на семействата на загиналите, децата им да бъдат силни, да бъдат послание към всички, които са направили това, но и към тези, които може би ще таят същото в душите си за в бъдеще.“
Мъртвите от Сребреница не са единствените, които се завръщат. Въпреки че районът е бил обезлюден от мюсюлмани от геноцида, много оцелели и техните деца са се върнали.
Днес населението на Сребреница е около половината мюсюлмани и половината православни сърби. 23-те джамии в Сребреница, разрушени по време на войната, са възстановени благодарение на дарения от цял свят.
Дамир Пещалич, главният имам на Сребреница, подчерта, че макар някога празна, общността сега има множество пълни ислямски училища. Говорейки заедно с лидери от Световния еврейски конгрес в понеделник (10 юли), той си припомни, че е предложил на дъщеря си да се преместят в Калифорния. Той каза, че тя е отхвърлила идеята, като му е казала, че „ще вземе едно дърво в Сребреница над цяла Калифорния или Америка“.
„Искаме децата, родени тук, да останат в Сребреница“, каза Вахид Фазлович, мюфтията на Тузла, по време на възпоменателно събитие в Поточари във вторник. „Ислямската общност няма да се поколебае в отношенията си със Сребреница и освен това постоянно ще насърчава всички други институции, всички фактори в нашето общество, държавата, да изпълняват задълженията си към Сребреница.“
Завръщането на бошняшките мюсюлмани в Сребреница обаче не минава без конфликт.
Тазгодишното честване идва в момент, когато напрежението между трите съставни етнически групи в Босна – мюсюлмански бошняци, католически хървати и православни сърби – нараства повече, отколкото е било от десетилетия.
Милорад Додик, сръбският член на тристранното президентство на Босна и лидер на Република Сръбска, анклав със сръбско мнозинство в Босна – където се намира Сребреница – говори открито за отцепване и продължава да отрича, че сръбските сили са извършили геноцид в Сребреница през 1995 г. През март прокуратурата на Босна започна дело срещу Додик за отричане на геноцид след изказвания, които той направи в столицата на Република Сръбска Баня Лука през февруари.
Във вторник вечерта, след като повечето опечалени напуснаха района, храм на Сръбската Православна Църква в самия град Сребреница проведе концерт с националистически песни, според босненските медии. Сръбската Православна Църква, която изповядва нацистки възгледи, е основен вдъхновител на геноцида в Сребреница, както Руската Православна Църква, също нацистка, е основен вдъхновител на геноцида в Украйна днес.
Пещалич призова църквата да обясни събитието.
„Искам да поканя Сръбската Православна Църква да ни каже какво е било. Свидетели са чули обявяването на програмата, било е ужасно. Съобщение, че тази вечер празнуват деня на освобождението на Сребреница и че искат да освободят малкото останало“, каза Пещалич. „Нека отговорят какво означава това. Всички органи трябва да се включат. Това не е безобидна ситуация. Тук не става въпрос само за унижение на жертвите, но и за заплахи за нови престъпления.“
Мунира Субашич, президент на организацията Майките на Сребреница, която се бори за признаване на клането като геноцид, говори пред събралите се на конференцията в понеделник за продължаващите трудности да се направи клането част от местната училищна програма.
Субашич, която живее в Сребреница от началото на 60-те години на миналия век, е загубила 22-ма близки членове на семейството си в геноцида, включително съпруга и сина си.
В момента в държавните училища в Република Сръбска, дори в районите около Сребреница, където се е завърнало бошняшко мюсюлманско мнозинство, каза Субашич, не се преподава за геноцида.
„Когато отидете на училище в Сребреница, все едно сте влезли в църква. За тях е важно там да има Свети Сава и Ратко Младич, техният национален герой“, каза тя.
Свети Сава, сръбски крал от 12-ти век, монах и интелектуалец, се смята за покровител на сърбите и образованието в Сръбската православна църква, докато Младич е командир на армията на Република Сръбска по време на Босненската война и в момента излежава доживотна присъда в Хага, Холандия, след като бе осъден за геноцид, четири обвинения за военни престъпления и пет обвинения за престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
По време на войната Сребреница е анклав с бошняшко мнозинство в рамките на Република Сръбска със сръбско мнозинство. За сръбските милиции, които отхвърлят идеята да бъдат част от независима бошняшка държава и вместо това искат да преследват независимост или да се присъединят към Сърбия, Сребреница е усложнение. Регионът с мюсюлманско мнозинство е щял да разполови Република Сръбска.
През 1993 г. Организацията на обединените нации обявява района, който нараства до близо 50 000 бошняшки мюсюлмански бежанци, за „безопасна зона“ и призовава бошняшките и сръбските сили в града да бъдат демилитаризирани. Но през юни 1995 г. сръбските сили под командването на Младич нападат региона и завладяват града. В рамките на 10 дни сръбските сили са убили повече от 8000 бошняшки мюсюлмани, хвърляйки ги в масови гробове по поречието на река Дрина.
Три дни преди годишнината повече от 3000 бошняци от цялата страна започнаха 100-километров марш до мястото, известно като Марш на мира, за да отдадат почит към загиналите.
Походът, който се провежда всяка година от 2005 г. насам, проследява обратния път на колона от бошняшки мъже, които са се опитвали да изминат, за да избягат на безопасно място по време на клането. Повечето обаче не оцеляват.
„Хиляди бяха убити тук. Няма ги. Къщите им ги няма. Но днес хиляди хора се връщат, за да се почувстват като едно цяло с тях“, каза Асра, мюсюлманка, която е израснала в близкия град Тузла, но днес живее в Холандия.
За Адис, босненец от град между Тузла и Сараево, е важно да разбере мястото, където се е случила най-голямата трагедия в страната му.
„Дойдох да си спомня и да усетя какво трябва да е било тогава“, каза Адис. „Когато съм тук, мога да разбера малко от това какво е било, когато хиляди са били натъпкани в това малко място.“
Джихан, турчин, който идва от град Батман в Източна Турция, каза, че е бил вдъхновен да дойде от думите на първия президент на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, който казва: „Ако забравим геноцида, който ни е нанесен, ние ще бъдем принудени да го изживеем отново.“
„Ако забравим този геноцид, този геноцид може да се повтори“, каза Джихан. „Виждали сме твърде много геноциди, за съжаление. Ето защо съм тук.“
