Следва писмо на руския Митрополит в Украйна Лука Коваленко към Ловчанския Митрополит Гавриил от Българската Православна Църква, и кратък коментар на Doxologia Infonews.
„Ваше Високопреосвещенство, скъпи Владико!
Възлюбени в Господ събрате и съмолитвеник пред престола на Царя на Славата!Знаейки Вашата твърда позиция в пазенето на каноните на Църквата и непримиримостта Ви към влиянието на външноцърковни сили върху живота на Църквата, позволете ми да отвлека Вашето внимание, за да Ви съобщя за събитията, които в момента се случват около нашата Украинска православна църква.
Днес Украинската православна църква стои на прага на нови, още по-страшни изпитания от времето на разпада на Съветския съюз. Става дума за предприетите от държавата опити за Нейната ликвидация и насилственото Й поглъщане от организацията наречена „ПЦУ“ во главе с Епифаний Думенко. В рамките на осъществяването на тази задача върху Църквата се оказва безпрецедентен натиск на всички нива.
В страната е разгърната небивала досега пропагандна антицърковна кампания, която надминава дори аналогичната на нея кампания, провеждана от безбожната комунистическа власт.
С нова сила продължава заграбването на храмовете. Например, само през 2022 г. или чрез силови методи, или в резултат на незаконни регистрационни действия от страна на държавни чиновници разколниците заграбиха 250 храма на УПЦ (срещу още 100 се готви насилствено завземане).
В парламента вече са регистрирани няколко законопроекта, които предвиждат забрана или съществено ограничение на правата на Украинската православна Църква. Автори на последните са депутати, свързани с гръко-католиците. Заедно с това по цялата страна областните и градските съвети взимат решения за прекратяването на функционирането на енориите на УПЦ в техните региони. Николай Княжицкий (униат по вероизповедание) призовава да се отиде още по-далеч в потъпкването на закона, като се въведе забрана на УПЦ без провеждането на каквито и да било предварителни експертизи върху уставните документи.Ситуацията се утежнява и от неотдавнашното решение на Конституционния съд, което признава правомощието на разработения още при президентството на Петър Порошенко антицърковен закон, който цели лишаването на УПЦ от нейното официално название, което ще способства за насилственото заграбване на имуществото й в полза на „ПЦУ“.
Подготвя се правовата база да бъдат отнети на нашата Църква главните православни светини на Украйна – Почаевската и Киево-Печерската Лавра (някои от храмовете на последната вече дефакто са предадени за ползване от организацията во главе с Епифаний Думенко).
Нанесен е удар и по управлението на УПЦ. В частност, взети са решения да бъде прекратено гражданството на 12 епископа на нашата Майка-Църква, което е основание за по-нататъшното им депортиране зад пределите на Украйна. Против редица архиереи са въведени персонални специални икономически и други ограничителни мерки (санкции). Подобни мерки се планират и по отношение на още няколко десетки йерарси.Не по-малко показателна е позицията на началника на Държавната служба по въпросите на етнополитиката и свободата на съвестта Виктор Еленски (приближен на Украинската гръко-католическа църква, б. пр. униатската църква), който призовава за провеждане на религиоведски експертизи, за да се установи, дали УПЦ има църквоноканонична връзка с Руската православна църква (ако такава бъде „намерена“, чиновникът планира да бъдат ликвидирани 9000 общини на нашата Църква). Членовете на предложената от него експертна комисия нееднократно са заявявали своето крайно враждебно отношение към УПЦ.
Редица участници в тези антицърковни действия вече не крият сроковете за завършване на всичките тези инициативи. Те планират окончателната ликвидация на Украинската православна, като във времето остатъците от Нея трябва да бъде погълнати от Думенко, около Христовата Пасха през 2023 г.В светлината на гореизложеното за УПЦ е крайно важна подкрепата от страна на Поместните православни църкви. Техният съборен глас може да стане ценен инструмент при противостоенето срещу разгрома на нашата Майка-Църква.
По наше мнение сега в Украйна тече съвсем не борба за създаване на „една православна“ структура или смяна на църковната юрисдикция. Всичко е много по-дълбоко и мащабно. Фактически става дума за тоталното заличаване на истинното, канонично Православие и формирането на условия за провъзгласяването на украинска земя на нова уния с гръко-католиците, за което вече не веднъж са говорили и Епифаний Думенко, и главата на УГКЦ Светослав Шевчук. По този начин ще бъде завършен първият етап от плана по покатоличването на Украйна и иницииран вторият – интеграцията на разколническата структура на Думенко в системата на униатската организация.С оглед на казаното, дръзвам да прося Вашата молитвена подкрепа и издигането на гласа Ви в защита на каноничното Православие в Украйна. Също така ще бъда признателен за информирането на Вашия Предстоятел, членовете на Синода и братята съслужители на Вашата Църква за случващите се в религиозната сфера на Украйна процеси.
С чувство на неизменно душевно уважение усърдно моля Господа и Пречистата Негова Майка да Ви изпрати свише Своето свято благословение и Владичицата на небето и земята да Ви запази под Своя благодатен покров.
С упование на Вашето богомъдрие и братска подкрепа,
Запорожки и Мелитополски митрополит Лука“
Бележка на Doxologia Infonews
Призоваваме ДАНС да извърши проверка на Ловчанския Митрополит Гавриил и всички други митрополити на Българската Православна Църква, свързани с Русия. Какви зависимости имат от Русия и какви отношения имат с руски олигарси и престъпници, с каквито често се срещат.
В крайна сметка Ловчанка Митрополия продължава да разпространява антиукраинска, проруска, нацистка пропаганда. Пропаганда, която не само е отхвърлена в Украйна, но и заради нейното разпространяване се наказва със затвор.
Лука Коваленко е един от най-големите хулители на Вселенския Патриарх, разпространител на дрога, изразява крайни нацистки проруски възгледи, и други престъпни практики. Коваленко е в близки отношения с един от най-големите русофили и проруски пропагандисти Ловчански Митрополит Гавриил. Няма смисъл да задаваме въпроса на Синода на БПЦ защо Гавриил все още е митрополит, а дори и монах. Но задаваме въпроса към българските служби защо този човек все още не е разследван.