Шокиращо е мълчанието на Свещения Синод на Българската Православна Църква и Българския Патриарх Неофит относно неописуемия варварски случай на домашно насилие и изтезание, което беше извършено в Стара Загора от 26-годишния Георги Николаев, работещ като охранител в диско клуб.
Съответното лице, възпитано в „българските традиционни християнски ценности“, е нанесло с макетно ножче 400 прорезни рани върху тялото на своята 18-годишна приятелка, обръснал е главата ѝ и счупил носа ѝ. Българското общество е шокирано. Но домашното насилие в България не е ново явление. То е част от българската култура и псевдоморален „християнски кодекс“.
Въпросът е, защо все още няма никакво изявление от Синода и патриарха. Нима Българската Православна Църква подкрепя домашното насилие? Защото съгласно неправилно тълкуваното религиозно учение, Ева е създадена от реброто на Адам, следователно тя трябва да му се подчинява, не може да има равни права с мъжа, жената трябва да бъде прислужница и инкубатор за размножаване. И ако не слуша мъжа си, тя трябва да бъде бита.
Нима БПЦ е глуха за проблемите на обществото? Защото се оказва, че тя се обажда единствено когато има лични интереси. Например църквата говори срещу Истанбулската конвенция, тълкувана от нея като „джендърска“, и с това се опитва да набира богомолци от средите на консервативните и националистите, които са по-податливи на методите на църквата за манипулиране чрез църковното учение. Църквата също говори срещу гей парадите, отново с цел да печели богомолци от средите на националистите, макар че голяма част от духовниците са хомосексуалисти (в последното няма нищо нередно!). БПЦ също говори и когато е засегната финансово, например когато трябва да си плаща тока, който консумира с използването на десетки, може и стотици неикономични крушки на полилеите в своите храмове и по доксите на своите монастири, в пълно противоречие с опитите на всички църкви по света да намалят консумирането на електроенергия за по-чиста природа.
Българската Православна Църква обаче не говори срещу педофилията, защото последната е масово явление в монастири и духовни семинарии. Тя не говори и срещу домашното насилие, защото, в много български семейства, с поне един член свещенослужител или редови християнин, има домашно насилие. Масово в „християнските“ семейства мъжете бият жените и децата си. И за това се мълчи и всеки се прави, че нищо не знае, не вижда и не чува.
Надяваме се, че се все още има смели и свестни духовници, които ще реагират и ще осъдят жестокостта, извършена от Николаев. И всички да се замислят другия път дали да протестират (и то толкова гръмко, убедено и агресивно) срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция, която е единственият начин за защита от домашно насилие. Ако беше тя ратифицирана, може би нямаше в момента да бъдем свидетели на такава жестокост и такова отстъпление на съдебната система, която трябва да осъди справедливо насилника, а държавата да окаже адекватна, сигурна и реална защита, закрила и подкрепа на жертвата на домашно насилие.
Стоп на домашното насилие в българските „традиционни християнски семейства“ и фактически съжителства – над жени, деца, животни и други уязвими!