На 16 юни, петък, в 11.00 ч., в Салона на Софийската митрополия (вход от ул. „Цар Калоян“ 7), Негово Светейшество Неофит, патриарх български и митрополит Софийски, по повод неговата 75-годишнина (2022 г.), ще получи от вицепрезидента Илияна Йотова наградата „Проф. Марко Семов“ за „ярко присъствие в духовния живот на нацията“. Това съобщи чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов – съдия в Конституционния съд на Република България.
На церемонията се очаква да присъстват кметът на София Йорданка Фандъкова, Георги Първанов – президент на България от 2002 до 2012 г., бивши председатели на Народното събрание и министър-председатели, председателите на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели, ректори, академици, журналисти, интелектуалци и общественици.
Наградата е учредена през 2007 г. от Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Сдружението за национално съхранение, община Априлци и фондацията „Проф. Марко Семов“. Нейни носители са: поетът Недялко Йорданов, историкът проф. Дойно Дойнов, създателката на Класическата гимназия Гергина Тончева, режисьорът акад. Людмил Стайков и Българската академия на науките.
Чл. кор. проф. д.ф.н. Марко Семов беше един от най-ярките интелектуалци на съвременна България – страстен патриот, изключителен публицист, писател с блестящо перо и с над 60 тома литературно и научно творчество. Някои от неговите книги го нареждат сред най-четените български автори през 20-и век.
Като журналист Марко Семов е основоположник на българската телевизионна и радио публицистика с първите в България (от 1972 г.) остро публицистични предавания на живо в БНТ и БНР. Ученият проф. Марко Семов е създател на съвременната наука за българската народопсихология и основен продължител на делото на Иван Хаджийски и Тодор Панов.
Огромна популярност имат и до днес неговите пътеписи: „За Япония като за Япония“, „И за Америка като за Америка“, „Китай – какво си всъщност ти?“; публицистичните сборници – „Писма до България“, „Когато сами си сваляме гащичките“ и „Бизнес и морал“, и предизвикалият много вълнения с темата за българската миграция роман „Цената“, преведен на три езика.
Сред мотивите за награждаването на патриарха се посочва: „Светата българска православна църква векове наред изпълнява съдбовна мисия в историята на България. Неесъмнена е и нейната незаобиколима мисия и днес. Патриархът на Българската православна църква винаги е бил духовен и нравствен стожер на нацията.
Негово Светейшество Патриарх Неофит изпълнява тази мисия с изключителен авторитет, с вдъхновяващо съчетание на възвисеност и смирение. Неговата дълбока отдаденост на християнската вяра и светата ни православна църква, неговата огромна лична култура и изключително мъдро слово, докосващата всекиго човешка топлина, красотата на гласа и думите му, възвишените ценности, които винаги предава на българския народ са несъмнено, вдъхновено и вдъхновяващо основание да бъде удостоен с наградата за ярко присъствие в духовния живот на българската нация.“
Бележка на редактора: Doxologia Infonews е длъжна да отбележи, че горните думи, посочени в мотивите за награждаването, са невярни. Патриарх Неофит не е направил нищо съществено за Българската Православна Църква, откакто е станал предстоятел. Дори напротив. Откакто Неофит е патриарх, за което много български граждани не знаят, Българската Православна Църква е без адекватно ръководство. Вместо това, тя се управлява от „силните на деня“ като Пловдивския Митрополит Николай и още някои, за които се знае, че, използвайки способи, характерни за подземния свят, оказват натиск в Синода в ущърб на благополучието на останалите митрополити и като цяло на Българската Църква. Нека разясним за нашите читатели, че патриаршеската дейност е много повече от публикуване на поучително нравствено слово за някой голям празник. А когато патриархът не може да прави нищо повече от това, той може спокойно да се оттегли, както се случва в останалите поместни църкви. Патриархът и митрополитите не са пожизнени. Когато те не са в състояние да вършат задълженията си, те трябва да се оттеглят, защото Църквата не може да спре да съществува и да се развива заради тях.